Решение № 49 от 26.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Свиленград, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100937 по описа за 2024 година

Производството е образувано е въз основа на предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. С. С. и М. С. С. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответниците К.

С. С. и М. С. С., в качеството им на собственици на топлоснабден имот, са потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, доставяна от него по абонатен № 182497. Твърди, че в периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. доставил в имота на ответниците топлинна енергия на обща стойност 328,56 лева, която не била заплатена. Поради изпадането им в забава за ответниците възникнало и задължение за заплащане на мораторна лихва в размер на 59,41 лв., начислено за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г. Тъй като топлоснабденият имот на ответниците се намирал в сграда – етажна собственост, те дължали на „Топлофикация София” ЕАД и сума за дялово разпределение на топлинната енергия, която за периода от м. януари 2021 г. до м. април 2022 г. била в размер на 32,30 лв., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 6,75 лв., начислена за периода от 18.03.2021 г. до 13.09.2023 г.

Ищецът твърди, че в чл. 33 от ОУ било уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците не платили задълженията си уговорения срок, поради което дължали и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до заплащането на дължимите суми.

По тези съображения ищецът иска от съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от общо 427,02 лв., включваща сумата 328,56 лева - главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия, доставена за абонатен № 182497, за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г., сумата 59,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата 32,30 лв. – главница, представляваща неплатена сума за дялово разпределение на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, в която е разположен абонатен № 182497, дължима 1 за периода от м. януари 2021 г. до м. април 2022 г., и сумата 6,75 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.03.2021 г. до 13.09.2023 г. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. С. С. и М. С. С. са подали отговор на исковата молба, с които оспорват исковете като неоснователни. Възразяват, че дължат претендираните суми, с твърдение, че са ги погасили чрез плащане преди завеждане на делото. Затова искат от съда да отхвърли исковете и да възложи на ищеца разноските по делото, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Ответниците посочват в отговора, че са собственици на апартамент № 75, находящ се в бл.704, вх. Г, ет.4, ж.к. „Люлин“ в гр. София, и че като такива са потребители на топлоснабдяване на имота, доставяно от „Топлофикация София” ЕАД. Описват в отговора издадени им от „Топлофикация София” ЕАД фактури, със съответни номера, дати и отчетен период, включително и за исковия период, и твърдят, че сумите по тях са изплатени в пълен размер.

Поради смъртта на ответника К. С. С., настъпилата след образуване на делото /починал на 21.11.2024 г./, на основание чл.227 от ГПК, на мястото на починалия, като ищци са конституирани законните му наследници - съпругата му М. С. С. и техните дъщерите С.

К. Ц. и Е. К. С..

В резултат на настъпилото правоприемство в хода на процеса, ищецът е уточнил, че претендира от ответниците процесните суми, в условията на разделност, а именно: 4/6 от сумите – от М. С. С. и по 1/6 от сумите - от С. К. Ц. и Е. К. С..

На основание чл.220, вр. чл.219, ал.1 ГПК, съдът е конституирал по делото „Нелбо“ АД, с ЕИК: 175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Хайдушка гора“ № 8, като трето лицапомагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б. Третото лице-помагач на ищеца не представя становище по исковете.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира молба, с която поддържа предявените искове и искането си за присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответниците, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържат отговора. Искат от съда да отхвърли исковите претенции в частта им до размера, установен за погасен с приетото по делото експертно заключение. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице-помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание и не дава становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че в исковия период ответниците К. С. С. и М. С. С. са били собственици, в режим на СИО, на апартамент № 75, находящ се в бл.704, вх. Г, ет.4, ж.к.

„Люлин“ в гр. София. Безспорно е също, че сградата – етажна собственост, в която се намира собственият на ответниците апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.

