Решение № 236 от 14.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. С.З., 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20215500901391 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договори за изработка.

Ищецът сочи в исковата молба, че е кредитор на двамата ответници, като вземането му произтича от следното правно основание:

Ответниците са били съпрузи и са закупили в режим на СИО следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, местност С.к., с площ от 450 кв.м., заедно със построените в имота сгради с:

- идентификатор ***.2, представляваща масивна стопанска постройка ресторант/част от бивша пивница “Б.”, идентификатор ***.1, представляващ склад към сграда /част от бивша пивница "Б.”, идентификатор ***.4, представляваща друг вид сграда - жилищна сграда и идентификатор ***.3, представляваща друг вид сграда - жилищна сграда.

2. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.С.З., ***, ведно 1 със западната половина от двуфамилна жилищна сграда близнак, с идентификатор ***.6, със застроена площ от 55 кв.м., с брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, заедно с Гараж с идентификатор ***.2, със застроена площ от 20 кв.м., заедно със сграда с идентификатор ***.3, представляваща постройка на допълващо застрояване с площ от 21 кв.м. и сграда с идентификатор ***.5, представляваща гараж с площ от 10 кв.м.

Посочва се, че тъй като гореописаният имот в т.1 представляващ ресторант/част от бивша пивница „Б.” е бил изключително занемарен, с течове от покрива, неподдържан в лошо съС.ие, се е наложило реновирането на покрива му, като ответника Н. е възложил извършване на СМР на този имот описан в т.1, като за целта е сключил Договор за СМР от 14.03.2017 г. с фирма изпълнител “Ф.” ООД, с ЕИК ***. Сочи се, че строителят е изпълнил възложените СМР, както е издаден Акт обр.19, съответно и данъчна фактура 6900000164 от 30.07.2021 г., съгласно която има задължение за плащане сумата от 11 682,08 лв.

Н. е възложил и извършване на СМР на недвижимия имот описани в т.2, като за целта е сключил Договор за СМР от 16.03.2017 г. с фирма изпълнител “Ф.“ ООД, с ЕИК***. Строителят е изпълнил възложените СМР, както е издаден Акт обр.19 от 19.07.2021 г., съответно и данъчна фактура 690000091 от 19.07.2021 г. на стойност 56 787,28 лв., Акт обр.19 от 03.08.2021 г., съответно и данъчна фактура 2020000105 от 03.08.2021 г. на стойност 109 012,62 лв. Или общо задължението е в размер на 165 799,90 лв., което не е заплатено.

Изложено е, че междувременно с Решение от 07.06.2021 г. постановено по гр. дело № 4376/2020 г. на С., брака на ответниците е прекратен и същите от съсобственици в режим на СИО, вече са обикновени съсобственици.

Посочено е, че с Договор за прехвърляне на вземания от 09.08.2021г., цедентът - кредитор “Ф.” ООД е прехвърлил на ищеца „Г.“ ЕООД паричните си вземания от ответниците. Размерът на прехвърленото вземане е по договори за СМР от 14.03.2017 г. и от 16.03.2017 г., е вземане в общ размер от 177 481,98 лева. Общият размер на цедираният дълг по горепосочените два договора за СМР към 30.03.2018г. възлиза на 177 481,98 лева.

Твърди се, че длъжниците по дълга са надлежно уведомени, на 2 основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за извършеното с горепосочения договор за цесия прехвърляне на вземания, като на 20.09.2021 г. “Ф.” ООД е уведомило длъжника Н. за извършената цесия и с уведомление изпратено по “Б.” ЕАД, цедентът е уведомил за цесията и втория ответник.

Сочи се, че след прехвърляне на вземанията с горепосочените договори за СМР задължените лица не са извършвали плащания по дълга.

С оглед гореизложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, ищецът моли да се постанови решение, с което да се осъдят Н.

