Решение № 154 от 17.11.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. гр. Добрич, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20213200500510 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на П. Д. Г. от гр.Добрич, чрез назначения му особен представител, срещу решение №260430/21.06.2021г. по гр.д.№3642/2019г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено съществуването на следните вземания на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД от въззивника, а именно: сумата 17 219.94 лева - главница по договор за банков ипотечен кредит №312/0025/19335712/11.02.2013г. и анекс №1/13.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 782.05 лева – договорен лихвен процент за периода 10.04.2017г. - 29.03.2018г.; сумата 1 506.98 лева - лихва върху просрочена главница за периода 10.04.2017г. - 29.03.2018г.; сумата 338.66 лева – наказателна лихва при просрочие за периода 10.04.2017г. - 29.03.2018г.; сумата 50.09 лева – такса за управление, периодична за периода 10.04.2017г. - 10.10.2017г.; и сумата 1.73 лева – периодична такса, просрочени компоненти 10.04.2017г. - 10.09.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №742/02.04.2018г. по ч.гр.д.№1323/2018г. на ДРС, както и въззивникът е осъден за разноските на другата страна в заповедното и исковото производство.

Според жалбата решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в разглеждане на предявени с нередовна искова молба претенции. Поддържа се становище за предявяване на исковата молба от 1 пълномощник без представителна власт, като в подкрепа хронологично са изложени вписванията и промените във вписванията на законните представители на ищеца, дадените от тях пълномощия за процесуално представителство и следващите преупълномощавания на адвокати. Изводите на първоинстанционния съд по същество на спора въззивникът намира за противоречиви и необосновани. Противно на приетото в обжалваното решение, въззивникът и ответник по предявените искове, нямал задълженията по кредитния договор към ищеца, за които била издадена заповедта за изпълнение. Така, редица, посочени в жалбата клаузи от кредитния договор били неравноправни и поради това нищожни, а волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не било надлежно съобщено на длъжника. Освен това съдът не съобразил, че представените по делото общи условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити били неприложими към конкретния кредитен договор, че заключението на вещото лице е необосновано, както и изобщо не обсъдил възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност.

Настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемата страна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, чрез адвоката си, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявения от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД срещу П. Д. Г. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д.№1323/2018г. на ДРС е издадена заповед №742/02.04.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 17 219.94 лева - главница по договор за банков ипотечен кредит №312/0025/19335712/11.02.2013г. и анекс №1/13.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 782.05 лева – договорен лихвен процент за периода 10.04.2017г. - 29.03.2018г.; сумата 1 506.98 лева лихва върху просрочена главница за периода 10.04.2017г. - 29.03.2018г.; сумата 338.66 лева – наказателна лихва при просрочие за периода 10.04.2017г. - 29.03.2018г.; сумата 50.09 лева – такса за управление, периодична за периода 10.04.2017г. - 10.10.2017г.; и сумата 1.73 лева – периодична такса, просрочени компоненти 10.04.2017г. - 10.09.2017г.

Претенциите са обосновани с твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.

№1323/2018г. на ДРС и издадена в полза на ищеца заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение на описаните парични задължения, произтичащи от сключен между страните договор за ипотечен кредит №312/0025/19335712/11.02.2013г. и анекс към него №1/13.05.2014г. С договора на ответника – кредитополучател бил предоставен кредит в размер на 25 000 лева при уговорена възнаградителна лихва, които кредитополучателят са задължил да заплати на кредитора на месечни вноски по погасителен план в срок до 11.02.2023г. За забава на плащанията на главницата кредитополучателят се задължил да плати на кредитора обезщетение - лихва при просрочие в установен с договора размер. С 2 анекс от 13.05.2014г. страните се съгласили с правото на кредитора едностранно да обяви целия или част от дълга за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не изпълни което и да било свое задължение. Кредитополучателят спрял да изпълнява задълженията си и кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем на 20.02.2018г.

Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е оспорил исковете с възражения и съображения, идентични на изложените във въззивната жалба - исковата молба и заявлението по чл.417 от ГПК били подадени от неупълномощен адвокат, поради ненадлежно съобщаване на кредитополучателя на волеизявлението на кредитора кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, конкретно посочени клаузи от кредитния договор били неравноправни по чл.143 ал.2 т.10 и т.11 от ЗЗП и поради това нищожни, задълженията по договора били погасени по давност.

Доводите за предявяване на исковата молба /също на заявлението по чл.417 от ГПК и за процесуалното представителство в исковото производство/ от неупълномощен адвокат на ищеца, са почерпени от множеството промени в законните представители на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, осъществени последователно от преди и към датата на образуване на съдебните производства, и по време тяхното развитие. Счита се от ответника, както е обяснено във въззивната инстанция, че при всяка промяна новият законен представител на банката трябва отново да упълномощи лицето, упълномощено от предходния законен представител. Това не е така. Съгласно чл.41 ал.1 от ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. В случая нито една от визираните в разпоредбата хипотези не е осъществена, а промените в законното представителство на юридическото лице /каквото е ищецът/ не са предвидено в закона основание за прекратяване пълномощното. От приложенията към исковата молба се установява, че тя е подадена от надлежно упълномощен адвокат, като пълномощието не е било прекратено на нито едно предвидено в закона основание /същото се отнася и за заповедното производство/, следователно тя е редовна, а искът е предявен от пълномощник на ищеца с надлежна представителна власт.

