Решение № 101 от 30.10.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. , 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231860200122 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от адв.Г. К. Д., с адрес: гр.*********, пълномощник на Адвокатско дружество „С. и Д.“ с ЕИК ********** срещу Електронен фиш серия К №6058721 на ОДМВР-София, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че в ЕФ липсват факти на извършено нарушение, като в него липсват реквизити относно неговото, на ЕФ, съдържание, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание, в депозирано становище в хода на делото моли ЕФ да бъде отменен, претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява неоснователност на същата, претендира разноски, като прави възражение за прекомерност по отношение на искането за разноски на жалбоподателя.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпратената съгл.чл.60, ал.2 ЗАНН в цялост административнонаказателна преписка от ОДМВР – София, а именно: Жалба заведена в ОД МВР-София с № 517000-2772/16.02.2023 г. - 5 /пет/ листа.;

1

Заверена разпечатка на електронен фиш серия К - № 6058721/18.02.2022 г. от АИС-АНД на МВР - 1 /един/ лист.; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 130-СГИСИС/17.12.21 г. на Стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „ SITRAFFIC ERS 400“, с инвентарен № 1066DEA40108000С от БИМ1 /един/ лист.;

Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ- 1 /един/ лист.; Заверено ксерокопие на Протокол удостоверяващ наличието на пътен знак В26 с ограничение на максимално разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела Т2 застъпваща зона на действие на знака -1 000м -3 /три/ листа.;

Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта - 4/четири/ листа.;

Снимков материал № 003059047ВАА/00019 от . 18.02.2022 г. - 1 /един/ лист.; Справка за собственост на МПС с рег.№ СВ 6461 НН от ИИС на МВР, АИС-КАТ- 1 /един/ лист.;

Разпечатка от АИС-АНД. удостоверяваща връчването на електронен фиш Серия К - № 6058721 на 05.12.2022 г. - 1 /един/ лист, и приложено АНД №20231110203226 по описа на Софийски районен съд, че ЕФ е обжалван за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 18.02.2022г. в 12,17 часа в обл.София, по ПП-І6 – Мирково, км.

179+158, до бензиностанция „Петрол“ с АТТС „Sitraffic ERS 400“ насочено към гр.София при максимално допустима скорост от 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от 3 процента, с МПС Волво ХЦ 90 вид л.а. с регистрационен № ********, жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №10ВА1В9А01080018, като установената скорост е 77 км/час, при разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 17 км/час. В ЕФ е приспаднат отчетения толеранс от 3 процента.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че жалбоподателя е оспорил ЕФ в законоустановения срок.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания ЕФ, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.182, ал.2 от ЗДвП на юридическото лице, собственик на МПС, вместо на представляващия дружеството, с което е нарушил правото на защита на санкционирания правен субект. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен 2 представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Цитираната разпоредба е специална и нейното приложение обосновава вписването в електронния фиш на представляващия юридическото лице, като нарушител (съобразно реквизитите на електронния фиш, въведени с нормата на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП), респективно санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В случая цитираните законови разпоредби не са спазени. Електронният фиш съдържа данните (наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК) на юридическото лице - адвокатско дружество „С. и Д.“ с ЕИК**********, в качеството на собственик, като е отразен като ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, лицето С.И.С.-К..

Липсва категорично изявление, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на физическо лице - представител на дружеството. Напротив - с оглед посочването в електронния фиш, че адресат на същия е адвокатско дружество „С. и Д.“ с ЕИК**********, следва да се приеме, че електронният фиш е съставен срещу юридическото лице, за което настоящия състав, съгл. разпоредбата на чл.32 от ЗТР, извърши справка. В същото време е наложено административно наказание "глоба", адресат на което може да бъде единствено физическо лице, по аргумент от разпоредбата на чл. 13 и чл. 83 от ЗАНН.

При така установените факти настоящият съдебен състав споделя застъпената от процесуалния представител на ответното дружество теза, че в случая е налице непрецизност при индивидуализиране на субекта, чиято отговорност е ангажирана в административно наказателното производство. Този порок е особено съществен и не може да бъде отстранен в съдебното производство. Същият опорочава процедурата по налагане на административното наказание, тъй като на практика се стига до невъзможност за установяване по непротиворечив начин на конкретния адресат на електронния фиш.

Административно наказателните разпоредби предвиждат разграничаване на субектите, на които се налага административно наказание - физическите лица от субектите, които се санкционират за неизпълнение на задължение към държавата или общината - еднолични търговци и юридически лица, което следва да бъде стриктно спазвано в хода на административно наказателното производство. Нормите, насочени към определяне на конкретния носител на административно наказателната отговорност, са императивни и тяхното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на санкционния акт, но е и гаранция за правото на защита на нарушителя. Обратно - неспазването на цитираните правила опорочава административно наказателното производство до степен, обосноваваща незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП в редакцията и към момента на извършване на нарушението предвижда, че "Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“. Управителят на адвокатското дружество не може да носи отговорност в конкретния случай. От значение в случая е разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, която предвижда изключение от правилото, че административнонаказателната отговорност е лична и виновна, поради което не може да се тълкува разширително или по аналогия (чл. 46, 3 ал. 3 ЗНА). В настоящия случай ползвателят е самостоятелно ЮЛ и на него е предоставено превозното средство, с което е осъществено нарушението. С.И.С.-К. е съуправител на адвокатското дружество, но няма законово основание тя да носи административнонаказателна отговорност, тъй като физическото лице С.И.С.-К. нито е собственик, нито и е предоставено моторното превозното средство, с което е извършено нарушението. Следователно издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като се ангажира административнонаказателна отговорност на субект, за който не е предвидена отговорност по действащата разпоредба към момента на извършване на нарушението. Обратното тълкуване би довело до ситуация, при която се поставя въпросът защо АНО не е ангажирал отговорността на другия съуправител на адвокатското дружество – Г. К. Д.. В случая административнонаказателната отговорност е следвало да бъде потърсена от представляващия юридическото лице, собственик на лекия автомобил. Това юридическо лице е посочено като собственик, включително и в копието на СРМПС. В своята съвкупност това води до извод, че материалният закон е приложен неправилно. В ЕФ не е посочен собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Вместо него е посочен ползвател. В случая разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган.

Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на конкретен издател, датата на издаване и срок за обжалване на електронния фиш, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш. С оглед на посоченото е налице незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото е налице нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

На следващо място в електронния фиш е посочено превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство, а именно №10ВА1В9А01080018, не може да бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя, тъй като в приложените към административнонаказателната преписка снимка, стр.2-ра то протокол от проверка №130СГ-ИСИС/17.12.2021г. е посочено техн.средство с изцяло различен идент.№, а именно с №003059047ВАА. Факт е, че е налице и разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като по 4 делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс в представения към снимката опис на нарушението, пренесен и в ЕФ, където е посочена некоректно възможна грешка при измерването на скоростта – толеранс от 3 процента, а не посочената в протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/17.12.2021г. на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с идент. № 1066DEA40108000C от БИМ МДГ при измерване на скоростта: 3 km/h до 100 km/h и 3% над 100 km/h.