Определение № 414 от 15.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500101 по описа за 2024 година Производството е по реда на 274 във вр. с чл.130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. Х. В. с ЕГН – **********, гр.****, против Определение № 13676/01.12.2023г., постановено от Районен съд – Пловдив, XVII гр.с. по ч.гр.д.№ 6489/2023г., с което е оставена без разглеждане искова молба с вх. № 5745/15.07.2022г. /входирана по описа на РС – Карлово/ против ответника ПК "Спасение“, ЕИК 000448929, със седалище и адрес на управление- гр. ****, с председател к.р., и е прекратено производството по делото, като недопустимо. Моли определението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Въззиваемата страна ПК "Спасение“, ЕИК 000448929, със седалище и адрес на управление- гр. ****, с председател к.р., чрез адв.Й. Д., депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Карлово /първоначално/ е заведена искова молба от Ц. Х. В. против Производителна кооперация „Спасение“ гр.

1

Карлово, с която е направено искане да бъде обявено, че лицата Т.И.Б., М.И.Б., М.Г.Б., В.Й.Т., Х.Л.В., В.Л.М., В.Г.Ф. Х.С.В.., М.С.Г., И.М.Б., К.С.Р.,

И.М.Р., С.М.Р., И.Д.Т., Д.М.П. и Ц.П.М. нямат внесен дялов капитал и не са член-кооператори в Производителна кооперация „Спасение“- Карлово, ЕИК:000448929, поради изтекла давност и невнесен дялов капитал.

Районен съд - Пловдив, за да остави без разглеждане исковата молба и прекрати производството като недопустимо, излага основни съображения, че ищецът Ц. Х. В. не разполага с материално-правна легитимация да оспорва наличието, съответно липсата на членствени правоотношения на трети лица. Мотивира, че членственото правоотношение е двустранно и се изразява във възникването на права и задължения между кооперацията като отделно юридическо лице и физическото лице, което се легитимира като неин член. Останалите членове на кооперацията нямат интерес от самостоятелно и отделно оспорване на това правоотношение, защото самото установяване на неговото съществуване или несъществуване по никакъв начин няма да се отрази на тяхното правно положение.

С атакувания съдебен акт се посочва и това, че членовете на кооперацията могат да искат отмяна на незаконосъобразни решения и действия на органите на кооперацията чл. 58 от ЗК и да предявят искове за защита на имуществените и неимуществените си права, които са накърнени от органите на кооперацията, като правата на членовете на кооперацията са уредени в разпоредбата на чл. 9 от ЗК и включват възможността членът на кооперацията да участва и да се ползва от нейната дейност, да участва и гласува в общото събрание на кооперацията лично или чрез упълномощено от него лице, да бъде избиран в нейните органи и в органите на кооперативните съюзи, да иска информация от нейните органи за изпълнението на приети решения и да иска сведения по въпроси, които засягат интересите му, както и интересите на кооперацията, да иска отменяне на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на нейните органи; да получава дивиденти, да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл. 14, на социално и здравно осигуряване съгласно отделен закон и на достъп за справки до книгата за регистрация на кооператори.

Районният съд акцентира изрично, на следващо място, че с 2 предявения иск ищецът не е направил искане за отмяна на Решения на ОС на Кооперация „Спасение“ гр. Карлово, и установяването, че горепосочените лица нямат внесен дялов капитал и не са член-кооператори.

Районният съд аргументира също, че дори да се приеме, че с исковата молба ищецът оспорва Решенията на ОС от 30.04.2022г. с твърдения, че са взети от незаконен състав, тъй като в него са участвали лица, които не са член-кооператори, защото нямат внесен задължителен дялов капитал, Протоколът в който са оформени Решенията от 30.04.2022г. е вписан на 01.06.2022г., съгласно извършена служебна справка в ТР при АВ, а съгласно чл. 5 от ЗТР по отношение на обявените в търговския регистър актове за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване какъвто е настоящия случай е налице необорима презумпция за знание.

Затова, от 01.06.2022г. ищецът се счита за уведомен за Решенията на ОС на кооперацията, а искът е предявен на 14.07.2022г., по пощата до РС – Карлово вх. № 5745/15.07.2022г., след изтичането на двуседмичния преклузивен срок, поради което и е недопустимо провеждането на съдебен контрол по отношение на тези Решения от 30.04.2022г.

С частната жалба на Ц. Х. В. е направено описание в какво се състои порочността на обжалваното определение. Изтъква се, че е налице материална необоснованост, противоречие на приети факти и правни изводи, по – конкретно на чл.5 ГПК и на чл.4, ал.1 на Конституцията. Поддържа, че той има право да подава сигнали за достигнала до него информация за извършени правонарушения. Това било конституционно право и не може да се счете за нарушение на ЗК и Устава. В хода на процеса той - ищецът, не бил нарушил каквито и да било свои права и задължения на ЗК и Устава.

