Решение № 310 от 27.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. С.З., 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Рибчева при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно наказателно дело № 20225530200456 по описа за 2022 година

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 23.09.2021 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..

Жалбоподателят В. Р. В. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С.З., счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждане, а в случай, че жалбата бъде уважена – моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № *** (серия GA, бланков № ***, посочени в НП като индивидуализиращи акта) от 06.09.2021 год., жалбоподателят е санкциониран за три нарушения по ЗДвП, извършени на 06.09.2021 год. в 22.10 часа в град С.З., по бул.*** при управление на лек автомобил марка “А.“, с рег. № ***, собственост на “Е.“ ЕООД, в посока север, като на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни 1 предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. ”) за това, че на 06.09.2021 год. в 22:10 часа в град С.З., по бул.“***“ при управление на лек автомобил марка “А.“, с рег. № ***, собственост на “Е.“ ЕООД, в посока север, като на кръстовището с ул.“***“ отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARNA-01 2 2 за установяване употребата на алкохол , като е посочено още, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0***9 и 7 броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона, но той не дал кръв за изследване; на основание чл.185 от ЗДвП (“За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Анотирана съдебна практика”) за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП (“Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.”), изразяващо се в това, че не е представил ППС на технически преглед. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП (“Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“), изразяващо се в това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата н а чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В случая не е бил връчен талон за медицинско изследване, тъй като е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, че жалбоподателят е отказал да получи същия.

Въпреки това съдът намира, че издаденото наказателно постановление е материално незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП “водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В конкретния случай от показанията на актосъставителя и свидетелите при съставяне на акта и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че нарушителят е бил поканен, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

За да е налице съставомерност обаче е необходимо и лицето да има качеството “водач“ в момента на отказа. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е административно наказателна и следва да се прилага според точния и тесен смисъл, вложен от законодателя.

Задължението на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, а именно да не се управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали съществува задължението по чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП с оглед определението по § 6, т.25 от ДР на ЗДвП , тъй като субект на отговорността по тази норма е именно и само водачът на МПС.

Съобразявайки горните принципни положения, съдът счита, че преценката на АНО, че към момента на покана за тестване с техническо средство, жалбоподателят е бил “водач“ по смисъла на закона, е неправилна. От събраните по делото свидетелски показания на Искра Димитрова се установява, че жалбоподателят се е намирал на работното си място до 23.00 часа, когато сервитьорите се отчитат и заведението затваря. (“Не се е случвало управителят да отсъства или да го няма за затварянето и за отчитането, тъй като само той извършва тези функции“. В проведеното съдебно заседание актосъставителя и свидетелите 3 по акта посочват, че са съставили АУАН въз основа на посочено ЕГН, без представени документи за самоличност на лицето-нарушител. Актосъставителят посочва, че когато не могат да установят лицето е налице практика за отвеждане на същото в РУ за установяване на самоличност, но в случая “и здадохме акта на ЕГН-то на лицето, което той ни каза“. В унисон с неговите показания, са и показанията на свидетелите при съставяне на акта, които установяват извършена проверка в тъмната част на денонощието по посочено ЕГН и таблет, посочващ пълни данни за лицето по това ЕГН. В случая, видно от техните показания, нарушението е било констатирано въз основа на информацията, получена от лицето, на което е извършена проверка, което е посочило единствено ЕГН и въз основа на което е съставен АУАН и впоследсие и обжалваното НП. Буди недоумение така извършеното предоверяване от страна на извършващите проверката, при липса на какъвто и да е документ, удостоверяващ самоличността на лицето.

Съгласно т.2а на ППВС № 1/1983 г. понятието “управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Следва всеки случай да се преценява конкретно, като в настоящия липсват каквито и да е доказателства, че от страна на жалбоподателя са извършвани действия, които да се окачествят като управление. В случая е налице използване на МПС, както и отказ от страна на лицето-нарушител да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, но по делото остана спорно обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС, както и към момента на проверката да е имал качеството “водач“.

При тези данни съдът намира, че липсват безспорни и категорични доказателства в подкрепа на административното обвинение, поради което и тъй като в тежест на въззиваемата страна е да докаже основателността на последното, съдът намира, че в случая описаното нарушение не покрива признаците на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е била ангажирана административно наказателната му отговорност и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част.

По същия начин, не се установява да има извършено нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т. от ЗДвП, тъй като не се установява жалбоподателят да е управлявал изобщо автомобила при извършената проверка. Поради това и няма как да има нарушение, чието изпълнително деяние да се изразява в нарушение на посочените разпоредби.

По тези съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 23.09.2021 год., издадено от 4

Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________

5