Решение № 179 от 29.06.2023, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

179 гр.Русе, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 81 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Идеята Ми“

ЕООД, със седалище в гр.Русе, против ревизионен акт № Р-03001822001205-091-001/02.11.2022 г., издаден от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и М.П.Г.-Н., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 270/20.01.2023 г. на Светлан Христов Петков – директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт, на основание на основание чл.177, ал.1 вр. с ал.6 от ЗДДС, е ангажирана отговорността на жалбоподателя за невнесения ДДС от „ЕМД Експертс“ ЕООД, с ЕИК *********, представляваща сумата на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД, през периодите от 01.03.2020 г. до

30.06.2020 г., от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., в общ размер на 264 046,58 лева и лихва, дължима на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, в общ размер на 49 075,39 лева. В жалбата, в хода на устните състезания и в представената писмена защита са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Жалбоподателят счита, че органите по приходите, върху които законът възлага доказателствената тежест, не са обосновали нито обективните, нито субективните предпоставки за ангажиране на солидарната му отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС за дължимия и невнесен данък от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД. Поддържа, че е останал недоказан основен факт, а именно, че невнесеният от доставчика данък и ползвания от жалбоподателя данъчен кредит произтичат от едни и същи доставки.

Сочи, че не става ясно налице ли са въобще облагаеми доставки между двете дружества.

Възразява, че от събраните в ревизионното производство доказателства не се установяват обективни обстоятелства, които да аргументират извод, че дружеството-жалбоподател, като получател по доставки, които е заплатило в пълен размер, заедно с начисления във фактурите ДДС, неизбежно е знаело за твърдяното в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна обстоятелство – че доставчикът е имал намерение да не внесе дължимия данък. Поддържа, че между двете дружества не е налице свързаност по начин, който да води до презумпция за знание и че дружествата не са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК вр. т.34, § 1 от ДР на ЗДДС, а данните за познанство между техните управители представляват единствено косвени аргументи, които не могат да докажат неизбежност на твърдяното знание на това обстоятелство. Сочи, че сам по себе си фактът, че доставчикът е закупувал продаваните препарати от чужбина, а жалбоподателят, като получател, е извършвал дистрибуцията им на вътрешния пазар, както и че представляващите двете дружества лица в друг период са били съдружници в трето дружество, не обосновава извод, че жалбоподателят е знаел или е бил длъжен да знае, че неговият доставчик няма да внесе в бюджета начисления ДДС. Акцентира на обстоятелството, че знанието, че данъкът няма да бъде внесен следва да е било налице преди или най-късно при упражняването на правото на данъчен кредит от получателя по процесните доставки като евентуалното узнаване на това обстоятелство след посочения момент не може да послужи като основание за прилагане на института на солидарната отговорност. Сочи, че знанието за временните финансови затруднения на доставчика не е равнозначно на знание, че дължимият ДДС въобще няма да бъде внесен. В тази връзка подчертава, че „ЕМД Експертс“ ЕООД е заявило неплатежоспособност пред Окръжен съд – Русе на значително по-късен етап от данъчните периоди, през които са извършени процесните доставки, като за начална дата на неплатежоспособността съдът по несъстоятелността, с решение № 161/ 07.12.2022 г. по т.д. № 20224500900196 по описа на Окръжен съд – Русе, е определил 01.06.2022 г. Отбелязва, че цената по тези доставки, включително начисления ДДС, е изцяло платена от него като техен получател, което е още една индиция, че той не е знаел, че така заплатеното на доставчика ДДС няма да бъде внесено от него в полза на фиска, както би могло да се предполага, ако плащане на цената и на включеното в нея ДДС въобще липсваше. Аргументира, че прилагането на института на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС не е допустимо, ако се обосновава с факти, които стоят извън рамките на разумните усилия, надхвърлящи грижата на добрия търговец, които могат да се изискват от получателя, за да се увери той, че не участва в данъчна измама и че дължимият от неговия доставчик данък ще бъде платен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция "ОДОП“

Варна, чрез процесуалния си представител, намира същата неоснователна. Счита, че от събраните в ревизионното производство доказателства и тези, събрани от решаващия орган на основание чл.155, ал.3 от ДОПК, се установява обстоятелството по чл.177, ал.2, пр.първо от ЗДДС, а именно наличието на знание у жалбоподателя, че неговият доставчик няма да внесе дължимия ДДС по процесните доставки. Сочи, че в решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна това обстоятелство е обосновано с направения извод, че установените чрез тези доказателства отношения между доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД и получателя, в лицето на жалбоподателя, надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставката. Заявява, че излагането на тези допълнителни съображения в мотивите на потвърждаващото ревизионния акт решение не означава изменение на облагателната теза, а напротив – представлява нейното потвърждаване и излагане на собствени съображения от страна на решаващия орган защо възприема същата като правилна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил, на основание чл.159, ал.1, изр.второ от ДОПК, в производството по делото в защита на важен държавен интерес, дава заключение за неоснователност на жалбата. Заявява, че от събраните доказателства се установяват всички предпоставки за реализиране на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС на жалбоподателя.

