Решение № 235 от 05.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4560/2022
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Даниела Борисова, Яна Емилова Владимирова, Милен Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 333, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д.а Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604560 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Г. Г., редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия Н. Д. М., ЕГН **********, срещу присъда от 4.08.2020 г., постановена по НОХД № 14649/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 състав, с която подсъдимият М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
129, ал. 1, вр. с ал. 2, пр. 3, алт. 1 и алт. 2 НК за това, че на 13.04.2014 г. около 03.00 ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, дискотека „Плаза“ чрез нанасяне удар с ръка по лицето на В. М. Д. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на алвеоларния израстък горната челюст, нараняване характеризиращо се с медикобиологичния признак счупване на челюст и избиване /еспулация/ втори горен зъб, причиняваща избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 303 ал. 2 от НПК му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година, както следва:
На основание чл. 42а ал.1, вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б ал. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, като явяването и подписването пред пробационен служител се изпълнява два пъти седмично;
На основание чл. 42а ал.1, вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б ал. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
1
На основание чл. 45 ЗЗД е осъден подсъдимият Н. Д. М. (със снета самоличност) да заплати на гражданския ищец В. М. Д. сумата от 3000 лв.
(три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата до 6000 лв. като неоснователен. Отхвърлен е предявеният граждански иск в размер на 2010 лева /две хиляди и десет лева/ представляващи претендирано обезщетение за имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Осъден е подсъдимият Н. Д. М. (със снета самоличност) да заплати на основание по сметка на СДВР сумата от 175.28 лева / сто седемдесет и пет лева и 28 стотинки/ разноски от досъдебното производство, по сметка на Софийски районен съд сумата от 267.53 лева /двеста шестдесет и седем лева и 53 стотинки/ разноски в съдебното производство, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, и по 5 /пет/ лева за всеки издаден изпълнителен лист. Осъден е подсъдимият Н. Д. М. (със снета самоличност) да заплати на основание на частния обвинител В. М. Д. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционната присъда и се моли за нейната отмяна.
Защитата твърди, че първоинстанционната присъда е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова такава, с която на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да бъде оправдан подсъдимият за повдигнатите му обвинения. Алтернативно на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3 НПК се прави искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде върнато делото на друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Прави се и искане да бъде отменена първоинстанционната присъда в гражданската осъдителна част като неправилна и незаконосъобразна и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск.
Твърди се, че неправилното нарушение на материалния закон е в резултат от допуснатите съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност. Сочи се, че при противоречия на доказателствените материали въпросът кои от тях да се кредитират като достоверни и кои да се отхвърлят се решава на основата както на вътрешната им логичност и последователност, така и на точното съпоставяне помежду им. Абсурдно било доказателствените материали в полза на тезата на една от страните да се отхвърлят с единствените съображения, че тези, подкрепящи тезата на противната страна, им противоречали. Неправилно първият съд бил кредитирал показанията на свидетелите Д., П., Б.., С. и В. като достоверни, а същевременно дискредитирал показанията на свидетелите П. и Б., както и показанията на подсъдимия Н. М.. Твърди се, че е налице противоречие между показанията на свидетеля Д., дадени в етапа на досъдебното производство и тези, дадени в открито съдебно заседание от 25.01.2017 г.
2
Сочи се, че в рамките на досъдебното производство, само няколко дни след инцидента, когато спомените на свидетеля би трябвало да са по-ясни, същият е заявил пред разследващия орган, че не може да разпознае лицето, което го ударило, а в същото време заявил, че едва на по-късен етап е разбрал от свидетелите В. В. и Д. С., че ударът му е нанесен от лице, което преди това е ударило Н. Б... Впоследствие свидетелят Д. сочел, че разпознавал подсъдимия като лицето, което го ударило, заради снимка от социалната мрежа „Фейсбук“, която именно той предоставил на разследващия орган, и която не била предадена или иззета от органите на досъдебното производство.
