Присъда № 33 от 17.06.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 135/2026
- Вид
- Присъда № 33
- Подписан
- 17.06.2026
- Състав
- Кристиан Димитров Колев
Цитирани разпоредби
- §1, т.5 · Закон за закрила на детето
- чл. 182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 33 от 17.06.2026 г. по
НЧХД № 135/2026г. по описа на РС – П., II-ри наказателен състав С тъжба от Д.Н.Н. е повдигнато обвинение срещу Р.Й.Р. за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от 31.10.2025 г. до 13.12.2025 г., в гр. П., в условията на продължавано престъпление, като родител, на датите 31.10.2025 г., 01.11.2025 г., 06.12.2025 г., 12.12.2025 г. и 13.12.2025 г., умишлено и съзнателно е осуетил изпълнението на съдебно решение – Решение № 1190/14.11.2022 г. по гр. д. № 4811/2021 г. на Районен съд – П., потвърдено с Решение № 228/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 107/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. и влязло в сила на 04.07.2023 г., относно постановените мерки за лични отношения на майката Д.Н.Н. с нейното дете Н.Р.Р., ЕГН **********, а именно: правото да вижда и взема при себе си детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване при майката в петък и събота.
Частната тъжителка Д.Н.Н., лично и чрез повереника си адв. В., поддържа тъжбата и повдигнатото с нея обвинение и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан. Повереникът на тъжителката излага доводи, че показанията на свидетелката Д. подкрепят обвинителната теза относно неосъществяването на режима на посочените в тъжбата дати и поведението на подсъдимия, довело до непредаването на детето. Поддържа, че подсъдимият се прикрива зад твърдяното нежелание на Н. да посещава майка си, без да е доказано детето да е изразило такъв отказ конкретно по отношение на всяка от инкриминираните дати. Оспорва достоверността на показанията на Н., като ги определя като неконкретни и повлияни от средата, в която детето живее, и счита, че подсъдимият не е положил необходимите усилия да осигури изпълнението на режима. Моли подсъдимият да бъде осъден и да бъдат присъдени направените от частната тъжителка разноски. Частната тъжителка се присъединява към изложеното от повереника си и моли подсъдимият да понесе отговорност и да бъде наказан за неизпълнението на съдебното решение.
Защитникът – адв. Ж.И. от САК, пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Излага съображения, че не е установено конкретно действие или бездействие на Р.Р., с което същият да е осуетил изпълнението на определения режим на лични контакти, поради което обвинението не е доказано. Позовава се на показанията на Н., на социалните работници, на свидетелите Й.Р. и А.Р., както и на приетия социален доклад, като поддържа теза, че нежеланието на детето да посещава майката е действително и се дължи на поведението на майката спрямо него и спрямо баща му и разширеното му семейство. Акцентира, че събраните доказателства сочат, че подсъдимият е насърчавал детето да контактува с майка си, а не го е възпрепятствал, както и че от него не може да се изисква да упражнява физическа принуда спрямо тринадесетгодишното дете.
Оспорва
1 достоверността на показанията на свидетелката Т. Д. и моли за постановяване на оправдателна присъда, както и за присъждане на направените от подсъдимия разноски.
Подсъдимият Р. изразява съгласие с изложеното от адв. И. и не желае да добави нищо.
В правото си на последна дума подсъдимият моли съда да постанови справедлива присъда, като съобрази интересите на детето.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.Й.Р. е роден на ** ** **** г. в гр. П., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., кв.
„Ц.“, ул. „........“ № 2.
Частната тъжителка Д.Н.Н. и подсъдимият Р.Й.Р. са родители на малолетната Н.Р.Р., родена на ** ** **** г. Към инкриминирания период детето живеело при своя баща.
С Решение № 1190/14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 4811/2021 г. по описа на Районен съд – П., потвърдено с Решение № 228/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 107/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. и влязло в сила на 04.07.2023 г., упражняването на родителските права по отношение на Н.Р.Р. било предоставено на бащата Р.Р..
Със същото решение на майката Д. Н.ова бил определен режим на лични отношения с детето, съгласно който тя имала право да вижда и взема при себе си Н. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване при майката в петък и събота.
Към и преди инкриминирания период отношенията между Н. и нейната майка били напрегнати. Контактите между тях не били изцяло преустановени, като детето в определени случаи посещавало майка си, а в други изразявало категорично нежелание да отиде при нея.
В случаите, когато детето пребивавало при майката, последната в негово присъствие отправяла негативни и обидни изказвания по адрес на бащата и на членовете на неговото разширено семейство, включително бабата и дядото по бащина линия. Това поведение се възприемало остро от Н. и пораждало у нея раздразнение и нежелание да остава при майка си. Детето било недоволно и от обстоятелството, че по време на престоя му при майката възможността му да разговаря по телефона с баща си често била ограничавана, а когато се провеждали такива разговори се случвало майката отново да отправя обидни квалификации по негов адрес.
2
Особено значение за Н. имали тренировките и участията й в състезания по таекуондо. След претърпяна от детето травма на крака майката се противопоставяла на възобновяването на тренировките и изразявала неодобрение спрямо участието му в състезания. При едно от организираните състезания, провело се на неустановена по делото дата в гр.Самоков, майката Д. Н.ова се появила в залата. Майката многократно настоявала Н. да отиде с нея до тоалетните, за да разговарят. Детето й казало, че не желае да говори в този момент и поискало да бъде оставено да се концентрира за предстоящата среща. Майката продължила да настоява, а Н. потърсила съдействието на баща си. Р. Р. казал на тъжителката да остави детето да се подготви и да разговаря с него по-късно. По разказа на Н. майката реагирала с обиди към бащата. В разговора се намесила и бабата по бащина линия, която също приканила тъжителката да остави Н. да се концентрира. Според съвпадащите в тази част показания на Н. и обяснения на подсъдимия, майката ударила бабата по лицето. Някои от съотборниците на Н. възприели части от случилото се, а залата имало множество хора, които станали свидетели поне на част от действията.
