Решение № 113 от 09.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600231 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда № 16/03.12.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г. по описа на РС – К., съдът е признал подсъдимата В. Г. М., родена на ***** г. в гр.С., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, с постоянен и настоящ адрес: с.Г., общ. К., за НЕВИНОВНА в това, че: В периода от 27.05.2023 г. до 27.11.2023 г. многократно не е изпълнила и е осуетила изпълнението на Решение № 20139901 от 16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 14130/2020 г. по описа на СРС, 149 състав, влязло в законна сила на 11.04.2023 г. и издаден изпълнителен лист по същото дело, поради което и на осн. чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.2 от НК.

Срещу присъдата е постъпила в срок въззивна жалба от а. А., повереник на частния тъжител В. С. Х., в която се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С жалбата се иска въззивният съд да отмени постановената оправдателна присъда и да признае подс. В. М. за виновна в извършването на престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.2 от НК, като й бъде наложено справедливо наказание. В жалбата си адв. А. е посочил, че тъй като към момента на подаване на жалбата мотивите не са изготвени, иска той и доверителят му след като се запознаят с мотивите, да представят допълнителна жалба с подробно изложение на аргументите по същество 1 срещу атакуваната присъда. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си и не е уведомил частния тъжител и повереника му за изготвяне на мотивите към присъдата, както и за възможността да допълнят депозираната въззивна жалба. По делото е постъпило допълнение на въззивната жалба вх. №4923/07.05.2025 г., в което жалбоподателят развива подробно аргументите си в насока незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановената първоинстанционна присъда.

В съдебно заседание адв.А. и частният тъжител В. С. Х. поддържат въззивната жалба и допълнението към нея. Адв. А. сочи, че от събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимата е съпричастна към престъплението по чл.182, ал.2 от НК.

Повереникът излага аргументи, че от представените по делото протоколи на ЧСИ, показанията на свидетелите Т. и С., а също и от представените справки на отдел „Пътна полиция“ се установява, че подсъдимата М. по всякакъв начин е препятствала режимът на лични контакти по отношение на общото на страните дете Й. Х.. Частният тъжител и повереника му адв. А. искат въззивният съд да признае за виновна подс. В. М. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимата В. М. – а. М. оспорва въззивната жалба и иска въззивният съд да потвърди постановената оправдателна присъда.

Намира, че първоинстанционният съд е направил правилен прочит на събраните по делото доказателства.

Подсъдимата В. М. моли съда да потвърди постановената по отношение на нея оправдателна присъда от РС – К..

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установено следното:

С частна тъжба, депозирана от В. С. Х., с адрес: гр.С., ул.“Л.“ №* в РС – К., наказателната отговорност на В. Г. М., с адрес в с.Г., общ. К., Софийска област е ангажирана за това, че не е изпълнила съдебно решение и е осуетила изпълнението му относно личните контакти на бащата В. Х. с детето Й. Х. за периода от 24.05.2023 г. до 24.11.2023 г., както следва:

-месец юни - 05.06.2023 г. от 09:00 часа ; 06.06.2023 г. от 09:00 часа;

07.06.2023 г. от 09:00 часа , 08.06.2023 г. от 09:00 часа, 09.06.2023 г. от 09:00 часа; 10.06.2023 г. от 09:00 часа ; 11.06.2023 г. от 09:00 часа, 16.06.2023 г. от 09:00 часа, 17.06.2023 г. от 09:00 часа, 30.06.2023 г. от 18 часа;

-месец юли - 03.07.2023 г. от 09:00 часа; 04.07.2023 г. от 09:00 часа;

05.07.2023 г. от 09:00 часа; 06.07.2023 г. от 09:00 часа; 07.07.2023 г. от 09:00 часа; 14.07.2023 г. от 18:00 часа; 26.07.2023 г. от 09:00 часа; 28.07.2023 г. от 18:00 часа;

