Решение № 2371 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2371 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. С.ова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. С.ова Въззивно гражданско дело № 20221100510358 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7384/30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 125 състав , ответникът Н. В. Н., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца П. Б. В., ЕГН **********, следните суми: 1./ сумата от 6 000 евро – платено от ищеца на ответника капаро по предварителен договор за покупко – продажба от 03.12.2018 г., който е развален, заедно със законната лихва от 11.01.2022 г. до плащането; 2./ сумата от 6 000 евро, дължима на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД – заплащане на платения задатък в двоен размер, 3./ сумата от 4 100 евро – неустойка за забава, дължима на основание чл.

3.1.1 от предварителен договор за покупко – продажба от 03.12.2018 г., както и сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 2 259,02 лева.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Н. В. Н., чрез адвокат С. К., с изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Навеждат се твърдения, че своевременно пред районната инстанция ответникът е оспорил автентичността на положените за „Продавач“ подписи на страници първа и втора от представения от ищеца оригинал на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 03.12.2018 г. Поддържа се, че във връзка с изрично възложената му доказателствена тежест, ответникът успешно е установил по делото, че оспорените саморъчни подписи не са изпълнени от него, в каквато насока са и констатациите на изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза /СГЕ/. С оглед така изложеното въззивникът намира за необоснован извода на първоинстанционния съдебен състав за облигационна обвързаност между страните по делото по предварителен договор за покупко – продажба от 03.12.2018 г. със съдържание на договорните клаузи, инкорпорирано в страници от него, за които по делото е категорично установено, че не са били подписани от посоченото за продавач лице – Н.

В. Н., а от трето, неустановено по делото лице, подписало се вместо него и за него. В 1 тази насока се оспорват мотивите на районната инстанция, че положеният на третата страница от договора подпис валидира първите две страници от него, както и цялостното изявление на ответника за договорно обвързване със съдържащи се в предхождащите подписаната страница клаузи. Счита се, че този извод на съда не кореспондира с изискванията за правна сигурност и формираното от съдебния състав на Софийски районен съд заключение, че полагането на подпис на всяка страница от договора е обективирано проявление за намерението на страните да създадат сигурност за тях, че именно изложеното на подписаните от тях страници е обект на постигнатото помежду им съгласие. Намира се за незаконосъобразен и необоснован извода на районния съд, че непредставянето на оригинал от процесния предварителен договор от страна на ответника, при липса на възложено му подобно задължение от съда по чл.

190 ГПК, може да се цени по реда на чл. 175 ГПК като обстоятелство, индикиращо за сключване на договор именно с оспореното съдържание. При тези аргументи се поддържа, че ищцовата страна не е изпълнила доказателствената си тежест по делото и не е доказала, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба със съдържанието, инкорпорирано в представения от нея оригинал на договора.

Оспорва се и ищецът да е установил по делото, че страните са постигнали споразумение парите, преведени на лицето Силвана Н.а, с основание на превода „капаро за покупка на имот“, да се считат за платени в полза на ответника. По конкретно изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца П. Б. В., чрез адвокат И. З., с който жалбата се оспорва.

Излагат се съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване.

В проведеното на 20.02.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът Н. В. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. К.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за постановяване на съдебно решение съобразно петитума на жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В проведеното на 20.02.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна П. Б. В., редовно призован, явява се лично и заедно с адвокат И. З.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че оспорва въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за оставяне без уважение на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените разноски съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК и релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 4029/11.01.2022 г., уточнена с допълнителна молба вх. № 10520/20.01.2022 г., на П. Б. В. срещу Н. В. Н..

Ищецът П. Б. В. твърди, че между него – в качеството на „купувач“, и ответника Н. В.

