Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 256 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 119/2026
Вид
Определение № 256
Подписан
28.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
Боян Балевски, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. София, 28.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20268003900119 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника Л. М. срещу въззивно определение на Пловдивски окръжен съд.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса за въззивната му жалба срещу постановеното по делото решение.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че след като към молбата за освобождаване от такса не са били приложени доказателства и след като първоинстанционният съд изрично е указал на жалбоподателя да представи декларация за семейното и материалното си състояние, такива не са били представени.

С тези обстоятелства въззивният съд е мотивирал извода си за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че е затруднен да внесе таксата, оттук и за неоснователност на искането за освобождаване, респ. на частната жалба.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

По основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради отсъствие на общата 1 предпоставка за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

Формулираните от жалбоподателя въпроси са:

1) съдът длъжен ли е да извърши моментна преценка към датата на подаване на молбата за освобождаване от ДТ, налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото;

2) длъжен ли е съдът да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й и следва ли при обсъждане на възможността към датата на подаване на молбата за освобождаване от ДТ да се извежда довод за неоснователност на молбата от възможността в минал период молителят да е имал възможност да заплати дължимата ДТ;

3) при определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса, следва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива, с установените в страната; кои са минималните средства, над които ищецът може да бъде задължаван да внесе цялостна или частична дължима държавна такса за водене на дело и кои точно данни за необходими минимални средства за живот следва да се съобразят;

4) нарушава ли се правото за свободен достъп до правосъдие, като се изисква внасяне на държавна такса от лице с доходи на границата на минималните необходими за нормален живот; не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие;

5) как и с какво точно се съпоставя възможността за плащане па държавна такса и до какви финансови ограничения в живота па ищеца може да се допусне да доведе задължаването му да плати държавна такса - до какви минимални средства може да се изисква да остане ищецът, над които да се счита, че има възможност да плати такава;

6) следва ли да се извежда възможност за заплащане на държавна такса, която представлява почти годишен доход на молителя и семейството му от това, че същият е управител на търговски дружества без дейност от 2017 г.;

7) допустимо ли е реален отказ от правосъдие на физическо лице при финансова невъзможност за внасяне на ДТ и ангажирани доказателства за това;

8) допустимо ли е отказ от страна на въззивния съд на физическо лице до реален достъп до правосъдие и справедлив процес, в случай, че определената ДТ се явява прекомерна финансова тежест, с която се ограничава достъпът на страната - физическо лице до съд, и което ограничение няма как да бъде оправдано с легитимни цели, каквито са - при събиране на държавна такса за исковите производства - финансиране на съдебната система и възпиране на несериозни искове;

9) неизпълнението на въззивният съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт?

Нито един от така формулираните въпроси не е обсъждан от въззивния съд, чиито решаващи мотиви се основават на липсата на декларация и доказателства за материалното състояние на жалбоподателя независимо от предоставената му 2 възможност за представяне на такива, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 3536/12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2628/2025 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3