Решение № 4939 от 16.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56735/2024
- Вид
- Решение № 4939
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4939 гр. С, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110156735 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С.Т.“, бл. ...., чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „К“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № ... (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б“ и „А“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № ...
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б“, с която са предявени искове за следното:
Да се признае за установено между ищеца и ответника „К“ ЕАД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ..... от 22.09.2021 г. е нищожен;
В условията на евентуалност, да се признае за установено между ищеца и ответника „К“ ЕАД, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от сключеният между тях договор за паричен заем № ..... от 22.09.2021 г., предвиждаща задължение на заемополучателя за сключване на договор за поръчителство, е нищожна;
Да се признае за установено между ищеца и ответника „А“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 22.09.2021 г. към договора за паричен заем, сключен между ищеца и „К“ ЕАД, е нищожен;
Да се осъди ответника „А“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 2, 56 евро /5,00 лв./, частично от сума в общ размер на 150, 83 евро /295,00 лв./, платена без основание.
Ищецът твърди, че на 22.09.2021 г. е сключил с ответника „К“ ЕАД договор за паричен заем № ....., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 306, 78 евро /600 лв./.
Твърди, че в чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено задължение да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от кредитора поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане 1 на кредит, а в чл. 3 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без поръчител срокът за разглеждане, съответно за одобрение, е 14 дни. Твърди, че на същата дата – 22.09.2021 г., е сключил с ответника „А“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 150, 83 евро /295 лв./, което било разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, като „К“ ЕАД било упълномощено да го събира. Излага твърдения за нищожност на договора за паричен заем поради противоречието му със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че при предоставяне на обезпечение по договора за кредит, заявката за кредит се разглеждала в срок до 48 часа, а в противен случай – до 14 дни, като кредиторът поставил неизпълними от потребителя изисквания по отношение на останалите възможни обезпечения с цел да го насочи към сключване на договор за поръчителство със свързано с него лице – „А“ ЕООД. Излага доводи, че възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита и е следвало да бъде включено при формирането на ГПР, като в случая същото не било включено нито в общата сума, дължима от потребителя, нито в посочения в договора ГПР. По този начин формално било изпълнено изискването на закона за посочване на ГПР, но същият не отговарял на действителния такъв. Твърди, че като не е посочен действителният размер на ГПР от страна на кредитора е приложена заблуждаваща търговска практика и потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение. Твърди, че едва след сключването на договора му бил изпратен обединен погасителен план, от който било видно, че общият размер на задълженията възлиза на 503, 62 евро /985 лв./. Сочи, че в договора е посочен ГПР, но не става ясно кои компоненти са включени в него. Счита, че е налице бизнес модел за разделяне на приходите по кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а в случай, че това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Посочва, че в случая сумата за поръчителя не е отразена в ГПР, а ако се включи, то той би бил над 100 %, а ГЛП би бил над 70%. По тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен. На следващо място твърди, че договорът за поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по него потребителят не получава насрещна престация. Твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем с „К“ ЕАД, тъй като плащайки задължението на потребителя в полза на „К“ ЕАД кредиторът плаща вземането сам на себе си. На следващо място твърди, че договорът за предоставяне на обезпечение е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като с него се нарушават принципите на добросъвестността и справедливостта, защото възнаграждението на поръчителя е почти колкото главницата по договора за заем.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К“ ЕАД е подал отговор на исковата молба чрез юрк. Владислава Тончева, с който оспорва предявените искове като недопустими поради липса на правен интерес и неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен 2 договор за паричен заем № ..... от 22.09.2021 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че във връзка този договор между ищеца и „А“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по който ищецът трябвало да плати възнаграждение за поръчителство. Твърди, че доколкото договорите са погасени изцяло, то за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване на тяхната нищожност. Оспорва в договора за кредит да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорва, че при формирането на посочения в договора за кредит ГПР не е включено дължимото на „А“ ЕООД възнаграждение, тъй като не представлява разход по кредита, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство с „А“ ЕООД да е било задължително условие за получаване на кредита, като твърди, че ищецът е могъл да избере необезпечен кредит или да се откаже от кандидатстването за кредит. Оспорва размерът на възнаграждението за поръчителство да му е било известно към момента на сключване на договора за кредит. Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР, като в случая не е и включена в него. Сочи, че не е страна по договора за предоставяне на поръчителство с „А“ ЕООД, както и че това е договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Изтъква, че свързаността между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита, а дори и да води до такова, това влече нищожност само на клаузата за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, но не и нищожност на двата договора. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А“ ЕООД е подал отговор на исковата молба чрез юрк. Сара Сталева, с който оспорва предявените установителни искове като недопустими, поради липса на правен интерес и неоснователни, а осъдителния иск като неоснователен. Не оспорва, че във връзка със сключения между ищеца и „К“ ЕАД договор за паричен заем № ..... от 22.09.2021 г., на 22.09.2021 г. е сключил с ищеца договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поел задължение да сключи договор за поръчителство с „К“ ЕАД, с който да гарантира като поръчител задълженията на ищеца по договора за кредит, а последният се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 25, 63 евро /50,12 лв./ на месец за периода на действие на договора за кредит. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, ищецът не му дължи възнаграждение за периода след погасяване на кредита. Твърди, че в случая кредитът бил предсрочно погасен, поради което не му било заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер, а единствено сумата от 1, 54 евро /3,01 лв./. Оспорва твърдението, че дължимото му възнаграждение е следвало да бъде включено при формирането на ГПР по договора за кредит. В тази връзка твърди, че сключването на договора за поръчителство става след сключването на договора за кредит, по който основните параметри вече са договорени между страните по него. Твърди, че сключването на договора за поръчителство 3 не било задължително условие за получаване на кредита, а било изцяло доброволно и зависело от избора на потребителя. Освен това, размерът на дължимото възнаграждение на „А“ ЕООД по бъдещия договор за поръчителство не било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва твърдението, че сключването на договор за поръчителство представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че наличието на свързаност между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита, като излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.
Въз основа на твърденията на страните се установява, че са предявени от М. М. В. срещу „К“ ЕАД и „А“ ЕООД обективно и субективно съединени искове, както следва:
I. срещу „К“ ЕАД:
1. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено между ищеца и ответника „К“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ..... от 22.09.2021 г. е нищожен поради противоречие със закона;
2. евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП за признаване за установено между ищеца и ответника „К“ ЕАД, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от сключеният между тях договор за потребителски кредит № ..... от 22.09.2021 г., предвиждаща задължение на кредитополучателя за сключване на договор за поръчителство, е нищожна поради неравноправност;
II. срещу „А“ ЕООД:
1. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 и ал. 1, предл. 3 и ЗЗД за признаване за установено между ищеца и ответника „А“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 22.09.2021 г. към договора за потребителски кредит № ...../22.09.2021 г., сключен между ищеца и ответника „К“ ЕАД, е нищожен поради липса на основание, евентуално – поради накърняване на добрите нрави;
2. частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „А“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 2, 56 евро /5,00 лв./ – частично от сума в общ размер на 150, 83 евро /295,00 лв./, представляваща платена без основание сума.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Ищецът като кредитополучател и ответникът „К“ АД като кредитор са сключили договор за потребителски кредит № ..... от 22.09.2021 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 306, 78 евро /600 лв./, който следвало да се изплати в срок от 6 месеца, с шест броя погасителни вноски, всяка от които в общ размер от главница и лихва от 57, 04 евро /111, 57 лв./. Съгласно договора, лихвения процент по кредита е 38, 66 %, а годишния процент на разходите е 46, 29 %. Уточнено е, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, са посочени в общите условия. При 4 анализ на същите, съдът установи, че те не съответстват по съдържание на посоченото в чл.
19, ал. 1 от ЗПК, тъй като не е налице конкретизация на нито един разход, различен от лихвата, макар да е видно, че такива са предвидени в договорите. В чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е предвидено задължение за кредитополучателят да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от кредитора поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В противен случай, в договора е предвидено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане съответно за одобрение е 14 дни.