Решение № 612 от 25.06.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Перник, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20231720102663 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 12466/13.06.2023г., уточнена с молба вх.№ 16777/09.08.2023г., подадена от М. П. С. и Р. П. С. против Община Перник, с ЕИК: 000386751, представлявана от кмета СТ.ВЛ., с която са предявени са обективно, субективно, съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 19 620 лева – главница, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, а именно наемоподобен доход за периода от 16.06.2018 г. до 16.06.2023 г. вкл. или по 327 лева на месец за целия процесен период – за общо ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК /с номер по предходен план от 1559в, в кв. 8/, с площ на целия имот от 327 кв.м. /застроена и незастроена част/ и с адрес на поземления имот: гр. ****, които суми ответната община е спестила, доколкото не е направила разходи за наем на имота, но ищците за сметка на това са обеднели, тъй като не са реализирали доходи от ползване на имота, както и законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска – 13.06.2023 г. до окончателното им изплащане – като сумата се дължи на ищците при условията на разделност или за ищеца М. П. С. се иска ответната община да бъде осъдена да му заплати 9810 лева и за ищеца Р. П. С. – също сумата от 9810 лева. Ищците излагат в исковата молба, че след влизане в сила на КККР на гр. Перник са съсобственици на основание наследство, делба и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор № **** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. **** и с площ на поземления имот 317 кв.м. по документ за собственост и 327 кв.м. по скица, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 1559в, кв.8, парцел 1, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; *** и *** – като ищците посочват, че притежават ½ идеална част от правото на собственост върху имота /като наследници на П.А. С./, а другата ½ идеална част от същия се притежавала от друго лице. Твърдят още, че процесният имот от около 1985 г. бил завзет без правно 1 основание изцяло от Община Перник като последната дори изградила в него сграда, която отдавала под наем като магазин за хранителни стоки. Посочената сграда заемала голяма част от поземления имот, а останалата незастроена част от него била с положен асфалт и се ползвала за паркинг. Уточняват, че имота никога не бил отчуждаван, нито собствениците учредявали на ответника или друго лице вещно право на ползване, нито пък сключвали договор за наем. Към настоящия момент магазинът за хранителни стоки не работел, но сградата му продължавала да стои в имота и така тя заедно с положения асфалт съставлявали пречка за ищците да ползват имота си съгласно правата си.

Ищците считат, че сумите им се дължали съгласно принципа на неоснователното обогатяване, доколкото общината била спестила съответните разходи за наем, но със същите ищците обеднели, доколкото не ги реализирали като приход. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото Община Перник чрез адв. А. А., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни. По същество се оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения като се поддържа, че Община Перник е изградила процесната сграда в процесния имот, ползвана като магазин. Тази сграда била построена преди много повече от 10 години и в продължение на повече от 10 година ползвана от общината, поради което и била придобита по давност. Предвид изтеклата придобивна давност общината ползвала сградата на правно основание, както и прилежащия й терен. В тази връзка се оспорва оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от страна на ищците обективно, субективно, съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот без основание. Съгласно установената съдебна практика, ако ответникът ползва имота без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/.

С нот. акт № 13, том I, рег. № 128, дело № 10/2004 г. /л. 6 от делото/ и по наследство от П.А. С. /удостоверение за наследници – л. 8 от делото/, ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с ид. **** по КККР на гр.Перник, с площ от 327 кв. м. /номер по предходен план 1559 „в“, кв. 8/, като в нот. акт изрично е посочено, че правото на собственост се признава, без построената върху този имот масивна търговска сграда-магазин.

От изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза се установява, че процесния имот - ПИ с идентификатор **** по КК не е заграден и няма видими белези 2 да е заграждан някога във времето от собствениците. Намира се в кв.****, гр.Перник, като имота има частична асфалтова настилка пред сградата. В имота/по КК/ попадат частично Сграда с идентификатор ****.1 по КК със ЗП 94м2, на един етаж и Сграда с идентификатор ****.2 по КК със ЗП 62м2. Сграда по КК с идентификатор ****.1 попада с площ от 73 км.м, а сграда с идентификатор ****.2 попада с площ от 23 кв.м. в имот с идентификатор ****, общата площ, с която двете сгради подадат е 96 кв.м.

