Решение № 204 от 08.05.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Русе, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20254500500205 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

А. Г. Г. чрез пълномощника си адв. З. П. от АК - Русе е обжалвал Решение №1801/26.12.2024 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д.

№ 6701/2023 г. В жалбата излага съображения за необоснованост на съдебния акт и иска отмяна на същия и отхвърляне на предявените искове.

Ответницата по жалбата М. А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. Х. в отговор на жалбата по реда и в срока на чл. 263 от ГПК излага подробни съображения, но в обратен смисъл-за правилност и законосъобразност на съдебния акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено.

Постъпил е и писмен отговор от третите лица-помагачи по делото, в който също са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и се иска решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от М. А. Г., чрез процесуалния й представител адв. Д. Х. – АК Русе, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищцата твърди, че е собственик на идеални части от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, с адрес на имота гр. Русе, бул. “Цар Освободител” №28, вход 1, етаж 3, ап.3, предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ 57 кв.м., ниво: 1, прилежащи части: изба №8 с площ 7.00 кв.м., таван №13, с площ 11.00 кв.м., със съответните ид. части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху земята, в която е построена сградата. Собствеността е придобила на основание открито наследство от А.Т.Б., б.ж. на гр. Русе, починал на 21.05.2023 г., Удостоверение за наследници с изх. №2-2904/27.06.2023 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Русе с вх. рег.

№3756/12.03.2009г., Акт №92, том 6, дело №1210, като съсобствеността върху имота е придобила заедно с посочените в Удостоверението наследници.

Ищцата твърди, че ответникът неоснователно се е снабдил с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-Русе с вх. рег.

№14921/01.12.2023 г., Акт №15, том 40, дело №8233, ДВР 14519. Моли съдът да признае за установено, че ответникът не е собственик на описания имот, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-Русе с вх. рег.

№14921/01.12.2023 г., Акт №15, том 40, дело №8233, ДВР 14519, по нот. дело №608/2023 г. на русенския нотариус Г. Г.. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв. З. П. АК Русе взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че е собственик на описания в исковата молба имот на основание давностно владение, съгласно нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-Русе с вх. рег.

2

№14921/01.12.2023 г., Акт №15, том 40, дело №8233, ДВР 14519. Заявява и че в рамките на нотариалното производство по чл. 587 ГПК нотариусът е извършил действия по събиране на доказателства, в т.ч. е разпитал свидетели и въз основа на доказателствата се е произнесъл с мотивирано постановление, с което го е признал за собственик и е издал нотариалния акт, който бил официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползвал с доказателствена сила за извършените от него действия. Възразява наследодателят на ищцата да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Възразява и че ищцата не е посочила каква идеална част от правото на собственост претендира, поради което не се установява обемът на правния й интерес. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

С молба вх. №29883/14.10.2024 г., допуснатите на основание чл. 220 във вр. с чл. 219 ГПК трети лица – помагачи на ищцата: Н. М. К., Е. М. К., Л.

Т. Ц. и А. Т. Т., чрез пълномощника си адв. Р. Г. М.-Х. от АК-Враца заявяват, че са братовчеди на наследодателя А.Т.Б., б.ж. на гр. Русе по бащина линия, а М.

А. Г. е негова братовчедка по майчина линия. Заявяват, че както ищцата, така и те, са наследници на общия им наследодател А.Т.Б., който им оставил в наследство описания в исковата молба апартамент. Изразяват становище за основателност на исковете и молят съдът да постанови решение в полза на ищцата.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. удостоверение за наследници изх. №2-2904/27.06.2023 г., ищцата М. Г. е наследник на починалия А.Б., който пък придобил процесния недвижим имот апартамент №3, намиращ се в гр. Русе, бул. “Цар Освободител” №28, ******* по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29/12.03.2009 г., том II, рег. №1849, дело №77/2009г. на русенския нотариус Г.Ф., вписан в СВ-Русе с вх. рег. №3756/12.03.2009 г., Акт №92, том 6, дело №1210.