Житейски нелогично било три години след инцидента свидетелят вече да може да разпознае кое е лицето, което го е ударило. В тази връзка будело недоумение приетото от първия съд, че констатираните противоречия между заявеното от пострадалия на първа инстанция и в хода на досъдебното производство не били значителни и не касаели съществени обстоятелства около предмета на доказване, поради което не разколебавали достоверността на показанията на частния обвинител. Сочи се, че при поведението на свидетелите Б.. и П. се разкривало същото сходство с описаното по-горе за свидетеля Д., като те също придобили спомени за събития отпреди тричетири години и променили показанията си, дадени на досъдебното производство, в смисъл че не биха могли да разпознаят лицето, което е нанесло удари на пострадалия Д.. Това противоречие наложило четене на техните показания от досъдебното производство. Неправилно били приети и показанията на свидетеля С. – същият в откритото съдебно заседание на 25.01.2017 г. твърдял, че не може да бъде сигурен дали подсъдимият е лицето, ударило свидетеля Д., както и че не е участвал в други действия и не са му предявяване снимки. На следващо място се сочи, че неправилно районният съд бил приел, че разпознаването е извършено в съответствие с установения в НПК ред. Твърди се, че разпознаването от 20.05.2014 г. било опорочено. Не било обсъдено заявеното от подсъдимия в неговите обяснения, които кореспондирали със записаното в протокол за разпознаване, а именно че подсъдимият и неговият защитник били извикани в един и същи ден и час с въпросните лица за разпознаване, като подсъдимият и тримата свидетели били в едно и също помещение в коридора на разследващия полицай, непосредствено преди да бъде извършено разпознаването. Това грубо нарушение довело до отказа на подсъдимия да бъде поставен в непосредствено разпознаване, което наложило извършването на същото по снимки. Първият съд не обсъдил в мотивите си тези обстоятелства. На следващо място се сочи, че първият съд не е обсъдил разпита на поемните лица Б. и Н.. Б. сочела, че е участвала сама като поемно лице и не си спомня Н., а от своя страна Н. сочел, че не си спомня друго поемно лице да е участвало в разпознаването по снимки. На следващо място от заключението по изготвената съдебна фототехническа експертиза се установявало, че записът на видеокамерите в дискотека „Плаза“ от 13.04.2014 г. за периода от 03,00 ч. до 04,00 ч., който е предмет на изследване по делото, не е годен за фотосъпоставително изследване и идентификация на лица. Независимо от това съдебният състав приел, че има възможност да се възприемат лицата и действията, извършени от последните, като се установявали действия по нанасяне на удар и можели да се възприемат като силуети лица, които наподобявали подсъдимия и пострадалия. Тези изводи на първия съд се 3 оспорват. Сочи се още, че бланкетно и неправилно първият съд не възприел с доверие показанията на свидетелите П. и Б.. От техните показания се установявало, че подсъдимият, към деня на инцидента, се намирал на друго място – в гр. Сопот, където е празнувал заедно със своето семейство Лазаровден. Неправилно първият съд бил приел, че на семейното събиране, на което са присъствали свидетелите П., Б., подсъдимият М.и неговото семейство, свидетелят П. бил научил за въпросния конфликт – от показанията на свидетеля в откритото съдебно заседание не ставало ясно кога е научил да този конфликт и за набедяването. Сочи се, че изявлението на съда, че не кредитира показанията на свидетеля Б. било декларативно. По отношение на гражданския иск се сочи, че същият е неоснователен и недоказан. Не се установявало пострадалият да е изпитвал болки и страдания и травмата да е оказала негативно влияние върху самочувствието му. Сочи се, че мотивите на съда в тази част били бланкетни, а уважаването на граждански иск, дори в този размер, било несправедливо. Правилно бил отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода на въззивното съдебно производство, въззивният съдебен състав прецени, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване,
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия М. - адв. М., преупълномощена от адв. Г., поддържа подадената въззивна жалба, по съображенията, изложения в нея и допълнението към нея. Прави искане да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, тъй като по делото липсвали доказателства. Свидетелите не установили доказаност на обвинението, така както е посочено в мотивите на първоинстанционния съд. Моли да бъде съобразено и че производството се води от 2014 г. Предвид изложеното, моли изцяло да бъде оправдан подсъдимият.
При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение, а присъдата на СРС – потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че от събраните по делото доказателства, а именно: разпити на свидетели, съдебномедицинска експертиза, писмените доказателства, безспорно се установявали съставомерността и авторството на деянието по отношение на подсъдимия. В мотивите си първият съд подробни бил анализирал и обсъдил доказателствата, като правилно е стигнал до извода, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите П. и Б. като близки на подсъдимия.
Постановената от СРС присъда била правилна и законосъобразна.
Изложените от СРС мотиви относно индивидуализацията на наказанието са обективни и изчерпателни. В производството пред СРС не били допуснати съществени процесуални нарушения. При тези съображения прави искане да 4 бъде потвърдена присъдата на СРС.
Повереникът на частният обвинител В. М. Д. - адв. Н., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Разпечатката съдържа 29 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4644f953-6324-4562-a86e-6fc9fd5a404f