Решение № 156 от 19.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ихтиман, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200302 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на П. Л. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-1204-000361/29.04.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРСофия, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178 ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 15,34 евро.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата лично и чрез процесуалния си представител, развиват и допълнителни съображения.

Претендира разноски.

Административнонаказаващият орган (АНО) началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи 1 нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 26.09.2025г. около 21:06 часа по автомагистрала „Тракия“, 43-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона автомобили в активна и изпреварваща лента, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), което било установено от техническо средство (стационарна тол камера) на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“.

Въз основа на информацията, събрана чрез техническото средство и изготвена снимка, за установеното нарушение била съставена преписка с вх.

№ 1204р-528/26г. по описа на ОДМВР София и № НТУ/24-00-1736/25г. на Национално тол управление. След извършени оперативно издирвателни дейности и попълнена декларация от собственика по чл. 188 от ЗДвП било установено, че процесният лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № РА1968КК, бил управляван от жалбоподателя П. Л. М.. Същият била призован да се яви в сградата на РУ – Ихтиман за извършване на проверка по случая, като при явяването си на 02.03.2026г. попълнил собственоръчно сведение като декларирал, че е управлявал автомобила на процесната дата на АМ „Тракия“ в посока гр. София.

Към момента на явяването си в РУ – Ихтиман жалбоподателят бил призован да представи на актосъставителя младши полицейски инспектор С.

Р. притежаваното от него свидетелство за управление на МПС (СУМПС), което обаче П. Л. М. не сторил.

Имайки предвид гореизложените обстоятелства, актосъставителят С. Р. съставил на жалбоподателя АУАН № 954426 от 02.03.2026г. за установяване извършени нарушения по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото производството Наказателно постановление № 26-1204-000361 от 29.04.2026г., от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 15,34 евро.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на актосъставителя С. Р. и свидетеля М. Г., докладна записка с рег. № р – 2283/06.02.2026г., снимка справка за собственици на превозно средство, декларация по чл. 188 от ЗДвП, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и приложените по делото заповеди.

2

От снимката, изготвена от електронната система за събиране на пътни такси, представляваща доказателство относно дата, час и място на движение на МПС по участък от пътя, на осн. чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и обясненията на жалбоподателя (частично) се е установява, че на 26.09.2025г. около 21:06 часа по автомагистрала „Тракия“, 43-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона автомобили в активна и изпреварваща лента, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от собственика на МПС, а именно П. Л.

М..

Горните обстоятелства не са спорни. Спорно е каква е причината за движението на автомобила в аварийна лента. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свид. К. Б., на наличие на повреда на превозното средство.

Въпреки предоставената възможност и дадено изрично указания в този смисъл, по делото не са представени доказателства за техническа неизправност на автомобила. Липсва протокол от сервиз или извадка от паметта на автомобила, която да сочи действително за наличие на грешка, която да е обусловила светването на чек лампата, както и тази за нивото на моторно масло в двигателя. Не са представени разходнооправдателни документи за закупени части или заплатен ремонт. Дадените обяснения, досежно вида на повредата и отстраняването й, също страдат от вътрешни и логически противоречия. Жалбоподателят твърди, че автомобилът загрял, светнала лампата на маслото, чек светлината, скоростната кутия започнала да заяжда, двигателят бил с антифриз навсякъде. Като не знае от какво е причинено това, въпреки че впоследствие излага, че колата е ремонтирана след деянието. Напълно нелогично е, ако са били налични подобни проблеми, колата е била ремонтирана, образувано е и административнонаказателно производство, наказаният да знае за вида на проблемите. Правят впечатление също проворечивите отговори, които той дава, във връзка с посещението на сервиз. На изрично зададените от съда въпроси, същият отговаря, че въпреки изброените сериозни технически неизправности по автомобила, след пътуването не е посетил сервиз, а го направил около месец по-късно, тъй като проблемите били системни, а и не карал автомобила много. Не може да отговори какви са били неизправностите, които трябвало да се отстранят.

