Решение № 89 от 18.09.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Дулово, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410100493 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „***“ , с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“, № ***, представлявано от управителя*** се снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 срещу Т. Й. Т., с ЕГН **********, от ****, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът бил депозирал възражение, което обусловило интереса от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

Излагат следните обстоятелства, на които основават вземанията си:

Между Т. Й. Т., с ЕГН **********, и „***“ ООД, с ЕИК: *****, бил сключен договор за паричен заем № ****г., въз основа на искане за сключване на договор за паричен заем, чрез сайта на заемодателя *****,попълнено собственоръчно от заемателя.

Договорът за заем бил сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, бил предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, посочил е желания начин за изплащане на отпуснатата заемна сума. По този начин заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „***“ . Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит били описани и в предоставените на заемателя от 1 заемодателя договор и стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които заемателят се бил съгласил.

Индивидуализацията на начина на плащания от страна на заемателя във връзка с паричните задължения към „***“ като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, бил в погасителен план към договор за заем № ****.

Длъжникът не изпълнил задълженията по договора и не заплатил дължимите суми.

Длъжникът не погасил задълженията по заема.

Между страните имало валиден договор, съгласно който заемодателят „***“ изплатил на заемателя Т. Й. Т. сумата съгласно договора, а от своя страна длъжникът се задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.

Сумата била получена от длъжника в брой в деня на сключване на договора на каса на „***“ срещу предоставена от него лична карта.

Искането до съда е да признае за установено, че ответникът Т. Й. Т., с ЕГН **********, дължи на ищеца „***“ , ЕИК ***, следните суми:

- 1 083.49 лева - главница по договор за паричен заем № **** г.;

- 168.99 лева - възнаградителна лихва за периода от ****г. до ****** г.;

- 87.78 лева - законна лихва за забава за периода от **** до ****.;

Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани в претендирания размер. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Оспорва обстоятелството, че е сключил процесния договор. Заявява, че не е сключвал в качеството на заемател договор за кредит от разстояние, не го е подписвал и не го е потвърждавал.

Оспорва обстоятелството, че с ищцовото дружество се намира в облигационни отношения.

Оспорва изцяло представените с исковата молба документи, като твърди, че същите са създадени за нуждите на производството. Не е сключвал процесния договор и не е получавал сумата.

Излага следните съображения:

Счита, че Договорът за кредит от разстояние е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК при изложени твърдения за предоставени заемни средства в размер на 1 200 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,05 %, при ГПР в размер на 48,03% и срок за погасяване на заема 18 месеца. Съгласно чл. 6 от договора, заемателят следва да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, едно от двете предвидени обезпечения: физически лица, отговарящи на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение той дължи неустойка в размер на 2 2

045.72 лв., която следва да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, която нараства с месечния добавък за неустойка.

Предвидената в чл. 3 от договора неустойка в размер на 2 045,72 лв. е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГЛП и ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Счита, че с договорения в чл. 3 фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05% се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребител и доставчик на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставено ползване на заетата сума. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

При заем с кратък срок на ползване /12 месеца/, уговарянето на възнаградителна лихва от 40,05% не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва не е типична дори за дългосрочните банкови кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Освен това, реалният размер на дължимата договорна лихва е в по-голям размер от предвидените в договора 40,05 %, поради скритото увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включване на договорката по чл. 3 за заплащане на неустойка, надхвърляща повече от три пъти законната, представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза на договора, накърнявала договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните и такова задължение не е възникнало.

Договорът бил изцяло недействителен, тъй като не били спазени императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане, ако приеме предявеният иск за главница за основателен, като бъде прихванат размера на главницата със сумата от 2 711.65 лв. получена в периода от ****г. до ***** г.

3

С молба вх. № ****г. /л.78 от делото/ е направено искане направеното с отговора възражение за прихващане да се счита като възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 1 083.49 лв. със сумата от 888.08 лв., представляваща като получена без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва в размер на 160.20 лв. и неустойка в размер на 611.37 лв.

Не представя писмени доказателства. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество „***” - редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът Т. Й. Т., редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител е подал становище, с което заявява, че поддържа представения по делото писмен отговор.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №***. по описа на Районен съд - Дулово, съдът е издал в полза на „***” срещу Т. Й. Т. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумите: 1 083.49 лева - главница по договор за потребителски кредит № *****., 168.99 лева - възнаградителна лихва за периода от ****г. до **** г., 87.78 лева - законна лихва за забава за периода от ****г. до ****г., договорна неустойка в размер на 835.52 лева, неустойка за забава в размер на 208.80 лева, разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 90 лева, както и за разноските по заповедното производство – 49.49 лева - държавна такса и 260 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което ищецът е предявил настоящите установителни искове за част горепосочените вземания, предмет на издадената заповед, а именно - за сумата от 1 083.49 лева - главница, за сумата от 168.99 лева - възнаградителна лихва за периода от **** г. до *** г., за сумата от 87.78 лева - законна лихва за забава за периода от ****г. до ***** г.

По делото не е спорно, а и от представения договор за паричен заем „*****“ № **** г. (л.8 и сл. от ЧГД № ***г. на РС-Дулово), се установява, че „***“ е предоставило в брой на ответника Т. Й. Т. заемна сума в размер на 1 200 лева, при годишен процент на разходите 47,93%, фиксиран лихвен процент 40,05 %, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 1 529.19 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 12 месечни погасителни вноски, три от които по 40.05 лв. и девет от по 156.56 лева, в които освен главница и договорна лихва. Отделно от тях към всяка една вноска е включена и неустойка (виж погасителен план). Съгласно чл.6.1. във връзка с чл.6.1 от договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 602.81 лева, при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума: поръчител или банкова гаранция. В чл. 5 от договора е уговорено още, че при неизпълнение на договорните си задължения кредитополучателят дължи таксите съгласно Тарифа на кредитора (приета като 4 писмено доказателство по делото). Представени са и искането за отпускане на кредит и стандартният европейски формуляр.

От заключението на назначената от съда съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че на *** г. ищецът е предоставил сумата от 1 200 лева на ответника при сключване на договора. Вещото лице е посочило, че съгласно счетоводната информация, съдържаща се в представените по делото и приети като доказателства документи, представени от ищеца, ответникът е внесъл сумата в общ размер от 933.08 лв., с която е извършил три плащания по този договор - на ***г. сумата от 105.08 лева, на ****г. - сумата от 522.00 лева, и на **** г. – сумата от 261.00 лв., като вещото лице в табличен вид е посочило подробно как плащанията от ответника са били отнасяни от ищеца счетоводно за погасяване на задължения по договора, включително за неустойки и за такси за просрочен кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

„***“ представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.