Определение № 29454 от 13.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21444/2026
- Вид
- Определение № 29454
- Подписан
- 13.08.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29454 гр. София, 13.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110121444 по описа за 2026 година
Делото е докладвано на дежурния съдия на 13.08.2026 г.
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 252654/11.08.2026г. на *** срещу *** за допускане на обезпечение на предявен иск по чл. 411 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 9 948.34 евро, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, по преписка по щета № 470425252600702, във връзка с настъпило П Т П н а 22.12.2025г. в гр.София.
Релевирано е искане за допускане на обезпечение на така предявения иск чрез налагане на ЗАПОР върху всички банкови сметки с титуляр ***
Молбата е обоснована с обстоятелството, че без обезпечаване на предявения иск, ще бъде затруднено осъществяването на правата на молителя по евентуално изпълнително производство срещу *** доколкото спрямо ответника са предприети ограничителни мерки от КФН на 09-06-2026г. и предвид финансовото състояние на ответното дружество, което е спряло да изплаща задълженията си доброволно.
Софийският районен съд, след като прецени искането на молителя и съобрази представените писмени доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
Обезпечението се допуска при предпоставките на чл. 391 от ГПК, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
За допускане на обезпечението, предявеният иск трябва да е допустим и вероятно основателен, както и да е налице интерес от допускане на обезпечението (обезпечителна нужда). При липса на писмени доказателства, които правят иска вероятно основателен или невъзможност да се представят такива, обезпечението се допуска при представяне на гаранция от ищеца в определен от съда размер.
В разглеждания случай производството по иска, предявен от *** срещу *** е висящо, като предявеният иск се явява допустим.
Във връзка с преценката дали искът е вероятно основателен, настоящият състав намира, че следва да се съобразят разясненията дадени в мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които 1 преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства по аргумент от чл. 391, ал.1, т. 1 от ГПК, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В конкретната хипотеза, представените писмени доказателства са достатъчни за установяване на вероятната основателност на иска. Въпреки това, в разглеждания случай се касае за възникнали между страните регресни правоотношения, като с оглед едностранния характер на производството по допускане на обезпечението, едва след евентуално релевирани от ответника възражения за осъществено плащане (пълно или частично), за прихващане и др., ще може със сигурност да се установят действителните права и задължения на страните.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице и обезпечителна нужда. Съгласно разясненията дадени в определение № 144/20.03.2017г. по ч.гр.д.№ 172/2017г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, обезпечителна нужда е налице, ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Следва да се съобрази и, че към настоящия момент липсва произнасяне по тълкувателно дело № 4/2026г на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай липсват доказателства, които да опровергаят обезпечителната нужда, поради което същата следва да се предполага и с оглед твърденията в процесната молба за съществуваща реална възможност да бъде затруднено събирането на дължимите суми, в случай на уважаване на иска.
Посочената от молителите обезпечителна мярка – ЗАПОР върху вземания на длъжника срещу търговска банка - е допустима и подходяща. Освен това същата съответства на заявената обезпечителна нужда. Предявеният от ищеца иск има за предмет парични притезания и изпълнението върху суми по сметки на длъжника в сочената банка е в състояние да гарантира изпълнението по евентуално положително за ищеца бъдещо съдебно решение.
От друга страна, налагането на обезпечителна мярка върху имущество на ответника, било то и вземане по банкова сметка, е свързано с опасност за необосновано причиняване на сериозни вреди. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от ГПК, съд намира, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, но въпреки това, като съобрази изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК относно предвидимите преки и непосредствени вреди, които отвеникът би могла да понесе, ако обезпечението е неоснователно, следва да бъде определена гаранция в размер на 994.83 евро, вносима от ищеца ***.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявения от ***, със седалище и адрес на управление в *** срещу ***, със седалище и адрес на управление в *** осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 9 948.34 евро, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, по преписка по щета № 470425252600702, във връзка с настъпило ПТП на на 22.12.2025г. в гр.София, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР на всички парични вземания на ***, по всичките му банкови сметки срещу „УниКредит Булбанк” АД, до размера на обезпеченото вземане, възлизащо на сумата в общ размер на 9 948.34 евро, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена парична гаранция от ищеца *** по депозитна сметка на Софийски районен съд в размер на 994.83 евро.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представянето на доказателства за 2 платена гаранция в определения от съда размер.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за молителите тече от връчването на препис от съда, а за ответната страна – от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3