Т. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес град С.З., *** и О. Н.а, ЕГН **********, с поС.ен адрес град С.З., ***, солидарно да заплатят на „Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***, с ЕИК ***, сума в размер на 33 000 лв. представляваща част от пълния размер на вземането от 177 481,98 лева, дължимо по Договор за прехвърляне на вземания от 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху частичната претенция от входиране на исковата молба в съда, както и направените по делото съдебноделоводни разноски.

С определение № 51/18.01.2022г. постановено по настоящото дело, съдът съгласно чл. 94 и чл. 95 от ГПК вр. чл. 23 и чл. 24 т. 3 от Закона за правната помощ е назначил на ответницата О. А. Н.а особен представител адвокат Н. Я..

В законния срок по делото е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответницата О. А. Н.а, с който се взема становище по предявения иск.

Счита предявеният иск за недопустим.

Заявява, че е бивша съпруга на първия ответник - Н. Т. Н., като двамата са закупили по време на брака си описаните в исковата молба недвижими имот в режим на СИО.

Посочва, че с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 4376/2020 г. по описа на Районен съд гр.С.З., бракът им е бил прекратен, като процесните недвижими имоти останали съсобствени между тях. Ответницата разбрала от връчената й искова молба и приложените към нея доказателства, че бившият й съпруг, в качеството на Възложител бил сключил с дружество „Ф.”ООД, в качеството на Изпълнител, Договори за възлагане извършването 3 на СМР, както следва:

1. За ПИ, находящ се в гр.С.З., местност „С.к.”, с площ 450 кв.м., заедно с построените в имота сгради с идентификатори - ***.2, представляваща масивна стопанска постройка — ресторант /част от бивша пивница „Б.”; идентификатор ***.4, представляващ склад към сграда /част от бивша пивница „Б.”; Идентификатор ***.4 -представляваща друг вид сграда жилищна сграда и идентификатор ***.3 - представляваща друг вид сграда жилищна сграда.

2. За ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.С.З., ***, ведно със западна половина от двуфамилна жилищна сграда близнак с идентификатор ***.6, със застроена площ от 55 кв.м., с брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, заедно с гараж с идентификатор ***.2, със застроена площ от 20 кв.м., заедно със сграда с идентификатор ***.3, представляваща постройка на допълващо застрояване с площ от 21 кв.м. и сграда с идентификатор ***.5, представляваща гараж с площ от 10 кв.м.

Сочи, че договорът за възлагане на СМР по отношение на описания в пункт първи недвижим имот е сключен на 14.03.2017 г., като стойността на СМР е определена между страните е сумата от 12 116,49 лв. с включено ДДС.

Съгласно т.5 от Договора, срокът за изпълнение е определен на 55 дни, при условие, че са налице подходящи климатични условия, считано от датата определена от страните за стартиране на СМР - 17.04.2017 г. Възложените за изпълнение СМР са описани в количествено стойностна сметка от 06.03.2017г.

Посочено е, че договорът за възлагане на СМР по отношение описания в пункт втори недвижим имот, е сключен на 16.03.2017 г., като стойността определена между страните е сто осемдесет и три хиляди петстотин петдесет и три лева и една стотинка с включен ДДС. Съгласно т.5 от Договора, срокът за изпълнение е определен на 210 работни дни, при подходящи климатични условия от датата определена между страните за стартиране на СМР – 10.04.2017 г. Възложените за изпълнение СМР са описани в количествено стойностна сметка от 09.03.2019 г.

Счита, че Договорите за възлагане на СМР, след като са сключени от единия съпруг - ответникът Н., то другият съпруг - ответницата О. А. не е страна по тези договори, тъй като той не е овластен от нея да я представлява.

4

Изложено е, че при всяко правно действие на управление, когато съпругът действа от свое име и като задължителен представител на другия съпруг, то той трябва да се афишира като негов представител. Намира, че става въпрос за действия на управление по време на брака по отношение на имоти в режим на СИО. Заявява, че в случая, ответникът Н. е действал без знанието на съпругата си, „тайно”, като при това положение не следва да се счита, че я е задължил, след като няма нейното одобрение. Твърди, че няма обективни причини, поради които да не е могла сама да извърши правните действия.

Отбелязва, че законът не урежда изрично солидарна отговорност, освен, ако задължението не е прието за нуждите на семейството, а случаят не е такъв.

Заявява, че липсва правна норма, която да свързва с факта на сключване на брака правната последица на възникване на взаимна представителна власт между съпрузите. Счита, че в случая, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът Н. не е упълномощен изрично с пълномощно от ответницата, за сключване на горепосочените договори за СМР. Счита, че като е сключил едностранно договорите за възлагане на СМР със собствената си фирма е ограничил и свободата на ответницата А., с кого да сключи договор и чии длъжник да стане, като по този начин и е натрапен един нежелан кредитор. Ето защо, счита, че не следва да носи отговорност нито лична, нито солидарна спрямо третото лице цесионер, с което Н., в качеството си на управител на „Ф.” ООД е сключил договор за цесия, като е прехвърлил вземането на представляваното от него дружество на ищеца „Г.” ЕООД, във връзка с вземания по договори за възлагане извършването на CMP. Посочва, че с определение № 256 от 04.04.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1509/2013 г., I т.о. е потвърдено определение на друг състав на ВКС, с която е оставена без уважение молбата на неучаствалия в сделката и процеса съпруг за възобновяване по реда на чл.304 ГПК в качеството му на необходим другар, като недопустима поради липса на процесуална легитимация. Според ВКС, неучаствалият в сделката съпруг не е страна по облигационното отношение, съответно по договора, се казва в мотивите, а съпружеската общност върху вещта сама по себе си не му създава качеството на необходим другар, поради което последният не може да иска отмяна на решението, постановено спрямо другия съпруг относно сделка на управление с обща вещ.

Сочи, че „Ф.” ООД е цедирала вземането си в общ размер на 177 481,98 лв. само към Н. Т. Н.. Ето защо счита, че искът спрямо О. А. е недопустим, 5 поради липса на процесуална легитимация.

Ако се счете, че предявеният спрямо ответницата иск е процесуално допустим, то тогава моли да се отхвърли като неоснователен.

Ответницата твърди, че не е уведомена, както се твърди в исковата молба за размера на задълженията по договор за цесия от 09.08.2021 г., както и че тя е узнала и се е запознала с процесните договори за СМР, след като е получила исковата молба.

Твърди, че договорът за цесия от 09.08.2021 г. противоречи на добрите нрави и прави възражение за нищожност на това основание - чл.26, ал.1 от ЗЗД. Заявено е, че с този договор управителят на дружество „Ф.”ООД - Н. Н. прехвърля вземане срещу самия него и бившата си съпруга - О. А. /към тази дата, видно от решение № 4376/2020 г. по описа на Районен съд гр.С.З., бракът между Н. и А. е бил прекратен/ срещу сумата от 174 000,00 лв., като плащането от цедента е следвало да се извърши по следния начин: до 90 календарни дни от подписване на договора по банков път, а остатъка от 174 000,00 лв. - до 09.08.2021 г. Сочи се, че житейски необосновано е ответникът Н.в, в качеството си на мажоритарен собственик на капитала на „Ф.” ООД и управител да прехвърли вземането на фирмата си буквално няколко дни след издаване на фактури за извършени СМР на обекти, останали в обикновена съсобственост на страните, след прекратяването на брака им, разсрочвайки плащането на цесията необосновано дълго. Твърди, че това е направено с единствената цел, да бъде насочено вземането на ищеца към солидарния длъжник О. А., с цел насочване на принудително изпълнение върху идеалните й части от описаните по-горе недвижими имоти.

Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът Н. Н., в качеството си на Възложител е сключил с „Ф.”ООД в качеството на Изпълнител процесните два договора за възлагане на СМР на датите - 14.03.2017 г. и от 16.03.2017 г. , както и съдържанието им.