Решение № 1606 от 12.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100500625 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 300787/25.10.2021 г. на Г. ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ет. 4, срещу Решение № 262549/30.09.2021 г., по гр.д. № 1676/2021 г., на ВРС, LIII с., в частта с която при участието на подпомагащата страна И. И. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ИПТОН“ ЕООД, ЕИК 103608133, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, разликата над 604.62 лв. до присъдените 2949.36 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „** **“, ДК № ***, в резултат на ПТП настъпило на 09.09.2020 г., в гр. Варна, по вина на И.

И. Т., ЕГН **********, управлявала л.а. „***“, ДК № ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 2, б. „а“ КЗ.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че дължимото обезщетение възлиза на сумата 3985.14 лв. без да съобрази Методиката на Г. фонд, идентична с Методиката за уреждане на застрахователни претенции по Наредба № 24, респ. Наредба № 49 за задължителното застраховане. Счита за недопустимо обезщетението да се определя по пазарни цени на оригинални части без начисляване на съответен коефициент за овехтяване след като се касае за автообил над 12 години от датата на 1 производството му, за което по единната Методика се предвижда коефициент 0.5. Счита, че при обезщетяване по експертна оценка се приложение следва да намерят нормативно регламентираните правила с прилагане на съответните коефициенти, в замисимост от възрастта на превозното средство. Сочи, че възстановителната стойност намира приложение в случаите на имуществено застраховане, какъвто процесния не е. Излага коментар на заключението на вещото лице и на изчисленията извършени от експерта. Излага доводи за устройството на Фонда и неговата роля. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания и доводи.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Иптон“ ЕООД, депозира отговор, в който счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи за неоснователни. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор, по изложените в него съображения.

В съдебно заседание, подпомагащата страна И. И. Т., изразява становище, че поддържа доводите изложени във въззивната жалба.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Варненски Районен Съд се е произнесъл по иск на „Иптон“ ЕООД за осъждането на Г. фонд, да заплати сумата 3985.14 лв. (след изменение по реда на чл. 214 ГПК), обезщетение за причинени имуществени вреди – щети по собственият му л.а. „***“, ДК.№ ****, в резултат на ПТП, настъпило на 09.09.2020 г., около 16:00 ч., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Васил Друмев“ и ул. „Чаталджа“, по вина на водача на л.а. „***“, ДК № **** – И. И. Т., управлявала МПС без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата 150.00 лв., заплатена за изготвяне на оферта за ремонт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска – 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Ищецът твърди, че на собственият му лек автомобил „***“, на 09.09.2020 г., около 16:00 часа, са нанесени щети, в резултат на ПТП настъпило в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Васил Друмев“ и ул.

„Чаталджа“, по вина на И. И. Т. - водач на лек автомобил „***“, която движейки се по ул. „Васил Друмев“ на кръстовището с ул. „Чаталджа“ не спряла на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, вследствие от което настъпил удар с автомобила на ищеца, движещ се по пътя с предимство. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1079446/09.09.2020 г., в който били отразени видимите щети по увредения автомобил и обстоятелството, че за управлявания от Т., лек автомобил не е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 15.09.2020 г. в сервиз – официален представител на „**“ за България бил извършен оглед на автомобила на ищеца и изготвена оферта за ремонт, за което ищецът заплатил сумата 150.00 лв., по издадената му фактура. На 14.10.2020 г. било изпратено уведомление по пощата до ответника за настъпилите имуществени вреди, ведно с искане за изплащане на обезщетение и била заведена щета № 20110362/20.10.2020 г. На 20.10.2020 2 г. бил направен и опис – заключение по щетата от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, съдържащ следните описание на увредените детайли. С Решение от 14.01.2021 г. на Управителния съвет на Г. фонд било отказано изплащане на обезщетение по процесната щета, поради непредставяне на достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на претендираното от ищеца обезщетение.

