Решение № 143 от 23.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000504232 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.22г от Закона за закрила на детето, образувано по две въззивни жалби, и двете подадени от името на молителя Д. Д. Т., роден на *** г. – американски гражданин, с обичайно местопребиваване в САЩ, против Решение №260145/21.09.2020 г. по гр.д.№2878/2020 г. на СГС – ГО – VI –ти състав, с което е оставена без уважение подадената от Д. Д. Т. молба с правно основание чл.8 и сл. от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /нататък за краткост „ХК“/, във връзка с чл.22г от Закона за закрила на детето, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла на чл.6 от ХК, срещу П.Т. Т., за връщане на малолетното дете М. Д. Д.Т., с ЕГН **********, на молителя в САЩ, като е осъден молителят да заплати на ответницата разноските за производството.

С въззивна жалба вх.№279262/27.10.2020 г., Д. Д. Т., представляван от Министерството на правосъдието на РБ, в качеството на Централен орган по ХК, чрез юрк. Ю. Б., обжалва постановеното решение с оплаквания за неправилност и необоснованост, както и за неправилно прилагане на материалния закон. Решаващият състав неправилно е приел, че част от предпоставките за връщане на детето не са налице. Молбата за връщане на детето е постъпила в МП за пръв път на 04.10.2019 г., с което е бил спазен едногодишният срок по чл.12, ал.1 от ХК. Приложените документи за заплащани от бащата извънучилищни занимания на детето, установяват ефективното упражняване на родителските права от страна на молителя. Ответницата е взела еднолично решение да задържи детето в Република България, което по смисъла на чл.3 във вр. чл.5 от ХК е незаконно, тъй като е извършено без съгласието на другия родител, и въпреки неговото противопоставяне. Задържането на детето е осъщетвено в 1 нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, предвид което се настоява за отмяната на обжалваното решение, и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде разпоредено връщането на малолетното дете М.

Д. Д.Т. в държавата по обичайното ѝ местопребиваване – САЩ.

С въззивна жалба вх.№280608/29.10.2020 г., подадена от Д. Д. Т., чрез адв. Б.Д., се обжалва решението, с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.

Правилно е прието, че са установени всички елементи от незаконното задържане по смисъла на ХК на детето от неговата майка, на територията на Република България – детето е имало обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди задържането му, било е задържано от неговата майка в РБ в нарушение на установените в САЩ правила за упражняване на родителски права. Неправилно е прието, че са налице основания да се откаже връщането на детето - неправилни са изводите, че молбата е подадена след изтичане на едногодишният срок, че бащата е приел задържането на детето на територията на РБ, както и за наличие на сериозна опасност за детето от връщането му в САЩ, обоснована с разпространението на Ковид – 19. Изключението по чл.13(б), следва да се прилага само в изключителни случаи, с цел да се гарантира живота и здравето на детето. Съдът не разполага с необходимите специални знания, за да направи преценка по отношение на евентуалните рискове за детето, свързани с разпространението на коронавирусната инфекция. В нарушение на правилата на чл.13 от ХК съдът е отказал връщането на детето, въз основа на обстоятелство, което не е било навеждано като основание от ответницата. Липсват годни доказателства за част от обстоятелствата, на които съдът се е позовал, за да откаже връщането на детето – за продажбата на имота в САЩ, че молителят е напуснал САЩ, че се е устроил трайно в България, относно данните за разпространението на Ковид -19 и рисковете за детето във връзка с това. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по същество, за незабавно връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване – САЩ, като се присъдят на молителя сторените в производството пред двете съдебни инстанции деловодни разноски, както и възнаграждение на един адвокат.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежни процесуални представители. Същите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. Преписи от двете въззивни жалби са връчени на насрещната страна, както и на контролиращата страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба, с вх.№293135/26.11.2020 г., подаден от П.Т. Т., чрез адв. Й. Б..

Поддържа се, че правилно е прието, че не са изпълнени изискванията на ХК за постановяване на незабавното връщане на детето в САЩ. По делото се установява, че както майката, така и детето са били подлагани на психически и емоционален тормоз от страна на молителя, а зависимостта му към хазарта е поставяла семейството в трудно финансово положение, които обстоятелства не се оспорват от молителя.

Предвид продължилите актове на насилие от страна на молителя на територията на РБ, по реда на ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита по отношение на молителя, и е уважена молбата за защита от домашно насилие на ответницата и нейната дъщеря, като е забранено на молителя да ги доближава за период от 10 месеца. Съдът правилно 2 е приел, че детето и майката са отпътували за България с разрешението на бащата, че молителят не се е противопоставил на задържането на детето в България, и впоследствие е приел оставането на детето в България. Изводите на съда, че молбата е постъпила извън едногодишния срок по чл.12 от ХК от датата на задържането, е правилен – постъпването на молбата на г-н Т. в Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен орган по ХК на 04.10.2019 г., не съставлява депозиране на молбата в срок. В ХК се прави разграничение между Централен орган на замолената държава по ХК, и решаващ орган, който следва да се произнесе по молбата. Релевантен е срока на подаването на молбата пред решаващия орган по ХК, който в различните държави – страни по ХК, може да бъде както съдебен, така и административен. С оглед правилния извод на СГС за неспазване на едногодишния срок по чл.12 от ХК, правилно са разгледани и обстоятелствата, свързани с адаптацията на детето към новата му среда, и възможните рискове при връщането на детето в САЩ. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба на Министерството на правосъдието, и потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Заявява се искане за присъждане на разноските за въззивното производство. Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

