Решение № 4354 от 03.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4354 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110108285 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на С.

И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с която против Г. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК, за прекратяване на сключения между страните, граждански брак, с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Отправя се искане за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Страните по делото са слючили граждански брак на 30.08.1987 г., в гр.

Варна, като от брака си имат родени три деца – пълнолетни към датата на подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба се сочи, че началото на съвместния им живот, отношенията им били нормални, но с течение на времето, конфликтите между двамата съпрузи зачестили и недоразуменията станали често явление.

Основните им противоречия бяха свързани с разгулния начин на живот на ответника - ежедневна употреба на алкохол, хазартна зависимост. Въпреки очакванията на ищцата, ответникът отказал да поема отговорност като съпруг и баща. Сочи, че от своя страна тя е направила всичко възможно за укрепване на брака им, но усилията останали напразни. Опитите да бъде съхранена 1 брачната връзка били безуспешни. Навежда твърдения, че двамата с ответника се намират в трайна фактическа раздяла, продължила повече от 15 г., като всеки от тях води свой собствен живот.

В исковата молба се сочи, че ответникът живее в семейното жилище с адрес: гр.Варна, ****, а ищцата се преместила в дома на по-голямата си дъщеря. Твърди се, че брачната връзка е необратимо разрушена, като няма възможност за нейното възстановяване и съхраняване.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, на когото е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор, не заема становище по предявения иск.

В съдебно заседание, ищцата поддържа предявения иск. Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Бракът между страните по делото е сключен на 30.08.1987 г., в гр. Варна, съгласно удостоверение за граждански брак, издадено въз основа акт за сключен граждански брак №***30.08.1987 г. на Община Варна.

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Г. К. – дъщеря на страните.

В показанията си пред съда, св. К.а заявява, че ищцата и ответникът се намират в трайна фактическа раздяла, от около 15 години. Двамата съпрузи не поддържат каквито и да е отношения, като те нито се чуват, нито се виждат.

Според св. К.а, възстановяване на брачната връзка, на нейните родители, е невъзможно. Те не биха могли да заживеят заедно. На свидетеля не е известно между съпрузите да има каквито и да е имуществени спорове.

Въз основа установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Налице са предпоставките, предвидени в закона, за уважаване на искането за развод – бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Между страните по делото е настъпило пълно отчуждение и откъснатост, духовна, физическа, и материална, които са несъвместими с нормалното съдържание на брака. Последният съществува само формално, като между съпрузите липсват 2 обич, взаимно уважение, привързаност, общност на интереси и възгледи.

Установена е липса на взаимоотношения между страните, в продължение на дълъг период от време, като не съществуват изгледи за тяхното възстановяване и нормализиране. Горният извод намира потвърждение в настъпилата фактическа раздяла на съпрузите събраните по делото гласни доказателства, а и в цялостното пасивно процесуално поведение на ответни ка, водещо до извод за незаинтересованост от изхода на делото.

Предвид заявеното с исковата молба и установеното в хода на производството, съдът намира, че не са налице условия за хармонизиране на отношенията на двамата съпрузи. Бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът следва да постанови решение, с което да допусне развода, без да се произнася по въпроса за вината, каквото е и искането на ищеца.

На основание чл.322, ал.2 ГПК, с решението по иск за развод, съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е отправила искане след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - Т.. Разпоредбата на чл.53 СК определя, че след развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. С посочената норма е предоставено право на избор на съпруга, който е приел фамилното име на съпруга си, при встъпване в гражданския брак, дали след прекратяване на последния, ще продължи да носи брачното си фамилно име или ще възстанови предбрачното си такова.

Наличието или липсата на съгласие от страна на другия съпруг е ирелевантно, доколкото законът не предвижда да бъде искано и съобразено неговото становище. В този смисъл, доколкото ищцата изрично е заявила желанието си да възстанови предбрачното си фамилно име, то това искане следва да бъде уважено.

На осн. чл.329, ал.1, изр.2 ГПК, когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните, така, както са ги направили.

На осн. чл.6, т.2 ТДТГПК, съдът определя държавна такса по допускане на развода, в размер на 30 лева, която следва да бъде заплатена по сметка на ВРС, от страните.

Водим от изложените съображения, Варненският районен съд, 3

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, сключения на 30.08.1987 г., в гр. Варна, пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, граждански брак между С. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **** и Г. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, съпругата С. И. Р., ЕГН **********, ще възстанови предбрачното си фамилно име – Т..

ОСЪЖДА С. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **** и Г. К. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, да заплатят държавна такса по допускането на развода, в размер на 30 лева, по сметка на Варненски районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Варна.

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4