Решение № 719 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора Е. Г. К. като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603422 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI от

НПК.

С присъда от 12.04.2021 г. на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав подсъдимият В. В. К. е признат з а ВИНОВЕН в това, че на 22.01.2019 г., около 19.30 часа, в град София, като управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, per. № ****, с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул. „Христофор Колумб“, при преминаване по улица без име, свързваща двата булеварда, при възникнало словесно пререкание относно право на предимство на моторно превозно средство за преминаване по пътното платно на безименната улица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - насочил огнестрелно оръжие (пистолет) срещу водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибица“, per. № **** М.Б.Д. с думите: „Аз ли ще ти правя път на тебе бе. Ти трябваше да спреш и да ме изчакаш, а не аз! Ясно ли ти е бе?!“, прибрал оръжието, след отговор на 1

Д., че можел и той да изчака, отново насочил оръжието към Д. с думите:

„Няма да ти правя път на тебе бе, ти ще ми правиш път, боклук! Изчезвай от тука бе нещастник“, като по своето съдържание деянието се отличава с дързост – престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК съдът му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Районният съд е отложил на основание чл. 66, ал. 1 изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 37, ал.1, т. 7 от НК съдът е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Първоинстанционният съд е отнел на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата средството на престъплението – 1 брой пистолет, марка „WALTER Р 22", калибър 22/5, 6 мм с фабричен номер G034109 и 1 брой пълнител с 10 броя патрона, запечатани с картон серия А 0223425 и СП 808 НЕКД - СДВР.

Районният съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимото лице да заплати в полза на СДВР сумата от 349.56 лв. /триста четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ - представляваща разноски в досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на съда — сумата от 280.00 лв. /двеста и осемдесет лева/ - разноски в съдебната фаза на производството.

Срещу присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия - адв. В. С., в която се посочва, че оспорвания съдебен акт е неправилен, постановен при противоречие с доказателствената съвкупност и непълнота. Оспорва се и индивидуализацията на наложеното от съда наказание, като се посочва, че същото е явно несправедливо.

В проведеното закрито заседание на 21.01.2022 г. съдът по реда на чл.

327 от НПК прецени редовността на сезиращия документ, както и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба, 2 като посочва, че оспорваната присъда е постановена при непълнота на доказателствения материал относно авторството, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Излагат се доводи, че осъдителният съдебен акт е постановен въз основа на свидетелските показания на пострадалото лице, които са противоречиви. Правят се твърдения, че извършеното от подсъдимото лице следва да се определи като хулиганска проява, която следва да се санкционира по указа за борба с дребното хулиганство. В подкрепа на изложеното защитникът посочва, че не е имало физически контакт. Отбелязва се, че противоречие се открива в показанията на пострадалия относно обстоятелството, че е бил уплашен, което според защитника се опровергава от действията му по проследяване на подсъдимия и довеждане на полицейските служители до работното място на подсъдимия К.. Навеждат се още аргументи, че е налице процесуално нарушение, състоящо се в анализ в мотивите на обяснения на подсъдимия, които предходната инстанция не е приобщила по реда на НПК. Алтернативно защитата навежда възражение за наличие на явно несправедливо наказание.

Подсъдимият К. се присъединява към становището на адвоката си.

Представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна, както и че въз основа на доказателствената съвкупност е доказано деянието от обективна и субективна страна. Оспорва защитната теза, че се касае за дребно хулиганство, тъй като подсъдимият е насочил двукратно огнестрелно оръжие към свидетеля Д..

В правото на последната си дума подсъдимото лице моли за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания 3 съдебен акт, съдът счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. С оглед на това, въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в посоченото:

Подсъдимото лице В. В. К. е роден на **** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с настоящ адрес – гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********.

В. К. притежавал законно пистолет „Валтер“, кал. № G034109, за който имал издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20140072545/02.10.2014г. с валидност до 02.10.2019 г.

Подсъдимият работил като охранител с работодател „М2С Сървисис България" ЕООД в сградата на "София Еърпорт Център", находяща се в гр.

София, на бул. "Христофор Колумб". В същата сграда се помещавали и други офиси, в това число и тези на "Луфтханза Техник София", където към 22.01.2019 г. работел М. Д.. Свидетелят Д. разпознавал К., като човек, който работел като охранител в същата сграда, в която изпълнявал трудовата си функция. Двамата не се познавали лично.

