Решение № 9081 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9081 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110145968 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от Л. И. В. срещу Кредирект ЕООД, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

55, ал. 1 ЗЗД относно обявяване на Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., поради противоречие със закона, под евентуалност иск с правно основание чл. 143 ЗПК за обявяване недействителност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 153,39 евро (300 лева), представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.09.2025 г. до окончателното изплащане, под евентуалност осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 25,56 евро (50 лева), представляваща платена без основание неустойка по Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.09.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., по силата на който е предоставен заем от ответника на ищеца. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор, под евентуалност на клауза от същия. Аргуменитра, че на основание чл. 23 ЗЗП поради нищожност на договора дължи само чистата 1 стойност на кредита и сумата в размер на 300 лв. следва да му бъде върната като платена без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете.

Излага становище за действителност на процесния договори и клауза.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1. Противоречие на договора (съответно на клауза от същия) със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12, т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на годно правно основание.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., по силата на който е предоставен заем от ответника на ищеца.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са 2 използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит Приложение № 1 (л. 97 по делото) е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото погасителен 3 план към договор за потребителски кредит неустойката за непредставено обезпечение е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск за основателен и следва да го уважи.

Поради уважаване на главния иск не следва да се разглежда предявения под евентуалност иск.

По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:

Доколкото договорът за кредит е нищожен съдът намира, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от приложените платежни нареждания към исковата молба ищецът е заплатил сумата в размер на 1800 лв., представляваща чистата стойност на главницата по кредита с едно платежно нареждане и е заплатил сумата в размер на 300 лв. с друго платежно нареждане. Поради изложеното съдът намира, че сумата в размер на 300 лв. е платена без основание, доколкото представлява сума над чистата стойност по нищожен договор за кредит и искът с правно основание чл. 55 ЗЗД е изцяло основателен.

4

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 128,84 евро за заплатена държавна такса и адв. Д. Ф. има право на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът отчете липсата на фактическа и правна сложност на делото, малкият брой извършени съдопроизводствени действия, приключване на делото в едно единствено о.с.з. без участието на страните и събиране единствено на писмени доказателства по делото. Поради изложеното съдът намира, че следва да присъди на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, предявен от Л. И. В., ЕГН ********** срещу Кредирект ЕООД, ЕИК 207024290 нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Кредирект ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на Л. И. В., ЕГН ********** сумата в размер на 153,39 евро (300 лева), представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******** от 12.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.09.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Кредирект ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на Л. И. В., ЕГН ********** сумата в размер на 128,84 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. Кредирект ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на адв. Д. Л. Ф. сумата в размер на 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски 5 съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6