Решение № 2876 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2876 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330112949 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. М. П., чрез пълномощник – ЕАД Е. И. против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер от 50 лева, представляваща платена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2023 г. между страните по делото бил сключен договор за кредит от № **** по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева под формата на заемни средства, при уговорен фиксиран лихвен процент от 48 % и ГПР от 58,73 %. Съобразно клаузата на чл. 5 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на изисквания, посочени в договора. Сочи се, че в чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 257,68 лева, 1 която следвало да бъде престирана разсрочено, заедно с погасителната вноска.

От правна страна се изтъква, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.

Задължението за обезпечаван на заема било уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до необходимост от заплащане на неустойка. Това водило до оскъпяване на кредита, както и до скрита печалба за заемодателя. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск поради злоупотреба с процесуални права предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни. В тази насока се прави искане за съединяване по реда на чл. 213 ГПК в едно производство на настоящото дело, както и гр. д. № 12950/2024 г. по описа на РС – Пловдив и гр. д. № 12948/2024 г. по описа на РС – Пловдив. В случай, че съдът не уважи така направеното искане се претендира да не се присъждат разноски на ищеца за повече от едно производство. Посочва се, че е налице нередовност на исковата молба, доколкото от страна на ищеца не е посочена банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираната сума.

По същество са наведени доводи за неоснователност на предявената претенция, тъй като договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК. Поддържа се, че неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР, доколкото се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат с параметрите по правоотношение и е разполагал с възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че страните били сключили общо шест идентични договора за кредит. Последното говорело за липсва на недобросъвестно поведение от страна на кредитора и неравнопоставеност в отношенията между страните. При това положение и предвид действителността на кредитното правоотношение, неоснователно се претендирало от ищеца връщане на платено по договора за кредит суми.

Липсвали и доказателства за извършено плащане на такива суми. Предвид 2 изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 50 лева на сумата в размер на 257,68 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ******* г., сключен между „Кеш Пойнт България“ ЕООД и Б. М. П., по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 800 лева за срок от 2 месеца, при уговорен ГПР в размер на 58,73 % и годишен лихвен процент в размер на 48 %.

В чл. 5 от договора е уговорено задължение на кредитополучателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: безусловна банкова ганция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит включваща, главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 11, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение 3 кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 257,68 лева, която ще бъде заплатена разсрочено.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се изяснява, че в разходите, включени при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит, е само възнаградителната лихва. Вещото лице е изчислило, че при включване на неустойката ГПР е в размер на 1300,52 %. Размерът на платената сума за неустойка по процесния договор е 257,68 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Следователно за сключения договор за потребителски кредит приложение намират изискванията на специалния закон - ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1 , т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В настоящия случай макар срокът на договора да е два месеца, съдът намира, че дължимите от потребителя разходи не са незначително, поради което следва да се прилага ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и 4 другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор, при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 257,68 лева.

Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за потребителя да осигури едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител /едно или две физически лица/. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Изискванията, които клаузата на чл. 5 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция /за период шест месеца след падежа на последната вноска и в двоен размер на сумите по договора, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане/ или поръчител – едно или две физически лица, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях /така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от потребителя, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, за което се съдържа изрично признание в подадения по делото отговор на исковата молба. При това положение очевиден е стремежът му по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „неустойка” към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Впрочем, невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща 5 търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.