От данните в приложеното в препис нотариално дело №608/2023 г., се установява, че ответникът е подал писмена молба-декларация до нотариус Г. Г. за признаване право на собственост върху описания в нея имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели: М.Н. Д., П.И.Б. и Р.А.А., които са установили, че собственикът А.Т.Б., приживе, дал на приятеля си - ответника 3 ключовете от апартамента си на бул. “Цар Освободител” да го ползва и стопанисва и заминал за Англия да се лекува с намерение да остане да живее там. А. Г. се считал за собственик на имота и го стопанисвал повече от 10 години. Въз основа на тези доказателства нотариус Г. Г. №221 на НК, с район на действие Русенски районен съд, се е произнесъл с постановление, като е признал правото на собственост върху спорния имот в полза на А. Г. по давност и на основание чл. 587 от ГПК издал нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №43/01.12.2023 г., том V, рег. №10731, дело №608/2023 г., от който се установява, че собственик на недвижимия имот с идентификатор *** е ответникът А. Г. Г..

По делото е разпитан св. К.П., който установява, че А.Б. е заминал да живее в Англия през 2011 г. и се върнал в България в края на 2022 г. или в началото на 2023 г. и че след завръщането си в България е живеел сам в собственото си жилище на ***. Свидетелят го е посещавал, като му носел лекарства и храна, като се е случвало да му плати някоя сметка за интернет и битовите сметки. Заявява и че веднъж седмично ходел да му купува лекарства. Свидетелят установява, че е контактувал с Б. редовно, който до последно е живеел в жилището си и че последният не е казвал някой друг да владее имота му. Свидетелят П. не е виждал други хора в жилището на Б. който винаги е бил сам. Познавал бегло А. Г., виждал го един или два пъти, като последно го е видял на погребението на Б..

От показанията на св. А.И., който се познавал с А.Б. от ученическите си години, се установява, че Б. и А. Г. били в Англия по едно и също време. Свидетелят заявява, че е ходил в апартамента на Б. на ул. „Цар Освободител“ №28. Видял се с Б. преди да почине, който му казал, че засега се е прибрал в България за постоянно, тъй като имал някакъв здравословен проблем и ще остане да се лекува в България. Свидетелят И. установява, че А. живеел сам след раздялата с приятелката си, която останала в Англия и не бил споделял да живее и обитава жилището си с някого. Б. не бил казвал, че жилището вече не е негово или че го е предоставил на някого, като липсвали белези някой друг да го обитава. Свидетелят установява, че Б. си е идвал в България и преди окончателното си завръщане от Англия, като при едно от завръщанията му през 2017 г. пак се били видели и разбрал, че ползвал жилището си сам, което му било единствено такова и в което и починал.

4

Свидетелят потвърждава, че другият свидетел - св.П. е носел храна и лекарства на Б.. Установява и че А. поддържал връзка с родственичката си М.

Г., но не знаел дали тя се е грижила за А..

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи:

Не е спорно между страните, че на 12.03.2009 г. А.Б. е придобил процесния Апартамент №3, находящ се в град Русе, бул.“Цар Освободител“ №28 с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – град Русе с вх. рег. №3756 от 12.03.2009 г., Акт №92, Том 6, дело №1210 и че същият е починал на дата 22.05.2023 г.

Не се оспорва факта, че ищцата М. Г. е наследник на А.Б. съгласно Удостоверение за наследници с изх.№ 2-2904 от 27.06.2023 г., издадено от Община Русе.

Не се оспорва и че на 01.12.2023 г. в Служба по вписванията – град Русе е вписан Нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка с вх. рег. №14921 от 01.12.202 г., Акт №15, Том 40, дело №8233, ДВР 14519 по нотариално дело №608/2023 г. на Г. Г. – Нотариус с район на действие Русенски районен съд, с рег. №221 на НК, с който ответникът А. Г. е признат за собственик по давностно владение на процесния имот.

Настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е допустима, но същата е неоснователна поради следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с твърдение, че ответникът не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието владение. Това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Законът акцентира върху две обстоятелства – наличието на фактическа власт и факта, че вещта се държи като своя. Презумцията относно субективния елемент на владението, т.е. на намерението за своене на вещта /animus/ е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и 5 несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

За да се признае правото на собственост по отношение на един отчасти или чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик освен да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/ и да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. В практика на ВКС /Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I Г.

О. / е прието, че фактическата власт върху вещта не е необходимо да се осъществява във всеки момент във времето, а може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика и/или на трети лица.

Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена /чл. 68 и сл. ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС създава презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.