Сочи, че са налице множество доказателства за сериозна обвързаност между физическите лица, представляващи и управляващи търговските дружества доставчик и получател, както и на членовете на техните семейства. Счита, че органите по приходите са установили, че тези отношения далеч надхвърлят обичайните търговски такива, което обосновава извод за наличието и на субективния елемент от състава на чл.177 от ЗДДС, а именно знание у жалбоподателя, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС в бюджета.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той бил изцяло потвърден, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822001205-020-001/11.03.2022 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта е определен ревизиращия екип – М.П.Г.-Н. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и С.Й.В. – старши инспектор по приходите, ревизираните периоди - от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., видът на ревизираните задължения – ДДС, както и срокът за нейното завършване - тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК, считано от датата на връчване на ЗВР. В ЗВР е изрично отбелязано, че предмет на ревизията е отговорността по чл.177 от ЗДДС на ревизираното лице за задължения за ДДС по доставки, извършени от „ЕМД Експертс“ ЕООД, които са документирани с конкретно посочените фактури с данни за период на издаване, № на документ, дата на издаване, данъчна основа и ползван по тях данъчен кредит от ревизираното лице. ЗВР е връчена електронно на жалбоподателя на 21.03.2022 г. С т.13 от заповед № Д-150/01.02.2022 г. на и.д. директора на ТД на НАП Варна, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, Е.С.Х., началник на сектор „Ревизии“, считано от 01.02.2022 г., е надлежно оправомощена да издава заповеди за възлагането на ревизии и да упражнява правомощия като орган, възложил ревизията съгласно ДОПК. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001822001205-020-002/21.06.2022 г., на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен до 21.07.2022 г. Заповедта е връчена електронно на 21.06.2022 г. Със заповед № Р-03001822001205-023-001/18.07.2022 г., на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, с оглед временната неработоспособност на Стела Вичева – орган по приходите, участващ в извършването на ревизията, ревизионното производство е спряно, считано от 18.07.2022 г. Със заповед Р-03001822001205-143-001/25.07.2022 г. производството е възобновено, считано от 25.07.2022 г. като в заповедта е отбелязано, че срокът за ревизията след възобновяването е до 28.07.2022 г. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001822001205-020-003/27.07.2022 г. срокът на ревизията е отново продължен – до 26.08.2022 г. Наредено е за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни от определения за завършването на ревизията срок. Заповедта е връчена електронно на жалбоподателя на 27.07.2022 г.

Ревизионният доклад № Р-03001822001205-092-001/08.09.2022 г. е издаден в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията. Той е връчен по електронен път на жалбоподателя, заедно с приложенията към него, още същия ден - на 08.09.2022 г., т.е. в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК. Жалбоподателят е направил искане по чл.117, ал.5, изр.второ от ДОПК, мотивирано със значителния обем на приложените към ревизионния доклад документи, срокът за подаване на възражение срещу него да бъде удължен с 30 дни – до 20.10.2022 г. Искането е уважено като с уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад Р-03001822001205-РУС-001/21.09.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че този срок е удължен до 20.10.2022 г.

Уведомлението е връчено електронно на жалбоподателя на 21.09.2022 г. Жалбоподателят е депозирал възражението си с вх.№ ВхК-9070/19.10.2022 г. срещу ревизионния доклад по електронен път на 19.10.2022 г. Към същото няма приложени доказателства.

Оспореният ревизионен акт № Р-03001822001205-091-001/02.11.2022 г. е издаден на посочената в него дата, т.е. в 14 –дневния срок по чл.119, ал.2 от ДОПК от датата на подаване на възражението от страна на ревизираното лице. В мотивите към същия, в съответствие с чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, са подробно обсъдени доводите, изложени във възражението срещу ревизионния доклад. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и М.П.Г.-Н., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.