-месец август - 07.08.2023 г. от 9:00 часа; 08.08.2023 г. от 9:00 часа;

09.08.2023 г. от 9:00 часа; 10.08.2023 г. от 9:00 часа; 11.08.2023 г. от 9:00 часа;

18.08.2023 г. от 18 часа;

-месец септември- 01.09.2023 г. от 18:00 часа, 04.09.2023 г. от 09:00 часа, 2

05.09.2023 г. от 09:00 часа; 06.09.2023 г. от 09:00 часа; 07.09.2023 г. от 09:00 часа; 08.09.2023 г. от 09:00 часа; 15.09.2023 г. от 18:00 часа; 29.09.2023 г. от 18:00 часа;

-месец октомври - 02.10.2023 г. от 09:00 часа; 03.10.2023 г. от 09:00 часа;

04.10.2023 г. от 09:00 часа; 05.10.2023 г. от 09:00 часа; 06.10.2023 г. от 09:00 часа; 13.10.2023 г. от 18:00 часа, 27.10.2023 г. от 18:00 часа;

-месец ноември - 06.11.2023 г. от 09:00 часа; 07.11.2023 г. от 09:00 часа;

08.11.2023 г. от 09:00 часа; 09.11.2023 г. от 09:00 часа; 10.11.2023 г. от 09:00 часа; 17.11. 2023 г. от 18:00 часа – престъпление по чл.182, ал.2 от НК;

В частната тъжба се твърди, че според Решение № 20139901/16.06.2021 г., влязло в сила на 11.04.2023 г. и изпълнителен лист, постановени по гр. д. № 14130/2020 г. по описа на СРС, 149 с-в на частния тъжител В. Х. е определен следния режим на лични контакти със синът му Й. В. Х., роден на ***** г.:

Бащата има право да вижда и взима детето при себе си всяка първа седмица от месеца от понеделник от 9:00 часа/ ако детето е на детска градина/училище, след занятията /до 19:00 часа в петък включително; Всяка втора и четвърта седмица от петък от 18:00 часа/или след учебните занятия или занимания на детето/ до неделя до 18:00 часа; тридесет дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуска на майката. Майката има задължение да уведоми бащата за дните, през които ще ползва платен годишен отпуск до 31.05. Майката също има право да бъде с детето 30 дни през лятото, разделени на два пъти през 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като през този период не действа общия режим. Бащата има задължение да уведоми майката за дните, през които ще ползва платен годишен отпуск до 31.05.

Всяка четна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 24ти Декември до 18:00 часа на 26-ти декември; Всяка нечетна година за Новогодишни празници, считано от 19:00 часа на 30-ти декември до 19:00 часа на 2-ри януари;

Всяка четна година — 3 дни през пролетната ваканция, определена от Министерство на образованието;- На нечетна година детето да прекарва рождения си ден с майка си и на четна с баща си; Всяка четна годинаедин ден с приспиване за междусрочна ваканция определена от Министерство на образованието. Рождените дни на всеки от родителите детето прекарва самостоятелно с тях с преспиване, независимо от действащия към момента режим на контакти.

С оглед на гореизложеното става ясно, че квалификацията на престъплението, за което е ангажирана отговорността на подс. В. М. е такова по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Всяка една дата, която е посочена в тъжбата и за която се твърди, че подс. М. не е изпълнила и/или е осуетила изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с детето Й. Х. и неговия баща В. Х., представлява отделно престъпление, част от съставното престъпление по чл.26, ал.1 от НК и както в диспозитива на присъдата, така и в мотивите към нея РС – К. е следвало да се произнесе и да вземе отношение по всяко едно отделно деяние защо приема, че подсъдимата В. М. не го е 3 извършила, като изследва детайлно и доказателствата събрани за всяка една от посочените дати. Такова произнасяне обаче с постановения съдебен акт липса, като първоинстанционният съд се е задоволил само да посочи, че признава подсъдимата за невиновна за това в периода от 27.05.2023 г. до 27.11.2023 г. да е извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С оглед на горепосоченото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител да узнае какви са доводите и аргументите на РС – К. за оправдаването на подсъдимата по всяко едно от посочените в частната тъжба обвинения. С оглед на гореизложеното присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – К..