По-късно същия ден, след като Н. взела участие в състезанието, Д. влязла в частта на залата, предназначена за състезатели и треньори, снимала Н. и поискала да вземе медала й, като треньорът заявил първо да бъде направена снимка на детето. По-късно Н. отишла до тоалетната, като поискала баща й да я придружи и да я изчака отвън. Там отново възникнал конфликт между майката и бабата по бащина линия. Според Н. майката обидила бабата, избутала я и я ударила няколко пъти по лицето, вследствие на което очилата й паднали. Детето се намесило, за да ги раздели, след което извикало баща си, който преустановил конфликта. Подсъдимият също заявява, че бил повикан от Н. и разтървал двете жени.
В друг случай, докато Н. пребивавала при майка си, последната не й позволила да вземе ученическата си раница от автомобила, за да се подготви през почивните дни за учебните занятия в понеделник. Детето възприемало и това поведение като ограничаване на обичайните му занимания и потребности по време на престоя при майката.
Случилото се на състезанието оставило силно негативно впечатление у Н.. Впоследствие Н. многократно посочвала този случай като една от причините да изпитва напрежение при контактите с майка си и в определени случаи да не желае да пребивава при нея. Посочвала още и обстоятелствата, че майката в нейно присъствие отправя обидни квалификации към баща й и неговото разширено семейство, ограничава телефонните контакти на Н. с баща й, при изразено от детето несъгласие или отказ майката поставяла под съмнение самостоятелността на неговата позиция и настоявала то да промени поведението си. Всичко това засилвало напрежението в отношенията им и мотивирало Н. в определени случаи да отказва да отиде при майка си.
Отношението на детето към майката обаче не се изразявало в пълен и 3 постоянен отказ от контакти. Н. продължавала да се вижда с нея и в отделни периоди пребивавала в дома й, включително и след инкриминираните дати.
Решението на детето дали да отиде при майка си зависело от конкретното развитие на отношенията им и от поведението на майката при предходните контакти.
Когато Н. заявявала, че не желае да отиде при майка си, подсъдимият често разговарял с нея като й напомнял й за определения от съда режим и я приканвал да го изпълни. Обяснявал , че майка й желае да я види, че следва да поддържа отношения с нея и че не трябва да се създават допълнителни конфликти. Н. споделяла същото и пред социалните работници, пред които заявявала, че баща й я кара да посещава майка си, но че в определени случаи тя самата отказва да отиде. Детето не заявявало пред социалните работници подсъдимият да му е забранявал или по друг начин да е ограничавал контактите с майката.
Въпреки провежданите от подсъдимия разговори, на инкриминираните дати Н. не прекарала с майка си времето, определено със съдебното решение.
За отделните случаи не се установява с еднаква конклретика точният ход на комуникацията между страните и детето. Установи се обаче, че за процесните дати период Н. е изразявала собствено и категорично нежелание да не отиде при майка си, обусловено от отношенията помежду им и от конкретни преживявания на детето, а подсъдимият не преодолявал този отказ чрез принуда.
Описаната по-горе и приета от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – от обясненията на подсъдимия Р.Й.Р., които освен средство за защита представляват и годно доказателствено средство в наказателния процес; от показанията на свидетелите Т. Е. Д., А.И.Р., Й.П. Р., Н.Р.Р., М.Г.Т. и Л.В.С., както и от приетите по делото писмени доказателства: Решение № 1190/14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 4811/2021 г. по описа на Районен съд – П.; Решение № 837/14.10.2024 г., постановено по същото гражданско дело, с което е извършено тълкуване на първоначалното решение; Решение № 228/19.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 107/2023 г. по описа на Окръжен съд – П.; справката за съдимост на подсъдимия; служебна бележка от 27.03.2026 г., издадена от председателя на Спортен клуб „Леон“; социален доклад за детето Н.Р.Р., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – П. и постъпил по делото с писмо от 18.05.2026 г.; писмо от Държавен съдебен изпълнител от 04.05.2026 г., ведно със заверено копие от покана за доброволно предаване на дете до Р.Р., относима към датата 12.12.2025 г.; писмо рег. № 17211/14.05.2026 г. от ОДМВР – П.; социален доклад, приет по делото с рег. № 2805/20.04.2025 г.; писмо рег. № 20436/09.06.2026 г. от Агенцията за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“, ведно с приложения към него заверен препис от протокол за проведена на 27.03.2026 г. среща между родителите, детето и социалните работници, както и от останалите приети и прочетени по реда на чл. 283 НПК 4 писмени материал.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
На първо място съдът намира за безспорно установено съдържанието на определения с Решение № 1190/14.11.2022 г. режим на лични отношения между частната тъжителка и детето Н.. От приетите по делото съдебни решения се установява, че майката има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в петък и събота. От приетите по делото съдебни решения, включително решението, с което е извършено тълкуване на определения режим, се установява, че всички инкриминирани дати попадат в периоди, през които частната тъжителка е имала право на лични отношения с Н.
Не е спорно между страните и че на инкриминираните дати – 31.10.2025 г., 01.11.2025 г., 06.12.2025 г., 12.12.2025 г. и 13.12.2025 г. – предвидените контакти между Н. и нейната майка не са били осъществени. Детето не е отишло в дома на частната тъжителка и не е прекарало с нея определеното със съдебното решение време. В тази част обясненията на подсъдимия не противоречат на обвинителната теза, като самият той също не отрича, че на посочените дати Н. не е отишла при майка си.