Решение № 260749 от 23.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6374/2020
- Вид
- Решение № 260749
- Подписан
- 23.10.2020
- В сила
- 15.12.2020
- Състав
- КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 6374 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 74464 от 21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 239/2020 г., по описа на СРС, ГО, 138-ми състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като незаконно уволнението на С.В.Н., извършено със заповед № 189/04.11.2019 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Света Анна“ АД и С.В.Н. е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на длъжността „лекар, анестезиология и интензивно лечение“ в М. „С.А.“ АД.
Срещу така постановеното съдебно решението е депозирана въззивна жалба от ответника М. „С.А.“ АД, с която първоинстанционният съдебен акт е обжалван изцяло, като се навеждат доводи за неговата неправилност. Твърди се, че противно на приетото от районната съдебна инстанция, към датата на уволнението осигурителният стаж на ищцата е бил не по-малко от 37 г., 8 м. и 15 дни. Сочи се, че погрешно съдът приема като осигурителен стаж на С.В.Н. единствено стажът, който последната е имала при ответника и който е удостоверен в представените по делото обр. УП-3, без да съобрази, че удостоверение обр. УП-3 се издава от конкретен осигурител и включва единствено стажът, натрупан при съответния работодател. Излага се, че преди постъпването си на работа в МБАЛ „Света Анна“ АД ищцата е имала трудов стаж от още 5 г., 3 м. и 5 дни за периода от 01.11.1976 г. до 23.05.1987 г., а съобразно правилата на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж трудовият стаж, придобит до 31.12.2004 г., се приравнява на осигурителен стаж. Акцентира се, че при изчисляване на осигурителния стаж след 01.01.2005 г. се зачита и времето, през което лицето е полагало извънреден труд, като в конкретния случай осигурителният стаж на ищцата е повече от трудовия й. Поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените от С.В.Н. искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК ищцата С.В.Н. е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност и отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като същата е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 3 от КТ – налице е недобросъвестност на работодателя и проявена пряка и непряка дискриминация по признак възраст. Излага, че през месец февруари ищцата е публикувала пост в личния си профил във Фейсбук, свързан с щатовете на лекарите и медицинските сестри в болницата, като именно след този пост ответникът е започнал активна кампания срещи нея, грубо отношение, заплахи, намаляване на трудовото възнаграждение, като въпреки че и други хора в ответното дружество също са били достигнали пенсионна възраст, единствено С.Н. е била уволнена на това основание. Намира, че ищцата не е достигнала изискуемата от закона възраст за пенсиониране, а процесната заповед не е издадена в законоустановената форма – липсват изложени в последната мотиви. Претендира присъждането на разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.В.Н. срещу МБАЛ „Света Анна“ АД с искане да бъде признато за незаконно уволнение на ищцата, извършено със заповед № 189/04.11.2019 г. на изпълнителния директор на М. „С.А.“ АД, и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „лекар, анестезиология и интензивно лечение“ в М. „С.А.“ АД. В исковата молба се сочи, че на 26.05.1987 г. С.Н., след като завършва висшето си образование със специалност „медицина“ и след като работи като лекар по разпределение в продължение на три години, е сключила трудов договор с ответното дружество, където е била назначена за „лекар-ординатов“ в ОАРИЛ, а след сключени между страните допълнителни споразумения и след придобиването от ищцата на лекарска специалност, последната е била назначена на длъжност „лекар, анестезиология и интензивно лечение“.
Излага се, че на 04.11.2019 г. на С.Н. е връчена заповед 189/04.11.2019 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е бил прекратен трудовият й договор с МБАЛ „Света Анна“ АД без предизвестие, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита се, че по отношение посоченото от работодателя в заповедта основание за уволнение – придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не следва да се спори в процеса, ако това беше единствената причина за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка се намира, че наличието на формалния повод за уволнение на ищцата не е достатъчен, за да бъде същото законосъобразно, тъй като истинската причина за последното е нейната публикация в личния й профил във Фейсбук, насочена в защита правата на лекарите, работещи в ответното дружество. Затова се счита, че именно това обстоятелство е следвало да бъде вписано от работодателя в процесната заповед в раздел „Причини за прекратяване на трудовия договор“ с ищцата, която е лекар с 37 години стаж. Твърди се още, че задължителен елемент от фактическия състав за уволнение е отправяне от страна на МБАЛ „Света Анна“ АД на предизвестие, което е процесния случай не е било сторено. Посочва се, че С.Н. е майка на дете с 95% увреждания, поради което се ползва от закрилата на чл.