По делото е постъпил извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК и Отговор на въззивна жалба вх.№304713/21.12.2020 г., подаден от П.Т. Т., чрез адв. Й. Б., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на Д.Т., подадена чрез адв. Б.Д.. Изложени са съображения по съществото на спора, поддържат се доказателствените искания, направени в Отговор на въззивна жалба, с вх.

№293135/26.11.2020 г. Настоява се за оставяне без уважение въззивната жалба, подадена чрез адв. Д., и потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По основателността на молбата, съдът намира следното:

Производството е било образувано по молба, депозирана пред СГС на 06.03.2020 г., от Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. /по-нататък за краткост „ХК“/, с която е внесена в съда молбата на Д. Д. Т. – американски гражданин, за връщане на малолетното му дете М. Д. Д.Т., в държавата по постоянното пребиваване – САЩ. Твърди се, че на 26.12.2018 г., със съгласието на молителя, майката П.Т. Т. е заминала с детето за България за период от три седмици, за да гостува на близките си. Съгласно уговореното между родителите, детето е трябвало да бъде върнато в САЩ на 26.01.2019 г., но е било задържано на територията на РБ от своята майка П.Т. Т., без съгласието и въпреки противопоставянето на молителя за това. Сочи се, че молбата за връщане на детето, е била депозирана от молителя пред МП, в качеството на Централен орган по ХК, на 04.10.2019 г., но била нередовна, тъй като била подадена под формата на български формуляр. След коригирането на молбата, тя постъпила отново в МП на 26.11.2019 г. чрез Държавния департамент на САЩ, ведно с приложени към нея изискуемите документи, включително извлечение от приложимия закон на щата Илинойс за родителските права.

3

Между страните не се спори, молителят е баща на малолетното дете М. Д. Д.Т., родено на *** г., а ответницата П.Т. Т. (Ж.) е негова майка, като двамата родители са сключили граждански брак на 01.09.2014 г., като тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото Удостоверение за раждане от *** г. (на л.31), и от Консулски доклад за раждане в чужбина на гражданин на Съединените американски щати (на л.134-135), както и от Удостоверение за сключен граждански брак (на л.34).

Не се спори, че държавата, в която е било обичайното местопребиваване на детето преди задържането му на територията на Република България, е била Съединените американски щати, където е било семейното жилище на родителите – в гр. ***, щат Илинойс, преди прехвърлянето на детето в РБ. Съдът намира, че именно САЩ е държавата по обичайното местопребиваване на детето, тъй като там детето е регистрирано с постоянен адрес в момента на напускане – 5904 ***, ***, Илинойс, 60646 САЩ, от 04.02.2012 г. детето е имало американски социално-осигурителен номер – 138-***, американски документ за самоличност - №***, било е кръстено в Църква „Св. Текла“, град ***, на 06.09.2017 г., съгласно обредността на Римската Католическа църква, било е записано като ученичка в 1-ви клас на Католическо училище „Св. Текла“ в ***, и е посещавало училището в периода от 20.08.2018 г. до 21.12.2018 г./съгласно удостоверение на л.46/, ползвала е здравни услуги в периода от 10.10.2013 г. до 20.10.2018 г. за периодични профилактични прегледи и лечение при нужда /съгласно удостоверение от Медицинска група на Едвъкът в Гленвю от 06.09.2019 г. /на л.110/, посещавало е клуб по танци – Ирландски танцьори „Тринити“, следучилищни занимания „Сценични звезди“, уроци по плуване „Болд блу 3“/съгласно справка за присъствие на л.72-77/, посещавала е клас по Гимнастика „Пурпурни момичета“ в периода от 26.09.2018 г. до 26.12.2018 г. /от справка на л.88/. Посещавала е мероприятия в *** парк в периода от 22.02.2016 г. до 03.12.2018 г. /Балет-начинаещ в ***; Занимателна акробатика; Сезонни спортове в ***; Занимателна аеробика в ***;

Тап и балет в ***; Лагер за игри на Индиан роуд; Спортове за малки деца в ***;

Забавления и игри в ***; Футбол в Бруукс; Музика и движение в ***; Могъщи дребосъци в ***; Рисуване на Олимпия; Спортове за родител и дете в ***; Аеробика за малко детенце в *** – съгласно справка на л.102-103/. Същевременно, макар детето да е било родено в България, и да има българско гражданство, и да не се спори, че е пребивавало в България и по-рано за продължителни периоди от време /от порядъка на месец и повече/, по делото не са представени доказателства в България преди 26.12.2018 г. детето да е посещавало детско заведение или учебно заведение, да е ползвало здравни услуги, да е посещавало занимания по интереси, или да е имало постоянна адресна регистрация.