Установено е по делото, че между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД – кредитор и П. Д. Г. – кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит №312/0025/19335712/11.02.2013г. за сумата 25 000 лева със задължение за връщане до 11.02.2023г., на 120 месечни анюитетни вноски по приложен към договора погасителен план, всяка с падеж на 10-то число от съответния месец. Уговорена е в чл.4.а. възнаградителна лихва, съставляваща сбор от базов лихвен процент, формиран от тримесечен SOFIBOR, и 7.726% фиксирана надбавка към базовия лихвен процент, като към датата на сключване на договора възнаградителната лихва възлизала на 9.09%. Уговорен е в чл.4.1. годишен лихвен процент върху редовен дълг при просрочие на главница и/или възнаградителна лихва, съставляващ сбор от приложимия към датата на олихвяване базов лихвен процент, увеличен с 2 пункта, и 7.726% фиксирана надбавка, който годишен лихвен процент към датата на сключване на договора възлизал на 11.09%. Уговорен е в чл.4.2. годишен лихвен процент върху просрочена главница за срока 3 на просрочието, съставляващ сбор от приложимия към датата на олихвяване базов лихвен процент, увеличен с 2 пункта и надбавка от 10 пункта, и 7.726% фиксирана надбавка, като към датата на сключване на договора същият възлизал на 21.09%. Уговорени са в чл.5.2. комисион за управление за всеки месец или част от него 0.043% и в чл.5.3. комисион за ангажимент 1.20%.

С анекс №1/13.05.2014г. страните по договора се съгласили с правото на кредитора да обяви едностранно и без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от задълженията му.

Застъпеното в отговора на исковата молба и въззивната жалба на ответника становище за неравноправност на договорните клаузи, уреждащи отношенията между страните касателно възнаградителната лихва върху редовен дълг, обслужван редовно и с просрочие, лихви за просрочена главница, такси и комисиони, не може да бъде споделено. Видно е от договора, че възнаградителната лихва се формира от сбора на два компонента. Първият е базов лихвен процент – тримесечен SOFIBOR, а вторият е точно посочена в договора надбавка. По идентичен начин е въведено формирането и на останалите лихви. Доколкото тримесечният SOFIBOR е променлива величина, то и формираните на тази база лихви са променливи. Но така въведената в договора базова величина е обективно обстоятелство, извън влиянието и контрола на банката кредитор. Промените в базовия компонент - тримесечен SOFIBOR – предпоставят промени в размера на дължимите лихви не само в посока увеличение, но и в посока намаляване /което и е осъществено в случая, според заключението на вещото лице/.

Методологията на формирането им е описана в договора, като описанието е ясно и разбираемо не само от граматическа гледна точка, но и по същество е прозрачно и недвусмислено. Така в сключения между страните кредитен договор банката няма възможност за едностранна промяна на договорените лихвени проценти въз основа на непредвидено в самия договор основание и/или такова, което е под нейн контрол, а ответникът е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина и метода по който задълженията му могат да се променят. Следователно съответните клаузи не са неравноправни по смисъла на чл.143 ал.2 т.10 и т.11 от ЗЗП, както неоснователно се счита от ответника и в негова тежест е изпълнението на всички, произтичащи от договора задължения.

От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят е усвоил кредита, последно извършената от него вноска е тази с падеж 10.03.2017г. по погасителния план, а плащания на вноската с падеж 10.04.2017г. и следващите не са извършени. Следователно, налице са били условията кредиторът да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо.

Представена е нотариална покана, с която банката отправила до кредитополучателя известие, че обявява задълженията по кредитния договор за предсрочно изискуеми с изрично и достатъчно ясно посочване на техния вид и размер. Поканата е връчена на длъжника чрез нотариус с рег.№158 и район на действие ДОС по реда на чл.50 от ЗННД във вр. с чл.47 от ГПК. Видно от отбелязванията върху разписката, служителят на нотариуса 4 посетил адреса на ответника четири пъти в периода 06.01.2018г. – 05.02.2018г. Касае се за адрес, който длъжникът е съобщил на кредитора при сключване на договора, съставляващ неговият постоянен и настоящ такъв, на който длъжникът фактически не може да бъде намерен /вкл. и в съдебното производство/. При отчитане на тези обстоятелства правото на длъжника на защита не може да се намери за ограничено от факта на формалното нарушение на изискването по чл.47 ал.1 от ГПК, изразяващо се в това, че същият е бил търсен на адреса, на който и понастоящем не пребивава, с един ден по-малко от изискуемия един месец. Още повече, че в този с един ден по-кратък от изискуемия период длъжникът е бил търсен за връчване четири, вместо достатъчните по законовата разпоредба три пъти. Верно е, че второто, третото и четвъртото посещение /24.01., 30.01., 05.02/ са извършени в пократки от седмица периоди, но, преценено спрямо първото, второто и четвъртото посещение, изискването на чл.47 ал.1 от ГПК е спазено. След като длъжникът не е бил намерен и при четвъртото посещение, на 05.02.2018г., служителят на нотариуса залепил уведомление. Следователно възраженията на ответника срещу редовността на връчването на изявлението на кредитора за обявяване на кредитните задължения за предсрочно изискуеми, са неоснователни. С изтичане на две седмици от залепване на уведомлението и при положение, че длъжникът не се е явил за получаване на нотариалната покана, същата се счита за редовно връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.