333 от КТ и ответникът е следвало преди прекратяване на трудовия договор да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. „С.А.“ АД, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна и се претендира нейното отхвърляне. Счита се, че по отношение на ищцата към датата на уволнението й са били налице предпоставките на чл. 68 от КСО, като в този случай работодателят има право да прекрати трудовия договор без да сочи други мотиви за това. Излага се, че ответното дружество се е възползвало от правото си по чл. 220, ал. 1 от КТ, като в конкретната хипотеза на прекратяване на трудовото правоотношение не намира приложение закрилата по чл. 333 от КТ.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства – трудов договор от 26.05.1987 г. и допълнително споразумение към него № 1457/04.10.2012 г., се установява, че ищцата е работила при ответника на трудов договор за неопределено време, като е заемала длъжността „лекар, анестезиология и интензивно лечение“ в МБАЛ „Света Анна“ АД – Стационарен блок, Хирургическа секция, КАИЛ, Първо отделение.
Със заповед №
189/04.11.2019 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Света Анна“ АД трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.11.2019 г. Със заповедта е наредено на С.Н. да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни заплати, както и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 1 месец. Заповедта е връчена на ищцата на 05.11.2019 г., което е удостоверено с положен от последната върху нея подпис.
По делото е представено удостоверение, издадено от МБАЛ „Света Анна“ АД с изх. № 04-774/17.02.2020 г. в уверение на това, че д-р С.В.Н., бивш служител на лечебното заведение, има общ трудов стаж към 04.11.2019 г. в размер на 37 г., 8 м. и 15 дни. Представени са и два броя удостоверение по образец УП 3 от 02.03.2020 г., издадени от МБАЛ „Света Анна“ АД за С.В.Н., от които се установява, че ищцата има при ответника за периода 24.05.1987 г. – 06.11.2019 г. 34 г. и 15 дни осигурителен стаж, като е направена забележката, че осигурителният стаж не е равен на зачетения трудов стаж, тъй като има извънреден труд.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието като доказателство по делото писмо от 31.08.2020 г. от НОИ-Териториално поделение – София град, в което е посочено, че С.В.Н. и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и пенсията й е отпусната считано от 28.11.2019 г., като по данни от пенсионната преписка и представените от г-жа Н. документи за пенсия, общият осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната пенсията на лицето, към 28.11.2019 г. е 37 г., 10 м. и 4 дни. Приети са като доказателства и два броя заверени копия на трудови книжки на С.В.Н., от които се установява вписан в последните общ трудов стаж на ищцата в размер на 36 г. 8 м. и 17 дни.
По делото е представено експертно решение № 3576/13.11.2017 г., издадено на Г.С.Н., с ЕГН **********, от което се установява, че последната е с 95 % трудово намалена работоспособност.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на атакуваното решение СГС намира следното:
Предмет на разглеждане са искове с право основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г., IV ГО на ВКС/.
В процесния случай със заповед № 189/04.11.2019 г. на изпълнителния директор на М. „С.А.“ АД, работодателят е обективирал волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ в редакцията на нормата след изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г. Правнорелевантно към предмета на въззивната проверка е дали към датата на влизане в сила на заповедта, в полза на въззивника е съществувало потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение и дали същото е надлежно упражнено. Прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е обективно и безвиновно, което предпоставя необходимост работодателят да докаже единствено, че работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключването на трудовото правоотношение. В правомощието на работодателя е да избере в кой точно момент да прекрати правоотношението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - дали веднага след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или в един последващ момент, и това не представлява злоупотреба с право. Затова, противно на поддържаното от ищцата възражение за липсата на действителни мотиви в процесната заповед, за нейната законосъобразност като такъв е достатъчно да бъде посочено единствено коментираното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, като това е било сторено от страна на ответника както цифрово, така и словесно /в този смисъл определение №
Разпечатката съдържа 32 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/464b64b0-bd02-48b3-9670-61018dd3caf0