При постановяване на присъда № 16/03.12.2024 г. по ЧНХД № 346/2023 г. и изготвяне на мотивите към нея, въззивният съд констатира, че РС – К. е допуснал и други съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, а именно към присъдата липсват мотиви, тъй като същите са непълни, неясни и вътрешно противоречиви, което налага и нейната отмяна, което налага отмяна на присъдата.

Районен съд – К. е първа инстанция по фактите и правото, поради което всяко решение по съществото на делото на съдебния състав (каквото е присъдата заедно с мотивите) следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателства, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. В разглеждания случай въззивният съд констатира липса на мотиви в две насоки.

На първо място присъдата не отговаря на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като наличните противоречия в доказателствения материал събран по делото, а именно в гласните доказателствени средства на двете групи свидетели – на частния тъжител свидетелите Е. В. Т. и В. И. С. и на подсъдимата – свидетелите С. П. и И. Н. и обясненията, дадени от подс. В. М., по отношение на това живеела ли е подсъдимата и малолетното дете Й. в имота в с. Г., община К., не са изложени каквито и да било съображения.

Първоинстанционният съд само е заявил, че не кредитира показанията на свидетелите Е. В. и В. С., тъй като ги е намерил за противоречиви и че не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът обаче не сочи в какво точно се състоят констатираните противоречия. Посочено е, че свид. В. не посочва точната година на раждане на детето Й., като сочи 2018 г., а той е роден 2017 г. По тази логика съдът не би следвало да кредитира и показанията на свид. Н., защото тя пък заявява, че въобще не знае годината на раждане на Й., въпреки, че сочи, че е близка приятелка на подсъдимата.

Първоинстанционният съд не е констатирал и противоречието между приложената по делото декларация от И. Д. – кмет на с. Г. (л.91 от НЧХД №346/2023 г. по описа на РС – К.), в която същата е заявила, че подсъдимата и детето Й. Х. действително са регистрирани на адрес в с. Г. и към момента на изготвяне на декларацията пребивават там и отразеното в протокол за предаване на дете, изготвен от ЧСИ Р. Р. Г.– Ч. на 14.07.2023 г. (л.14-16 от 4

НЧХД № 346/2023 г. по описа на РС – К.). Първоинстанционният съд само се е позовал на тази декларация (която по своята същност представлява свидетелски показания, дадени не по установения от НПК ред) без да я съпостави с останалите писмени и гласни доказателства по делото. В посочения протокол за предаване на лице ЧСИ Р. Г.-Ч. е посочила, че е посетила на 14.07.2023 г. адреса в с. Г., общ.К., заедно с г-жа И. Д., кметски наместник, която я завела при самата къща. По данни на Д. подс. М. е посетила с.Г. само когато е направила своята адресна регистрация през м. март 2023 г. Отразено е още в документа, че кметският наместник е търсил подсъдимата два пъти на адреса, но не е успяла да я открие. Този протокол носи и подписа и на самия кметски наместник – г-жа Д.. На следващо място необсъдени по делото са останали и редица други приложени и приети писмени доказателства, които са от съществено значение за вземане на правилно решение от първоинстанционния съд и се съдържат в приетата по делото пр. пр. 28976/2022 г. по описа на СРП, ДП №15330/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР. Така посочените писмени доказателства са от съществено значение за проследяване на хронологията на проблематично развитие на отношенията между частния обвинител В. Х. и подс. В. М., както и действията на подс. В. М. и упорития й стремеж да лиши частния тъжител В. Х. от осъществяването на лични контакти със сина му Й. Х., определени съгласно Решение №201339901/16.06.2021 г. по описа на СРС, 149 състав.