Видно от представения препис - извлечение от Акт за смърт № 0265/22.11.2024 г., съставен от Община Свиленград, ответникът К. С. С. е починал на 21.11.2024 г., т.е. в хода на процеса. Безспорно е, че в резултат на настъпилата смърт на ищеца съсобствеността върху имота в режим на СИО е прекратена и се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при следните права в съсобствеността: 4/6 ид. ч. - за преживялата съпруга ищцата М. С. С. и по 1/6 ид. ч. - за низходящите наследници (дъщери) С. К. Ц. и Е. К. С..

От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че апартаментът 2 на ответниците е с аб. № 182497 и че сградата, в която той се намира, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 704, вх. Г, е била с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. май 2020 г. – м. април 2022 г. Установява се от заключението, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер и е отчислявал технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката от наредба за таплоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. Според заключението, дяловото разпределение, извършено от „Нелбо“ АД, за етажната собственост и процесния имот, е в съответствие с методиката, проверените документи и данните от уредите за сградата и имота. Видно от заключението, изравнителната сметка за процесния период е в размер на 4,01 лв. (за доплащане), а общата сума за топлинна енергия, начислена от ищеца прогнозно за абоната през процесния период е в размер на 343,40 лв., като от нея 133,59 лв. е за отоплание на имот и сградна инсталация, а 209,81 лв. - за битово горещо водоснабдяване.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за процесния период ищецът е издавал фактури, по които се дължали суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (ТЕ за БГВ), както следва: за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. – 162,38 лв. (по фактура № 1009722803/30.06.2021 г.) и за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г. – 180,80 лв. (по фактура № 1016592163/30.06.2022 г.).

Посочено е в заключението, че по партидата на ответниците са извършени плащания и прихващания, в резултат на което от дължимата за периода сума за ТЕ е останал остатък в размер на 0,57 лв. Посочено е, че дължимата лихва за забава върху главниците по фактура № 1009722803/30.06.2021 г. и по фактура № 1016592163/30.06.2022 г. е в размер на 60,92 лв., а по фактурите за периода м. юли 2021 г. – м. април 2022 г. – 4,59 лв. Видно от заключението, дължима е останала и лихва за забава на дължимите суми за дялово разпределените в размер на 7,83 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

За уважаване на предявените искове, в тежест на ищеца бе да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, че за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. В разглеждания случай от събраните писмени доказателства се изяснява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, а ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Безспорно, ответниците има качеството на потребители на топлинна енергия, доставяна в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая е безспорно установено, че ответниците са съсобственици на процесния имот, със съответни квоти от правото на собственост. Те остават потребители, дори и да прекратят топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. При това положение потребителят дължи заплащането на отчетената консумация за ТЕ за БГВ, както и заплащане на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Съществуването на последното задължение не е резултат от реалното ползване или 3 неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.

В случая, установи се по делото, че дължимите суми за ТЕ за БГВ за исковия период, за които са издадени съответни фактури, са заплатени, но не в пълния им размер, като е останала дължима сумата 0,57 лв. Тъй като дължимите суми не са платени в посочения в издадените от ищеца фактури в срок, се дължи обезщетение за забава, което, съгласно заключението на ССчЕ за исковия период от 15.09.2021 г. – 13.09.2026 г., възлиза на 65,51 лв.

Ето защо, искът за заплащане на неплатена стойност на ТЕ ще се уважи частично – до установения размер от 0,29 евро (равностойността на 0,57 лв.), а за мораторна лихва върху нея – изцяло, като на ищеца се присъди търсената сума от 30,38 евро (равностойността на 59,41 лв.), която е в по-нисък размер от установената. Искът за заплащане на сума за дялово разпределение на ТЕ ще се отхвърли изцяло, а искът за мораторна лихва върху тази сума ще се уважи в търсения размер, като са ищеца се присъди сумата 3,45 евро (равностойността на 6,75 лв.), който размер е по-нисък от установения по делото. Ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на ищеца дължимите суми, съответно на собственическите им права върху топлоснабдения имот, а именно: 4/6 от сумите – от М. С. С. и по 1/6 от сумите - от С. К. Ц. и Е. К. С..