В границите на срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. фонд депозира писмен отговор, в който оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че по повод на процесната щета на 15.03.2021 г. на ищеца било изплатено обезщетение в размер на 1185.78 лв. Оспорва пълния размер на иска като изчислен по неясен метод. Посочва, че ищецът не е представил доказателства за заплащане на исковата сума като стойност на извършен ремонт по автомобила му, с изключение на претендираната сума от 150.00 лв., която намира за неотносима към спора. Не оспорва осъществяване на процедурата по чл. 558 КЗ.

Подпомагащата ответника страна – И. Т. оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е участник в процесното ПТП.

Навежда доводи, че произшествието не е настъпило по нейна вина. Сочи, че е подало възражение срещу съставения протокол за ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Искът е предоставен на увредено лице срещу Гаранционния фонд, при наличието на определени предпоставки, в случая при причиняване на вреди, имуществени, от МПС, което е напуснало произшествието и не е било установено, поради което решението се явява и допустимо.

Предмет на въззивна проверка е постановеният първоинстанционен акт в частта, с която предявения иск е уважен и е осъден въззивника да заплати разликата над 604.62 лв. до присъдените 2949.36 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която предявения иск е уважен до размера на сумата 604.92 лв., дължимо застрахователно обезщетение. Решението не е било предмет на самостоятелно обжалване от страна на подпомагащата ответника страна.

Изложеното в предходния абзац означава, че касателно настъпването на ПТП 09.09.2020 г., около 16:00 часа, в гр. Варна, на кръстовището между ул.

„Васил Друмев“ и ул. „Чаталджа“, при което са нанесени щети по собствения на ищеца л.а. „***“, ДК.№ ****, по вина на водача И. И. Т., управлявала л.а.

„***“, ДК № ****, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са разрешени по задължителен за страните начин, в резултат от влязлото в сила решение.

Спорният въпрос очертан с въззивната жалба досежно начина на определяне на дължимото 3 застрахователно обезщетение и неговия размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетените, което не може да надхвърля застрахователната сума. Разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ предвижда, че размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определени за годината, в която е настъпило ПТП. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се определят по реда на чл. 497 КЗ. По отношение на застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, разпоредбата на чл. 558, ал. 2 КЗ препраща и към чл. 499, ал. 2 КЗ, според който при вреди на имущество обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на причинената вреда.

Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 КЗ, с наредба към която е приета Методика към Наредба № 49/16.10.2014 г. Последната отменя Наредба № 24/08.03.2006 г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6, към нея. В този смисъл Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, приета от КФН представлява Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24/ 08.03.2006 г. В чл. 4 от Методиката е предвидено, че същата следва да се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя от експертна оценка. Т. е. в останалите случаи остойностяването на вредата не е задължително.

При съдебно заявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.

Оплакването на въззивника във въззивната жалба, според което при изчисляване стойността на щетите приложение следва да намери методиката за изчисление, посочена в Наредба № 24/08.03.2006 г., се преценява от въззивния съд като неоснователно. Както бе посочено по-горе методиката представлява единствено указание за изчисляване на размера на щетите по МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В настоящият случай, при съдебно предявена претенция обезщетението следва да бъде определено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като в случая следва да бъдат взети средните пазарни цени на резервни части и труд, доколкото по такива цени ще може да се възстанови имуществото във вида му преди настъпване на произшествието.

В тази насока е и изслушана служебно назначена допълнителна СТЕ, видно от която обезщетението възлиза на сумата 3367.17 лв. Тук следва да бъде посочено, че въпросът дали се поддържат на склад резервните части от алтернативните производители и доставчиците е ирелевантно за предмета на спора и произнасянето на съда, поради което възражението от страна на въззиваемия се преценява като неоснователно. От посочената сума ще следва да бъде приспадната сумата 1185.78 лв., заплатена по доброволен път от 4 страна на въззивника, при което размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата 2181.39 лв.