Н. – в качеството на „продавач“, е бил сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 03.12.2018 г., по силата на който продавачът е поел задължение да прехвърли в полза на купувача правото на собственост на следния недвижим имот: апартамент № 15, разположен на 3 етаж на кота + 6,34 м. в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи на 8 етажа, с РЗП 6 865,10 кв. м., строяща се върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, район „Люлин“, ж. к. „Люлин“ 1 /подробно индивидуализиран в ИМ/, ведно с 0,978 % идеални части от общите части на сградата, срещу насрещното задължение на 2 купувача да му заплати продажна цена в размер на 41 000 евро или левовата им равностойност от 80 189,03 лева. Твърди, че съгласно чл. 2.6. от договора купувачът е поел задължение да заплати на продавача капаро в размер на сумата от 6 000 евро, което задължение последният е изпълнил. Поддържа, че в клаузата на чл. 3.1.1. от договора страните се споразумели, че в случай на забава от страна на продавача да изпълни свое изискуемо задължение, то той ще дължи заплащане на неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на имота за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на имота, като при забава повече от 7 дни купувачът имал право едностранно да развали договора и да получи дадения задатък в двоен размер. Твърди, че според уговореното в чл. 3.1.3. при неизпълнение на задължението на продавача да заличи наложената върху имота възбрана в срока по чл. 2.4.1. от договора – т. е. до 30.10.2019 г., купувачът имал право едностранно да развали договора и да получи дадения задатък в двоен размер. Навежда твърдения, че продавачът не е изпълнил в срок задължението си за заличаване на възбраната върху процесния имот, вкл. не е изпълнил същото и към датата на сезиране на съда. Поради посоченото неизпълнение купувачът отправил до продавача изявление за разваляне на договора, на основание чл.

3.1.3 от него, обективирано в нотариална покана от 11.10.2021 г., връчена на ответника чрез нотариус И.Д., рег. № 039 на НК, на 07.12.2021 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С последната продавачът бил поканен да му върне даденото капаро в двоен размер, както и да му заплати неустойка в размер на 10 % от продажната цена, на основание чл. 3.1. от договора. Поддържа, че и към датата на входиране на исковата молба в съда ответникът не е заплатил търсените суми, поради което за купувача е възникнал правен интерес от сезиране на съда. При тези фактически твърдения моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6 000 евро – платено капаро по разваления предварителен договор от 03.12.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 6 000 евро – двоен размер на задатъка, дължим на основание чл. 3.1.3 от договора, и сумата от 4 100 лева – неустойка за забава, равняваща се на 10 % от стойността на имота и дължима на основание чл. 3.1.1. от договора.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Н. В. Н., с който се оспорват предявените искове по основателност. Навеждат се твърдения за липса на облигационни отношения между страните по делото, вкл. за приемо-предаване на суми по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или предаване на такива на лице с имена С.Н.Н., но в полза на ответника по делото. Оспорва се съдържанието на приложения по делото предварителен договор и се моли за представянето му в оригинал по реда на чл. 183 ГПК, респ. изключването му при непредставяне на оригинала.

Ищецът е ангажирал с исковата молба като писмено доказателство документ, наименуван „Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ от 03.12.2018 г. , сключен между Н. В. Н. – като „продавач“, и П. Б. В. – като „купувач“.

Съгласно Раздел I – “Предмет на договора“, чл. 1.1. продавачът се задължава да прехвърли на купувача чрез договор за покупко-продажба в нотариална форма собствеността върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, на 8 етажа, с РЗП 6 865,10 кв. м., строяща се върху поземлен имот с идентификатор *** ПО КККР, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район Люлин, ж. к. „Люлин“ 1, а именно апартамент № 15 /подробно индивидуализиран/, описан по документ за собственост Нотариален акт, вписан в АВ под № 184, том СXXII, дело № 39264/2017, за продажна цена в размер на 41 000 евро или левовата им равностойност 80 189,03 лева. Съгласно чл. 1.2.1 продажната цена се заплаща от купувача по начина, посочен в т. 2.6. и т. 2.7., по банкова сметка, посочена от продавача, а именно банкова сметка, открита в Първа инвестиционна банка, с IBAN ****, и с титуляр С.Н.Н..

Съгласно чл. 2.6. от договора купувачът се задължава при подписване на договора да заплати на продавача „като капаро /задатък/“ сумата от 6 000 евро, платима в евро или в левовата равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ, представляваща част от продажната цена.

3

Съгласно чл. 2.7. от договора купувачът се задължава да изплати остатъка от продажната цена със собствени средства при нотариалното изповядване на сделката.

Съгласно Раздел III – „Отговорности и санкции“, чл. 3.1.1., в случай на забава от страна на продавача да изпълни свое изискуемо задължение, той дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на имота за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на имота. Ако забавата продължи повече от 7 дни, купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер.

Съгласно Раздел III – „Отговорности и санкции“, чл. 3.1.3., в случай, че продавачът не заличи наложената възбрана в срока по т. 2.4.1., купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер.