Определение № 452 от 16.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Благоевград, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500398 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.

В. К., пълномощник на Т. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ** против Решение № 66/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2433/2025 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в частта за заплащане на обезщетение за периода от 20.01.2026 г. до 01.04.2026 г .

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Според жалбоподателя районният съд е следвало да уважи предявения иск за целия претендиран с исковата молба период- от датата на прекратяване на трудовото правоотношение (01.10.2025 г.) до 01.04.2026 г.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 20.01.2026 г. до 01.04.2026 г.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 18.02.2026 г., която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, не е депозирала отговор.

Постъпила е и въззивна жалба от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, представлявана от С.М.- директор срещу Решение № 66/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2433/2025 г. по описа на РС- Благоевград в следните части: в която е признато за незаконно уволнението на Т. Г. Д., извършено със Заповед № РД- 07-96/01.10.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и е отменена Заповед № РД- 07- 96/01.10.2025 г., като незаконосъобразна; в която на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Т. Г. Д. е възстановена на заеманата преди 1 уволнението длъжност- главен специалист в Дирекция „Административни финансови и правни действия“ при Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“; в която Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е осъдена да заплати на Т. Г. Д. сумата в размер на 2392,85 евро или 4680,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за времето, считано от 01.10.2025 г. до 20.01.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (22.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и постановено при повърхностна и непълна оценка на доказателствата, при механично и формално разглеждане на обстоятелствата, което обезмисля същността на трудовото правоотношение.

Според жалбоподателя районният съд, без достатъчно основания, редуцирал мотивите за уволнение до механично формално събитие, игнорирайки трайната неспособност на ищцата да изпълнява ефективно възложените й функции по финансов контрол, което представлява основно основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Сочи се, че между страните не е спорно обстоятелството дали на ищцата Т. Д. са възложени функции финансов контрольор. В тази насока били ангажирани и гласни доказателства. Независимо от това, районният съд приел формална аргументация за „бланкетност на контролни листове“, без да се запознае с истинската същност на длъжността, която изисква самостоятелна преценка, професионални знания и висока степен на отговорност, като игнорирал ясно доказаните системни пропуски на ищцата.

Оспорва се извода на районния съд за немотивираност на обжалваната заповед, като се твърди, че същата съдържа всички съществени факти- конкретни договори, доставчици, фактури и периоди на системни грешки и пропуски и ясно показва причинно-следствената връзка между непрофесионалното поведение на ищцата и рисковете за бюджета на дирекцията.

Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят следва да докаже конкретна вреда или щета, което било в противоречие с практиката на ВКС, според която при основания като липса на качества, не се изисква доказване на конкретна материална вреда, достатъчно е да бъде установено трайното неефективно изпълнение на задачите на служителя. Изтъква се, че освобождаването на служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не изисква доказване на конкретна вреда, а на обективна липса на качества, която била доказана чрез резултатите от работата и поведението на служителя.

Според жалбоподателя районният съд нелегитимно смесва института на дисциплинарната отговорност с основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като въвежда неправомерно изискване за наличие на виновно поведение, което законът не поставя. От работодателя ясно било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради обективната невъзможност ищцата да изпълнява възложените й задължения, както и на трайната липса на качества за изпълнение на работата, което съответства на безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено решение, с което да бъдат 2 отхвърлени изцяло предявените искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 27.02.2026 г., която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа решението на РС- Благоевград в обжалваната част, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, поради което са процесуално допустими и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 16.04.2026 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват: Т. Г. Д., чрез адв. В. К., съдебен адрес: гр.

Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 41, ет. 2, кантора 102 и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, адрес гр. Благоевград, ул. „Св. Димитър Солунски“ № 66.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3