Решение № 149 от 24.10.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Дулово, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100539 по описа за 2022 година при секретаря Веселинка Русева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 539 по описа за 2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/с ЕИК ***3, със седА.ще и адрес на управление: гр. **** Бизнес Парк София, ****, твърди, че с ответника Г. М. А. с ЕГН **********, се намират в облигационни отношения по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги от 24.12.2019г., съгласно които е предпочел да ползва абонаментен план „Тотал + 35.99” със срок на действие 24 месеца до 24.12.2021 г.

За периода от 05.07.2020г. до 04.11.2020г. ответникът не е изпълнил задължението си като абонат да заплати дължимите месечни такси в общ размер от 294.51 лв., за която сума са издадени 3 бр. данъчни фактури.

Ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал крайна фактура № ****/05.12.2020г. с начислена неустойка от 119.43 лв. Неизпълнението на договора от страна на ответника е обусловило правото на ищеца като мобилен оператор да ангажира договорната отговорност на ответника. Същият следвало да понесе отговорността си за неизпълнение на договорни задължения и да заплати неустойка на оператора за предсрочно прекратяване на сключените договори.

Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-Дулово е образувано ч.гр.дело № 380/2022г. по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите които са предмет на настоящия установителен иск.

След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК заявителя „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/е подал настоящата искова молба, с която е предявил наред с установителна претенция и осъдителна за разноските.

1

Въз основа на сключеният договор, ответникът е ползвал предоставените му от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фиксирано под клиентски № ****.

Съгласно чл. 26 от ОУ от Договор за мобилни услуги на мобилния оператор и ищец в настоящото производство, заплащането на ползваните от абоната услуги се извършвало въз основа на издадена месечна фактура, като при неспазване на срока за плащане, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В срока на действие на Договор за мобилни услуги, за периода от 05.07.2020г. до 04.11.2020г. са издадени

3бр. данъчни фактури с №№ **********/05.08.2020г., ****05.09.2020г. и ****/05.10.2020г.

Абоната – ответник не е изпълнил договорните си задължения в срок, като не е заплатил дължимите от него месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, поради което ищецът „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ е прекратил едностранно договорите които е сключил с ответника, като е издал крайна фактура № ****/05.12.2020г. за сумата в общ размер 413.94 лв. с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 119.43лв., която сума е предмет на настоящото производство.

Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Неустойката наред с обезщетителна функция имала и наказателна функция, тъй като кредитора може да претендира такава и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.

Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-Дулово е образувано ч.гр.дело № 380/2022г. по което е издадена заповед за изпълнение за сумата която е предмет на настоящия установителен иск.

След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК заявителя „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ е подал настоящата искова молба, с която е предявил наред с установителна претенция и осъдителна за разноските.

Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество за неустойка за предсрочно прекратяване на договори в размер 119.43 лв., представляваща:

- 294.51 лв./двеста деветдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.07.2020г. до 04.10.2020г., и

- 119.43лв./сто и деветнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.12.2019г. за мобилен номер *****.

- законната лихва върху сумата от 413.94 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендира разноските по заповедното и по настоящото исково производство. Представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба депозирана от ищеца ведно с доказателствата са връчени на ответника чрез назначеният му от съда особен представител адв. В. Г. от АК-Силистра.

В законоустановеният срок ответникът чрез назначеният му особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита предявен иск за допустим, но неоснователен. Оспорва исковата претенция изцяло. Заявява, че относно нейната основателност не би могъл да даде становище на този етап. Не се противопоставя да бъдат приобщени 2 представените от ищеца писмени доказателства. Не е представил писмени доказателства, не е направил доказателствени искания.

Ищецът „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира становище с което моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът Г. М. А. – редовно призован, не се явява, в съдебно заседание представлява се от назначеният му особен представител който подържа депозираният от него писмен отговор.

Изразява становище за недоказаност на предявеният иск и за вероятна основателност на същия.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно е от представените договор за мобилни услуги от 24.12.2019г., че „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, на Г. М. А., мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.

Било договорено, че абонатът ще ползва мобилен номер по програма „Тотал + 35.99 лв.“, както и конкретните месечни такси и цена на услугите. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно от представените Общи условия на „****“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 26 от ОУ.

По делото е представена Фактура № ****/05.12.2020г., издадена от „****“ ЕАД, от която е видно, че на ответника е начислена и сума в размер от 119.43лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

От отразеното в нея се установява по безспорен начин, че размерът на задължението на ответника към „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/, възлиза на 119.43 лв.

От приложеното ч.гр.д. № 380/2022г. по описа на РС-Дулово се установи, че ищецът „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 25.07.2022г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 166/31.08.2020г. за сума в общ размер от 413.94 лв. - предмет на предявения в настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ размер 205.00 лв., направени по заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителния иск:

Искът е предявен от „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Г. М. А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 166/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 380/2022 г. на РС-Дулово, и след връчването й на длъжника и ответник по делото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. НА.це е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.

Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по вА.дно двустранно облигационно 3 правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор за мобилни услуги от 24.12.2019 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на този договор, ищецът като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.

От представените по делото доказателства се установи, че ответника Г. М. А. в качеството си на абонат не е изпълнил договорните си задължения по процесният договор за абонамент и дължи сума в общ размер от 413.94лв., в която влиза и сумата от 119.43лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент равняваща се три месечни абонаментни такси без ДДС.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК се явява основателен и доказан в претендираният размер.

Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ от ответника Г. М. А. за парични суми в общ размер от 413.94лв. лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 05.07.2020г. до 04.10.2020г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент .

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „****” ЕАД гр.София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 735.00 лв. и по заповедното производство в размер на 205.00 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. А. с ЕГН: **********, от с*****, обл. Силистра, че същият дължи на „***“ ЕАД / с предишно наименование „****“ ЕАД/ с ЕИК ***3, със седА.ще гр. София, адрес на управление гр. ****, ж.к. **** Бизнес Парк София, ****, сумата от 294.51 лв./двеста деветдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.07.2020г. до 04.10.2020г. и сумата от 119.43лв./сто и деветнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 413.94 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 166/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 380/2022 г. по описа на Районен съд – Дулово.