Исковата молба и молбите за инцидентни установителни искове на ищеца са за доказване истинността на документите и обстоятелствата изброени в тях с оглед на преценката на доказателствената стойност като доказателствените средства и съдът да се произнесе по спорното право. Молбите синхронно отговарят на принципът на законност в гражданския процес, конкретно на чл.5 ГПК и чл.4, ал.1 на Конституцията. Имало противоречие между факти и правни изводи на съда. На следващо място, Ц. Х. В. поддържа, с частната жалба, че е налице процесуална незаконосъобразност при постановяване на определението. Счита, че са неправилни били мотивите на Районния съд за 3 неспазване на двуседмичния преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията. Въвежда доводи, че е спазил разпоредбата на чл.58 ал.5 от ЗК и че искът може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението и извършване на действието.

Окръжен съд - Пловдив, V гр. с., намира, че частната жалба е основателна. С писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът ПК "Спасение“, чрез адв.Д., е направено възражение за недопустимост на иска и е налице искане за прекратяване на производството по делото, с доводи, че ищецът не е член-кооператор и не е представил доказателства, от която да е видно неговата легитимация. Ищецът е посочил с исковата молба лица, които са редовни член-кооператори, приети на основание разпоредбите на ЗК и Устава на кооперацията през различни периоди, включително още от 1996г. до 2022г. /вкл./. Като наследници на учредителите, член-кооператорите са подали молби за членство, които са били разгледани и съответно те са били приети за член-кооператори от управителния съвет и Общото събрание на кооперацията. Съгласно първоначално приетия устав на кооперацията наследодатели са били приети като член кооператори с вноски от по 20 000 лв. и в повече за някои, което не е вярно за наследодателя на Ц. В.. Съгласно настоящия устав всички член-кооператори притежават задължителния дялов капитал и отговорят на изискванията на закона. Цитираните членкооператори са приети с Решения от преди повече от година и вписаните Решения и приложенията към тях утвърждават членството им.

Решенията не са били по реда на чл. 58 от ЗК в предвидения преклузиран срок. Затова и към 30.04.2022г. същите лица са записани като членкооператори, а последният член-кооператор Ц. М. е записан като кандидат, защото е подал молба, която е разгледана в последното заседание на УС и впоследствие на ОС на кооперацията на 30.04.2022г. и същият е приет законосъобразно. Дяловете на всеки член кооператор са изчислени и категорично определени, като за дяловете на учредителите и техните наследници през годините са правени разпределения от вещи лица. ПК „Съгласие“ посочва, че ищецът злоупотребява с права, тъй като постоянно води дела срещу кооперацията, свързани с правата на член-кооператорите.

Въззивният съд констатира,

4 че ищецът не е приложил доказателства, че е член-кооператор, респ. че е подал молба за приемането в ПК „Съгласие“, в качеството му на наследник на член-кооператор. Ето защо, същият няма материално-правна легитимация да оспорва наличието/липсата на членствени правоотношения на други лица /изброени от него по Списъкнеразделна част към исковата молба, на л.5, по гр.д.№ 841/2022г./, които са вече членове на кооперацията.

На следващо място, ищецът не е направил изрично искане за отмяна на решенията на ОС на кооперацията, а и дори да се приеме, само хипотетично, че е направил такова искане /чрез извличане на части от текст, в тази насока, от исковата молба/, то заведеният иск е след изтичане на двуседмичния срок по чл.58 ал.3 от ЗК. Обоснован е изводът на Районният съд, че след като Протоколът, с който са оформени Решенията от 30.04.2022г. е вписан на 01.06.2022г. в ТР при АВ /вписването е, защото тези актове подлежат на обявяване в регистъра по закон/, то от тази същата дата, ищецът се счита за уведомен.

Искът е предявен на 14.07.2022г. /по пощата до РС –Карлово с вх.

№ 5745/15.07.2022г. и е образувано първоначално гр.д.№ 841/22г./, тоест след изтичане на двуседмичния срок.

Неправилно е позоваването на ищеца, че има право да заведе иска в рамките на тримесечния срок по чл.58 ал.5 от ЗК. Тази разпоредба се отнася до изискването исковата молба да е депозирана в срока по чл.58 ал.3 от ЗК за оспорване на решения на ОС на кооперацията, но да не е по-късно от три месеца от събранието /чл.58 ал.5 от ЗК/. В случая, не е налице първото изискване - исковата молба да е подадена в срока по чл.58 ал.3 от ЗК, който е двуседмичен.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи изцяло на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 13676/01.12.2023г., постановено от Районен съд – XVII гр.с. по ч.гр.д.№ 6489/2023г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС 5 на РБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6