Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 31.10.2023, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 358/2023
Вид
Решение № 342
Подписан
31.10.2023
В сила
24.11.2023
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.120, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.70, ал.13 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.7 · Конституция на Република България

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 31.10.2023 год.

Административен съд – Кърджали, ………………………...… в открито съдебно заседание …………….…….……. на двадесет и шести октомври ……..……………………....……………………………………………….……………………………………………………………… през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………………………………..………….……

Мариана Кадиева ….…...…………………….…..…….…….… с участието на …………………………....…. Росица

Георгиева - прокурор от Окръжна прокуратура

- Кърджали, разгледа докладваното от ……………………………………………………………. съдията Виктор

Атанасов ……....……..............…..… административно дело …… №358 …....…... по описа за .............................................

2023 год. ……………….….............. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Н.А.Ю., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – ***, представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14 години, 10 месеца и 27 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодът на майчинствното й, с продължителност 00 години, 02 месец и 03 дни, не бил зачетен за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-125 от 28.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №236 от 06.07.2023 год., постановено по адм.дело №195/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната на горните административни актове, поради липсата на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за нея имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 200 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Н.А.Ю., с постоянен адрес ***. От пълномощника на същата – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 200.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национална осигурителен институт - град София, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – юрк.З. М. Б., която оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна. Счита, че с извършеното изменение в текста на чл.120, ал.2 от КСО, обнародвано в ДВ и влязло в сила от 01.08.2023 год., законодателят изрично потвърждавал изложените в писмения отговор на исковата молба мотиви, че жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, при обжалване по административен ред.

Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред. Счита, че тези предпоставки не са налице, тъй като от отменения административен акт, а именно - от обжалваното разпореждане, не е произтекла пряка и непосредствена вреда за лицето, като сочи, че отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинява вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсия на лицето е била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е. от самия отменен административен акт не са произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не води до увреждане на лицето, тъй като срещу това заплащане то е получило адвокатска услуга, довела до положителен краен резултат за него. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение по отношение на адвокатския хонорар на ищеца в настоящото производство.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощения процесуален представител на ответника, в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №195/2023 год., на ищцата Н.А.Ю. са били присъдени деловодни разноски и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. В отговора моли, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба.

Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 200.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението, постановено по приложеното административно дело; налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който му е била отказана пенсия. Също така счита, че не следва да бъде уважаван довода, че е налице законово изменение на чл.120, ал.2 от КСО, което да има отношение към основателността на предявения иск, тъй като исковата молба е депозирана преди направената промяна, а действието на нормата е занапред и че е налице случай, отнасящ се за предходен период по ЗОДОВ. Освен това счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. По тези съображения дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да я уважи в цялост.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №195/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление Вх.№2113-08-103/23.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищцата Н.А.Ю. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ – Кърджали/л.13/, на заявителката Н.А.Ю. е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години, като за такъв е зачетен период от 14 години, 10 месеца и 27 дни. Горното разпореждане е било оспорено от ищцата Н.Ю. с жалба Вх.№1012-08-169/31.03.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д. Й. К. от АК - ***. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 30.03.2023 год., с което адв.Д. К. е упълномощена да представлява ищцата в настоящото производство, като от нейно име да изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Приложен е и договор за правна защита и съдействие №** от *** год., сключен между ищцата Н.А.Ю. и адв.Д. К., за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, заверено копие от който е приложено към исковата молба и прието като доказателство/л.12/, като същият е приложен в оригинал по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №195/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали – на л.12 от делото, видно от който, е договорено възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора.

С Решение №2153-08-125 от 28.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.10-л.11/, жалбата на Н.А.Ю. срещу Разпореждане №2113-08-103#6 от 15.03.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна.