Определение № 3530 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3530 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво“ срещу решение № 310 от 02.06.2025 г., постановено по в.т.д. № 186/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 5-ти търговски състав. С това решение е потвърдено решение № 46/ 05.12.2024 г., постановено по т.д. № 33/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта, с която по предявен от Община Бойница иск с правна квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ е прекратено Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво“. С въззивното решение е обезсилено решение № 46/ 05.12.2024 г., постановено по т.д. № 33/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин, в частта, с която е отхвърлен насрещният иск, предявен от Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво“ срещу Община Бойница, за задължаване на Община Бойница да предостави на основание чл. 44 ЗЮЛНЦ вр. § 5, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ на сдружението, като юридическо лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност, която е същата или близка до целите на Училищно настоятелство, с. Шишенци, поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/, находящ се в землището на с. Градскови колиби, общ. Бойница, местност „Пешовото“, и производството по делото е прекратено в тази му част, като недопустимо.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което е разгледан предявеният в процеса насрещен иск. Касаторът счита, че насрещният иск е допустим, тъй като защитата на вещните права върху недвижими имоти се реализира 1 по общия исков ред пред гражданския съд. В жалбата се прави и оплакване за неправилност на решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за прекратяване на ответното сдружение с нестопанска цел, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.

Касаторът заявява, че изводът на въззивния съд, че е закрито ОУ „Христо Ботев“, за подпомагане на което е учредено училищното настоятелство, което се иска да бъде прекратено, не съответства на събраните по делото доказателства. От тях се установява, че заповедта на Министъра на образованието и науката за закриване на училището не е влязла в сила, тъй като след издаването й има спор, който е висящ пред Европейската комисия по правата на малцинствата. Доказва се също, че до момента тази заповед не е вписана в регистър Булстат, където училището все още фигурира със статус „развиващ дейност“. С оглед на това не са осъществени предпоставките за прекратяване на ответното училищно настоятелство. В касационната жалба се поддържа, че за Община Бойница е възникнало задължение по чл. 44, ал. 2, изр. 2 ЗЮЛНЦ да предостави поземления имот в землището на с.

Градскови колиби на ответното сдружение с нестопанска цел, защото той не е общинска собственост, а е бил собственост на прекратеното Училищно настоятелство, с. Шишенци, чиито цели са били същите като тези на сдружението. Касаторът посочва, че апелативният съд не е разгледал заявените от него във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в това, че докладът по делото и дадените с него указания не са точни.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на вероятна недопустимост на обжалваното решение и на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Община Бойница, оспорва касационната жалба.

Изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане в производството е предявен от Община Бойница иск с правна квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ за прекратяване на Сдружение с нестопанска 2 цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво“. Ищецът се позовава на осъществяване на предпоставките за прекратяване, предвидени в чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ, при твърдения, че сдружението не е учредено по законния ред, поради липса на редовно проведено учредително събрание, както и на предпоставките, предвидени в чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, при твърдения, че сдружението, което представлява училищно настоятелство, извършва дейност, която противоречи на Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, доколкото тя не е в полза на училище ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво, което е закрито още преди учредяване на настоятелството. Счел е, че този иск е допустим, тъй като за Община Бойница е налице правен интерес от търсената с него защита. Този извод е направен при съобразяване на посочения в исковата молба факт, че ответното настоятелство извършва действия с цел придобиване на недвижим имот, който е бил собственост на прекратеното ОУ „Христо Ботев“ и който след неговото прекратяване е преминал в патримониума на ищеца, като за да направи това се основава на регистрацията си като училищно настоятелство, имащо статут на юридическо лице с нестопанска цел. С това поведение ответникът засяга спокойното упражняване от ищеца на правото му на собственост върху имота. Наред с това, съдът е взел предвид и факта, че в рамките на общината несъмнено има регионално управление на образованието, което е задължено да осъществява контрол върху настоятелствата за спазване на разпоредбите на ЗПУО, от което също се извлича правен интерес за предявяване на иска. Въззивният съд е констатирал, че по делото е представен протокол от учредително събрание на ответното настоятелство, който е подписан от 33-ма учредители, като е приел, че от този документ се установява редовното провеждане на учредително събрание. Посочил е, че фактите, установени от показанията на разпитаните в производството седем свидетели, че те не са присъствали на събранието, въпреки че са вписани като учредители в протокола за неговото провеждане, не могат да доведат до извод за липса на надлежно проведено учредително събрание. Това е така, тъй като по делото не е опровергано обстоятелството, удостоверено в протокола, че на това събрание са присъствали още 26 физически лица, а те като брой са много повече от минималния брой физически лица, необходим за учредяване на сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ, който е 7 лица. Счел е, че в закона не е поставено изискване към момента на учредяване на училищното настоятелство да съществува училището, към което то се създава, поради което липсата на такова не води до порок в процедурата по учредяване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че не се доказва да са осъществени предпоставките за прекратяване на ответното сдружение, предвидени в чл. 13, ал. 1, т. 3 б. „а“ ЗЮЛНЦ.

