Определение № 1424 от 11.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. Плевен, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500732 по описа за 2024 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от П. Х. Д. от гр. Плевен против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3664 на Плевенски районен съд от 04.09.2024г., постановено по гр.д. № 4567/2024г. по описа на същия съд, с което е била върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, исковата молба с вх. № 21935/08.08.2024г. подадена от П. Д. и е прекратено образуваното въз основа на нея гр.д. № 4567/2024г. на Плевенски РС.

В частната жалба и в уточняващата я такава не се изтъкват съображения за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение за прекратяване и да постанови друго, с което да върне делото на Плевенски РС за произнасяне по същество на иска му за делба.

Въззивния съд, като съобрази изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 4567/24г. на Плевенски РС, прецени изискванията на закона, намира за установено следното:Подадената частна жалба е в срок и е допустима, като по основателността и съдът взе предвид следното:

Гражданско дело 4567/2024г. по описа на Плевенски РС е 1 образувано, въз основа на искова молба подадена от П. Х. Д. от гр.Плевен, без да е посочен ответник, с която ищецът е заявил, че предявява иск за делба. В молбата са изложени абсолютно неразбираеми и хаотични твърдения.

Молбата е за „…обръщане на изпълнението по издръжката от него на Х. Ц. Д.

…. В това число и по обръщане изпълнение за собственост върху лек автомобил „***/ М 968….“. Отправено е искане Съдът да определи квота по чл. 344 ГПК „…каква част получава от издръжката на Х. Ц. Д. от 1992г. до смъртта на Х. Ц. Д. на ***г., заедно с прихващане цената на автомобила…“.

Поискано е да се присъди „…обръщане на изпълнението на издръжката на Х.

Ц. Д. към ищеца, без участие на други лица“. Приложени са решение на Плевенски РС, с което е постановен развода на ищеца с Е. К. Ш. Д.а, споразумението по чл.100 от СК, което съдът е одобрил, определения на различни съдилища, с които са му връщани искови молби и респ. прекратени производства по други дела, които е завеждал, удостоверение от РС-Плевен за прекратен брак по бр. дело № 378/93г., удостоверение за наследници на бащата на ищеца Х. Ц. Д. и препис от акта за смърт на същия, удостоверение за наследници на майката на ищеца Н. Р. Д. и препис от акта за смърт на същата, удостоверение за приемане на наследството и от ищеца.

С разпореждане № 9368 от 20.08.2024г. РС е на основание чл.129 ал.2 от ГПК е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК, тъй като не са въведени достатъчно фактически твърдения, от които да стане ясно какво е основанието на иска и петитума на ищеца. Приел е, че не става ясно какъв е предмета на делба, нито са посочени фактически твърдения, на които се основава претенцията. Подадената молба съдържа юридически термини, които не са свързани логически, а в изреченията липсва смисъл. Не се установява какви са твърденията на ищеца и какво е искането му. Посочено е, че молителят следва да уточни правния си интерес, да наведе ясни и недвусмислени фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес. Поради това съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да въведе ясни фактически твърдения относно основанието от което произтичат правата му; да въведе фактически твърдения, които обуславят правния му интерес от завеждане на делото; да посочи цена на иска; да конкретизира ясен и недвусмислен петитум. Предупредил е ищеца за последиците от неизпълнение на указанията му.

2

С уточняваща молба от 27.08.2024г. ищецът е посочил, че предмет на спора в исковата молба е одобрено споразумение за прехвърляне на права между ищеца и Е. Ш., в т.ч. за автомобил „***“, като в следващия параграф твърди, че спорът и делбата не са за автомобила. Твърди, че е налице „скрито имущество“, и има интерес ответницата „…да обеднее по ЗН с всяко имущество, което е придобила преди 1994г…“, като моли Съда „… приложи споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс…, да постанови обедняване на ответницата“, …да приложи споразумение „по истината, истината в чл. 1-3 ГПК“.

С обжалваното определение, Плевенски РС е приел, че нито с първоначалната искова молба, нито с уточняваща я такава, ищецът е изложил конкретни обстоятелства за наличие на правен спор и за неговият правен интерес от предявяване на определен иск. Приел е, че доколкото правният интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка, неговата липса обуславя недопустимост на исковата молба и съставлява пречка за нейното разглеждане по същество. Констатирал е, че ищецът по никакъв начин не е очертал рамките на правния спор, посочвайки различни правни норми, без същите да са относими към твърденията му, които от своя страна са неясни. Установил е, че цитираните множество законови разпоредби и фактически обстоятелства, са без ясна връзка помежду си, а има и взаимноизключващи се твърдения. Поради това за съда е било невъзможно да даде правна квалификация на предявения иск, да определи вида на търсената защита и съответно – да разпредели доказателствената тежест в процеса. Доколкото ищецът не е отстранил констатираните нередовности, и даденият за това срок е изтекъл, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд също счита, че ищецът не е съумял да направи ясно и логически последователно изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата му претенция отправена за разрешаване до Плевенски РС.

Не е формулиран и ясен петитум. Предвид пълната невъзможност да се изложат относими факти и обстоятелства, не може да се прецени каква е търсената с иска защита, какъв е вида на иска и кой е надлежният ответник по него - дали се иска делба на СИО или делба на наследство и на какви имущества, или се касае за друг вид съдебна защита. Съобщението до ищеца 3 за отстраняване на нередовностите на исковата молба, връчено му на 26.08.2024г., съдържа и уведомлението, че с писмена молба той може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и право за това, но той не се е възползвал от тази възможност. Същевременно е очевидно, че сам не може да формулира ясна мисъл и да води гражданско дело в защита на своите права. Подадените до съда молби страдат от множество нередовности, а ищецът не е отстранил нито една от тях, за да продължи съдът да му дава поподробни указания за отстраняване и на останалите нередовности. Даже от приложените с исковата молба документи не може да се направи предположение какъв спор и с кой правен субект има ищецът, за да търси съдебна намеса за разрешаването му. При това положение и при най-усърдно и добросъвестно изпълнение на задълженията на съда по чл.7, ал.1 ГПК да съдейства на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна, не може да се извършат последващи процесуални действия по движението на делото.

При така изложеното, въззивният съд приема, че Плевенски РС е бил сезиран с нередовна искова молба и не са били изпълнени в дадения законов срок указанията за отстраняване на нередовностите и.Ето защо за съда не съществува задължение да я разгледа и тя правилно е била върната, а образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 4567/2024г. по описа на Плевенски РС - прекратено. Това, от своя страна, обосновава извода, че частната жалба на П. Х. Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.

Водим от горното,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3664 на Плевенски районен съд от 04.09.2024г. по гр.д. № 4567/2024г. по описа на съда, с което производството по делото е било прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5