Излага, че имало проблеми със спирачките и гарнитура, за което му помагали приятели. Впоследствие прави уточнение, че лицата, помогнали за ремонта, не били негови приятели, а на брат му, поради което не ги познавал лично. От друга страна твърди, че е самотен родител на дете на 10 години, което има нужда да транспортира с автомобил, както и майка, която е с две онкологични заболявания. Така, в обясненията се открояват съществени противоречия, които не би следвало да съществуват толкова отчетливо, ако колата действително е имала техническа неизправност и е ремонтирана. Такива са дали е посещавал сервиз или са му помагали приятели. Ако е налице втората хипотеза, нелогично е да не може да посочи техни инидивдуализиращи данни, за да бъдат призовани и разпитани, дори и да са приятели на брат му. Неясно, в контекста на дадените обяснения, остава защо ако всички проблеми по 3 автомобила са системни, т.е. налице са значителни технически неизправности, той е предприел пътуване с него. И как, след като се налага често да превозва сина си и майка си, след деянието автомобилът приблизително месец не е бил ремонтиран. Прави впечатление и още една фактологична неточност. В обясненията си жалбоподателят твърди, че е минал за не по-повече от 50 метра в аварийна лента, за да стигне до бензиностанция „Петрол“, където автомобилът е бил сниман от тол камерата. При преглед обаче на публичнодостъпната интернет страница на бензиностанции „Петрол“ (https://www.petrol.bg/benzinostantsii/) е видно, че на АМ „Тракия“ в област София бензиностанция „Петрол“ няма. Единствената такава, в посока от гр.

Пазарджик към гр. София, е № 5216 Церово, обл. Пазарджик. От това следва, че ако действително е преминал през аварийна лента, за да стигне до бензиностанция „Петрол“, това не е станало само на посоченото от наказания място, а и на мястото, където е установено процесното нарушение. С оглед тези констатации, не могат да бъдат кредитирани и показанията на свид.

Буюклиев за наличието на техническа неизправност. Съдът приема, че същият, чрез показанията си, цели да издейства по-благоприятно процесуално положение за приятеля си – жалбоподателя П. М.. Освен това, свидетелят твърди, че пътували заедно, но в един момент наказаният дръпнал по-напред, а свидетелят спрял. Доколкото обаче жалбоподателят твърди, че проблемите по автомобила с преграване, превключване на скорости, били системни, изглежда съмнително дали автомобилът му е бил технически изпратен, за да се придвижи по-бързо. Едновременно с това и свидетелят и жалбодателят твърдят, че проблемите с автомобила били до бензиностанция „Петрол“. Там долели течности на автомобила, изчакали го да изстине и грешките изчезнали, всичко било нормално. Като се наложило наказаният да спре на последваща бензиностанция отново да долее масло. Ако бъдат кредитирани, то отново следва извод, че автомобилът се е движел в аварийна лента без наличие на техническа неизправност. Както беше посочен, най-близката бензиностанция „Петрол“ до мястото на извършване на нарушението, е в обл. „Пазарджик“.

Ако там техническите неизправности са временно отстранени, както двамата твърдят, то не е ясно защо, при положение, че всичко по колата е било нормално, наказаният е управлявал автомобила в аварийна лента на АМ „Тракия“ км. 43+448 с посока на движение към гр. София.

Констатираните логически и вътрешни противоречия, водят до извод, че техническа неизправност по автомобила не е била налична. Съдът приема за недоказани твърденията за наличие на такава, поради това, че обясненията на жалбоподателя в случая са средство за защита, а показанията на свид.

Буюклиев недостоверни.

Невъзможно при сериозни технически неизправности в автомобила, като твърдените, наказаният едновременно да ги е отстранил, но и да не знае причината за тях, да няма документи за ремонт и закупени части, да няма документи от посещение на сервиз, а, ако автомобилът е бил ремонтиран от приятели (негови или на брат му), той да не ги познава и да не може да посочи контакт.

От показанията на полицейските служители се установяват обстоятелствата около съставяне на процесния АУАН, а от показанията на актосъставителя и че при съставянето наказаният не е представил свидетелството си за управление на МПС.

4

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.