Решение № 251 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300502725 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 3575/15.07.2025г. на Пловдивския районен съд, ХІХти гр. с., поставено по гр. д. №16228/24г., с която се ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от З. Б. чрез юрисконсулт Д. срещу А.

Ф. Н. с ЕГН ********** и адрес ********* иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600 лева /шестстотин лева/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 474991 от 26.04.2022 г., сключен с „Ай ти еф груп” АД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от 01.06.2023г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 41,01 лева /четиридесет и един лева и една стотинка/ договорна лихва за периода 26.05.2022 г. – 26.07.2022 г.; 122,11 лева /сто двадесет и два лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 27.05.2022 г.

31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2024 г. до окончателното погасяване., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 9520/2024 г. на ПРС.

Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********и седалище в гр. София моли съда да отмени решението на районния съд и постанови 1 друго, с което уважи предявените искове.

Въззиваемата страна А. Ф. Н. с ЕГН ********** не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Със Заповед № 4714/05.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9520/24г. на Пловдивския районен съд, II-ри гр. с., е разпоредено длъжникът А. Ф. Н. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********сумите, посочени в диспозитива на обжалаваното решение. Против заповедта за изпълнение длъжникът А. Ф. Н. е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в което е заявил, че не познава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, нищо не е взимал от това дружество и иска да разбере за какво и на кой е длъжник.

В изпълнение на указанията, дадени му с Разпореждане № 23381/12.08.24г. по същото дело заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите по Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е цесионер по вземане, прехвърлено му с рамков договор от 05.05.2023г. за продажба и прехвърляне на вземания между „Ай ти еф груп” АД, ЕИК ******** в качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач/цесионер, с предмет вземанията по договор за потребителски кредит № 474991 от 26.04.2022г. сключен между „Ай Ти Еф груп“ АД като кредитодател и А. Н. като кредитополучател, като процесното вземане е под № 331 от приложение № 1/01.06.2023г. към рамковия договор.

Не се спори, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, извършено както с представеното уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, получено от съпругата на длъжника на 08.06.2023г., така и с получаването на исковата молба и приложенията ú от ответника

От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че отношенията между страните са осъществени чрез средства за комуникация от разстояние, а процесният договор е сключен във формата на електронен документ като провоотношенията им се реализират при спазване на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежни и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис във връзка със Закона за потребителския кредит.

Ответникът А. Н. е оспорил исковете.

В доклада по чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд правилно е указал на ищцовото дружество доказателствената тежест да установи сключването на договор, 2 предаването на заемната сума,както и останалите реквизити на този договор. Ищецът обаче е представил преписи от договор за потребителски кредит, приложение № 1 и погасителен план към този договор, както и разписка за извършено плащане от 26.04.2022г., които не са подписани от страните.

Според нормата на чл. 18, ал.1, т.3 от ЗПФУР при предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. От посочените по – горе доказателства, представени от ищеца, не се установява получаването на съгласие от потребителя за сключването на процесния договор за потребителски кредит с „Ай Ти Еф Груп“ АД, тъй като в тях няма подпис на кредитолучателя, нито се установява да е изразил съгласие по електронен път на такова съгласие.

Следователно не се установява между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, сключен на 26.04.2022г. да са възникнали облигационни отношения. Затова дори и да се приеме, че Н. е получил на каса сума по главницата, по разписка, в която няма негов подпис, то исковете остават неоснователи, защото процесните суми се претендират на договорно основание, а такова не се установи да е налице.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърли исковете, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3575/15.07.2025г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с., поставено по гр. д. №16228/24г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3