Сградата на място е една, представлява масивна конструкция с бетонни основи, колони, стоманобетонни греди, плоча над тях и хидроизолация с наклон в едната посока-назад. Измерена на място сградата е 159м2. Терена на място е застроен с описаните по-горе сгради /по КК/, а на място една сграда. Има наклон, не е ограден. На място свободната площ се ползва от съседните места /собственици/ да си паркират леките автомобили и част е свободна. Самата сграда е значително разрушена и се ползва за сметище. Няма дограма, врати и прозорци. Съгласно заключението на вещото лице пазарният наем за целият ПИ с площ от 327 кв.м. е в размер на 8 907,48 лева, за ½ в размер на 4 453,74 лева, а за терен без площ сгради и прилежащ терен 162 кв.м. в размер на 4 412,88 лева.

От първоначалната и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи се установява, че в Община Перник за процесния период от 16.06.2018г. до 16.06.2023г. няма осчетоводени приходи от наеми свързани с ползване на сграда, построена в ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Перник, включително и от ползване на поземления имот. В Община Перник за процесния период от 16.06.2018г. до 16.06.2023 няма работни места на служители на Община —Перник с място на работа в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Перник, включително и с място на работа в този поземлен имот. След 21.03.1998г. за тази сграда има осчетоводени приходи от Община Перник от наемни вноски, свързани с ползването на тази сграда за период от 21.09.1998г. до 20.12.2014г.

В Община Перник - Дирекция МДТ по справка за данъчни обекти, населено място гр.

Перник ул. „**** за периода от 16.06.2018г. до 16.06.202г. е обработена декларация с партида № ***** с имена П.А. С., тип на имот- земя с площ на имота 317 кв.м., идеални части – ½ . В Дирекция МДТ няма данни за подадена декларация за данъчен обект населено място гр. Перник ул. *** , тип имот — сгради. За периода от 16.06.2018г. до 16.06.2023г. са заплащани данък недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния поземлен имот, тип земя с площ ½ ид.ч от 317,00 кв. м., с адрес гр. Перник ул. *** на името на П.А. С.. В Община Перник ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Перник , не е актуван като частна или публична общинска собственост.

Построена сграда в поземления имот, с вид и описание — обект, целият, панела, 1989 г., 93,93 кв. м. е актувана като частна с Акт № 1116 за общинска собственост — частна с дата на съставяне 28.10.1998г. / представен на л.28 от делото/, като сградата не е вписана в списъка с ДМА на общината.

За периода от 1998г. до 20.12.2014г. в Община Перник са осчетоводявани приходи от наемни вноски свързани с ползване на сграда.

За периода от 20.12.2014г. до 01.02.2017г. съществува договор за наем свързан с ползване на сградата, но няма осчетоводени приходи- липсва плащане на месечен наем от наемателя. След 01.02.2017г. няма осчетоводявани приходи от наемни вноски конкретно на сградата или от услуги.

Констатациите в експертизите се потвърждават, както от скица на поземлен имот № 15-303291-15.05.2018 г. на СГКК – гр. Перник /л. 7 от делото/, така и от гласните доказателства. Свидетелите Р.Г., В.И., Р. С. и Е.М., установяват, че имота е асвалтиран, неограден, а сградите в разрушено състояние. Не се ползва в момента за нищо от 2018г., но докато е функционирал целият имот се ползвал от Община Перник във връзка с магазина. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че изградената в имота сграда, са се ползвали от Община Перник, лично 3 или чрез трети лица, на които помещенията са отдадени под наем, като имота не е ограден.

По делото не се установи през процесния период от 16.06.2018г. - 16.06.2023г. да е налице правно основание за ползване на имота от ответната община. По делото липсват твърдения от ответника, а и не са събрани доказателства, които да установяват сключен между страните договор за наем, както и ответникът да е титуляр на ограничено вещно право върху процесния ПИ. Установи се от представените влезли в сила съдебни решения, че между Община Перник и собствениците на имота са водени няколко дела, по които са присъдени в полза на последните дължимите обезщетения за неоснователното обогатяване на ответника, вследствие ползването на собствения им имот за предходни периоди.

Предвид гореизложените фактически констатации, съдът приема за доказан фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, с оглед установяване собствеността на ищеца върху имота и фактическото му ползване от ответника през исковия период без правно основание. През целия исков период ответната община е ползвала имота за свои цели, посредством изградената и стопанисвана от общината сграда-магазин и достъпът до магазина се осъществявал единствено и изцяло през процесния имот, за което е следвало да осъществи разходи, като тези разходи са спестени чрез ползването на имота за сметка на собствениците. За възникване на вземането за неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се намира в неговия имот без правно основание, а последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това число и да реализира приходи от него /Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК/.