Решение № 18152 от 09.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18152 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110110544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, е предявил против И. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.С положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23,69 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 11.2018 г. до 11.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 6,29 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г., за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.08.2022г. по ч.гр.д. № 28756/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот, находящ се на адрес: гр.С. За процесния период ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, чиято стойност не била заплатена, поради което била начислена и лихва. Въз основа заявление на ищеца на 08.08.2022г. по ч.гр.д. № 28756/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, като няма данни за друг адрес – различен от регистрирания постоянен и настоящ адрес, както и данни за работодател, подари което с Разпореждане от 23.01.2024 г. съдът е дал указания на заявителя, който от своя страна е предявил иск за установяване на вземането в срока по чл. 415 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва ответникът да има качеството клиент на топлинна енергия. На следващо място оспорва периода и количеството доставена топлинна енергия. Прави възражение, че общият топломер не съответствал на изисквания на Закона за измерванията и не е преминал през задължителна метрологична проверка. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа страна следното:

1

От приобщеното ч.гр. д. № 28756/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав се установява, че е образувано въз основа на заявление вх. № 109423/31.05.2022 г., въз основа на което на 08.08.2022 г. е издадена заповед № 22457 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.С да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 23,69 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 11.2018 г. до 11.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 6,29 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г., както и съдебни разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, като няма данни за друг адрес – различен от регистрирания постоянен и настоящ адрес, както и данни за работодател, подари което с Разпореждане от 23.01.2024 г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.

От приетото по делото Удостоверение за наследници /л.103/ се установява, че ответникът И. Л. К. е единствен наследник на лицето Любомир И.ов К., негов баща, починал на ...... г.

От приетата по делото молба-декларация от ........ г. се установява, че наследодателят Любомир И.ов К. е поискал от „Топлофикация София“ ЕАД да бъде открита партида за имот с адрес гр.С – процесния имот, като е декларирал, че е собственик на имота и същият ще се ползва за жилищни нужди.

От приетия по делото Протокол от Общо събрание на етажните собственици за етажна собственост на адрес ж.к. „...... г. се установява, че след проведено общо събрание е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД, като е посочено, че на събранието присъстват 17 от общо 18 собственици на самостоятелни обекти в сградата.

В представеното към Протокола Приложение №1 е посочен като присъстващ собственик лицето Любомир И.ов К., наследодател на ответника.

О т съобщение към фактура /л.23/ се установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. стойността на ТЕ е в общ размер на 29,98 лв., от които главница – 23,69 лв. и лихва – 6,29 лв.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 096, том IV, рег. ....... г. се установява, че на 29.11.2018 г. И. Л. К. е продал на ........ недвижим имот, представляващ апартамент № 65, находящ се на адрес: гр............ Представен е приемопредавателен протокол от 29.11.2018 г., в който са посочени показанията на измервателните уреди в имота към момента на предаването му, а именно: топломер спалня-82-21, топломер кухня- 78-00, 18-53, топломер хол-60-89.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която през процесния период в имота па ответника е имало 3 броя отоплителни тела и щранг-лира в банята. На 3 бр. от отоплителните тела / в хол, кухня, стая / са поставени ИРРО. Сградата не е ползвала топла вода. На 04.12.1996 г. е изключено отоплението на стълбите. От приетата експертиза се установява, че стойността за използваната топлинна енергия за процесния период (ноември 2018 г.) е в размер на 23,68 лв. Установява се, че общият топломер, монтиран в АС, е преминал през технически проверки на 18.05.2018 г. и през 28.06.2021 г., като заключението е било, че съответства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални предпоставки: 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на купувача (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да 2 докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период.

В конкретния случай спорът се концентрира върху качеството на потребител на топлинна енергия на ответника, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В настоящия случай е представена молба-декларация за открИ.е на партида, подадено от наследодателят Любомир И.ов К. на ........ г.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, съдът намира, че е установена първата предпоставка за уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между страните.

По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:

По делото е допуснато заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно, компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер, монтиран в АС, е преминал през технически проверки на 18.05.2018 г. и през 28.06.2021 г. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.

От събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите, които са 3 претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ по отношение на ответника следва да се разгледа своевременно заявеното от последния възражение за погасяване по давност на вземането за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.