На следващо място, при тълкуване на чл. 309 ЗПУО и чл. 309а ЗПУО въззивният съд е направил извод, че училищното настоятелство може да извършва само дейност за 3 постигане на основната си цел, която е да подпомага училището, към което е учредено.

Това условие няма как да бъде изпълнено, ако не съществува съответното училище, поради което и когато настоятелството извършва дейност при липса на училище, за подпомагане на което то се създава, тя противоречи на закона. Съдът е приел, че от събраните в производството доказателства се установява, че ответното училищно настоятелство е учредено към ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво, както и че това училище е закрито със заповед на Министъра на образованието и науката. Заключил е, че предвид липсата на данни тази заповед да е обжалвана, тя е влязла в сила един месец след обнародването й в Държавен вестник, т.е. на 26.11.2018 г. Доколкото съгласно чл.

29, ал. 2 ЗПУО общинското училище придобива качеството на юридическо лице от обнародване на акта за неговото създаване, то и прекратяването му ще настъпи с обнародването на заповедта за неговото закриване и влизането й в сила. Счел е, че за пораждане на действието на заповедта за закриване на училището няма значение нейното отразяване в регистър БУЛСТАТ, тъй като това не е относимо към правните й последици, а единствено към изпълнението на едно административно задължение.

Като ирелевантни за пораждане на действието на заповедта са преценени и препоръките, съставени от международна организация, на които се позовава ответното училищно настоятелство, които могат да бъдат разглеждани само ако тази заповед се обжалва, което в случая не се установява да е направено. Следователно ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво е закрито на 26.11.2018 г., поради което ответното сдружение от момента на учредяването си, което е след тази дата, осъществява дейност като училищно настоятелство, без да съществува училището, за подпомагане на което то е създадено. Тази дейност противоречи на закона и е основание за прекратяване на училищното настоятелство. Това прави предявеният конститутивен иск основателен, както е счел и пъроинстанционният съд, поради което решението му в тази си част е потвърдено. Въззивният съд е посочил, че в процеса е предявен и насрещен иск от Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с.

Раброво“ срещу Община Бойница, за постановяване на решение, с което на основание чл. 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ общината да бъде задължена да предостави на сдружението, като юридическо лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност, която е същата или близка до целите на прекратеното Училищно настоятелство, с. Шишенци, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Градскови колиби, общ. Бойница. Направил е извод, че този иск е недопустим, защото редът по чл. 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ за предоставяне от общината на имуществото на прекратено юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, която е близка до целите на прекратения субект, не може да бъде приложен принудително по гражданскоправен път чрез предявяване на иск.

Редът, който е приложим, е този, по който общината предоставя за управление имоти – частна общинска собственост. Той е уреден в Закона за общинската собственост и 4 подзаконовите актове по прилагането му и се реализира чрез издаване на индивидуален административен акт, който може да бъде оспорен по административен ред, по който ред може да се оспори и постановен отказ за предоставяне на конкретен имот. С оглед на това и решението на първоинстанционния съд, с което насрещният иск е разгледан по същество, е обезсилено и производството по него е прекратено като недопустимо.

На първо място трябва да се посочи, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на вероятна недопустимост на решението на Софийски апелативен съд в частта, с която в него е направено произнасяне за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният в процеса насрещен иск. Следователно страната поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.

2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал защо счита въззивното решение за недопустимо в тази му част, но следва да се съобразят развитите от него съображения в тази връзка в касационната жалба, които са, че предявеният насрещен иск е допустим, тъй като защитата на вещните права върху недвижими имоти се реализира по общия исков ред пред гражданския съд. Когато въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционно решение като недопустимо, това се дължи на допуснато от него нарушение на съществени процесуални норми, които обезпечават постановяване на допустим съдебен акт /в този смисъл са указанията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Нарушаването на такива процесуални норми представлява порок, който води до неправилност на въззивното решение, но не и до неговата недопустимост. Заявеното от касатора оплакване, на което основава твърденията си за вероятна недопустимост на въззивното решение по предявения насрещен иск, по своята същност е именно такова за допуснато от апелативния съд нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи възникването и надлежното упражняване на правото на иск, поради което то не може да доведе до недопустимост на постановеното от него решение, а до неговата неправилност, и следователно това оплакване не може да обоснове основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав извърши и служебна проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение в частта, с която с него е обезсилено първоинстанционното решение, при която се констатира, че липсват основания да се направи извод за наличие на този порок, доколкото въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на първоинстанционното решение след като е бил сезиран с въззивна жалба срещу него, която е подадена от надлежна страна и в установения в закона срок за това.