На 22.01.2019 г. около 19.30 часа М. Д. си тръгнал от работното място с лекия си автомобил марка "Сеат", модел "Ибиза" с per. № ****. Същият напуснал работното си място, излязъл от подземния гараж на сградата и поел по бул. „Христофор Колумб“, след което завил наляво по улица без име, свързваща бул. "Христофор Колумб" и бул. "Брюксел". Улицата, по която се движел свидетеля Д., била двупосочна с по една лента за движение във всяка посока, като лентата за движение, по която се движел свидетеля Д., била заета от спрели автомобили. Тъй като имало паркирани леки коли, пострадалия предприел маневра навлизане в лентата за насрещно движение.

Междувременно по същата улица с посока на движение от бул. "Брюксел" към бул. "Христофор Колумб" се движел подсъдимият В. К., който управлявал лек автомобила марка "Фолксваген", модел "Пасат" с per. № ****, сребрист на цвят. Подсъдимият К. не спрял, за да изчака преминаването на автомобила, 4 управляван от свидетеля Д., в частта от пътното платно, която била поширока, а продължил по посоката си на движение и спрял непосредствено пред автомобила, управляван от свидетеля Д.. В посочения участък било невъзможно да се разминат двата автомобила, затова свидетелят Д. предприел маневра движение на заден ход и спрял между два паркирани автомобила, за да пропусне насрещно движещия се В. К.. Спирайки на свободното място М.

Д. свалил прозореца на автомобила си, за да попита В. К. защо не го е изчакал да премине. Подсъдимият спрял своя автомобил до този на свидетеля Д., като последният забелязал, че предното стъкло на лекия автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с per. № **** било смъкнато и водачът държал насочен срещу свидетеля пистолет. Свидетелят Д. виждал само горната част на пистолета, като възприел, че пистолетът бил малък и че затворната рама и предната част на цевта били сребристо - сиви на цвят. Държейки пистолета на разстояние от 20 - 30 сантиметра от лицето на свидетеля, подсъдимият К. му се разкрещял с думите: "Аз ли ще ти правя път на тебе, бе? Ти трябваше да спреш и да ме изчакаш, а не аз! Ясно ли ти е, бе?!". След като изрекъл тези думи подсъдимият свалил пистолета. Въпреки уплаха си, М. Д. отвърнал на подсъдимия К., че е можело да го изчака, за да се разминат в по-широкия участък, тъй като вече бил навлязъл в стеснението. Възприемайки думите на пострадалия, подсъдимия отново извадил оръжието си и го насочил към М. Д. и се обърнал към него с думите: „Няма да ти правя път на тебе бе, ти ще ми правиш път, боклук! Изчезвай от тука бе, нещастник!“. След това подсъдимият продължил движението си по безименната улица и завил надясно по бул. "Христофор Колумб". Свидетелят Д. проследил с поглед движението му и след като видял, че завива по бул. "Христофор Колумб" се досетил, че е виждал подсъдимия на работното си място, че същият е охранител там и предположил, че най-вероятно, предвид и на часа на случката, подсъдимият отива на работа. Досетил се и че е виждал автомобила, с който току - що се бил разминал, на паркинга на "София Еърпорт Център". Свидетелят Д. предприел с автомобила си движение на заден ход в посоката, в която се оттеглил подсъдимия до бул. "Христофор Колумб" и възприел, че подсъдимият завива в посока логистичния център на "София Еърпорт Център". Тогава свидетелят М. Д. подал сигнал на телефона за спешни повиквания 112 от личния си телефонен номер **********, като разказал за случилото се, съобщил регистрационния номер на другия автомобил и 5 изразил предположението си за работното място на водача му, след което свидетелят Д. отишъл в 08 РУ - СДВР. Полицейските служители Б.М., К.С. и Г.Г. към 08 РУ-СДВР били изпратени да установят лекия автомобил на подсъдимия по даденото от М. Д. описание. Представителите на органите на реда обходили района, но не установили такъв автомобил, след което се върнали в районно управление и придружавани от пострадалото лице се насочили към работното място на подсъдимия и пострадалия. В охранителната будка на "АБЛ - Секюрити" ЕООД полицаите установили подсъдимото лице, чиято самоличност била потвърдена от М. Д. като лицето, което по-рано насочило пистолет към него. В близост до помещението органите на реда установили и паркиран лек автомобил, като този, описан от пострадалия Д..

Установената от СРС фактическа обстановка се подкрепя от доказателствената съвкупност, приобщена в хода на съдебното и досъдебното производство, в това число свидетелските показания на М. Б. Д. /л. 44-48 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП на л. 27, прочетени частично на осн. чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Д.В.П. /л. 48 -49 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП на л. 117, прочетени частично на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Б.Н.М. /л. 49-50 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП на л. 118, прочетени на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, К.К.С. /л. 50- 51 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП на л.

120, прочетени на осн. чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Г.Х.Г. /л. 75 -76 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП на л. 119, прочетени на осн. чл.