Решение № 817 от 29.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Видин, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320102212 по описа за 2022 година

Производството е по чл.132, ал.1, т.2 от СК.

Делото е образувано по искова молба от А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с.Буковец, общ. Видин, обл.Видин, ул.“Десета” № 1, със съдебен адрес: гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 3, ет.1, офис 13, срещу В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, ж.к.”Химик”, бл.24, вх.Б, ет.7, ап.93, с иск за лишаване на ответника от родителските права по отношение на детето М. В. Р.а, ЕГН **********, за увеличение на пресъдена на детето издръжка и лични отношения с другия родител, както и даване на заместващо съгласие на бащата, да бъде издаден задграничен паспорт на детето и за пътуване с майката извън страната.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права са: че от фактическо съжителство с ответника в Италия се родило детето М. В.

Р.а, ЕГН **********; че отношенията между страните скоро се влошили и ищцата с детето се завърнала в Р.България, където тя поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето, с помощта на своите родители; че с Решение № 339/21.09.2017г., постановено по гр.Д № 241/2017г. по описа на ВРС, родителските права върху детето са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и последният е осъден да му 1 заплаща издръжка, като решението е влязло в сила на 20.10.2017г. Поддържа се също, че още преди завеждане на делото за предоставяне на родителски права върху детето на майката, ответникът преустановил да се интересува за детето, не го е виждал, не го е вземал при себе си и не му е давал издръжка; че детето не познава биологичния си баща, както и че детето разпознава като свой родител и баща настоящия съпруг на ищцата, с който са в съвместно съжителство от 2017г. Поддържа се още, че биологичния баща на детето страда от наркотична зависимост; че осъществяване на режим на лични контакти с детето ще бъде неблагоприятен за малолетната и представлява опасност за личността, здравето и възпитанието й. Посочва се, че това поведение на ответника е трайно предвид продължителния период от време – повече от 7 години при възраст на детето 8 години.

Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски права по отношение на детето поради трайно не полагане на грижи за него и не даване на необходимата му издръжка без основателна причина, както и се иска съдът да постанови увеличение на пресъдената на детето издръжка и ограничаване на личните отношения с другия родител, а също и даване на заместващо съгласие на бащата, да бъде издаден задграничен паспорт на детето и за пътуване с майката извън страната.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва иска като неоснователен.

Ищцата ангажира писмени и гласни доказателства, навежда доводи по същество чрез процесуалния си представител.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното от фактичска и правна страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето М. В. Р.а, ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0248/08.07.2016г., съставен в Община Видин, то е родено на 18.07.2015г., негова майка е ищцата А. М. Н., ЕГН **********, а негов баща е ответникът В. В. Р., ЕГН **********. Страните не са сключвали граждански брак. От разпита на св.К.Н. се установява, че от 6 години живее с ищцата, а от повече от година са и съпрузи; че детето М. се обръща към него с «Тати»; че детето не познава биологичния си баща, както и че през порследните 6 години бащата не е 2 търсил детето, не е давал издръжка нито лично, нито чрез другиго, нито по банков път.

Ищцата е сключила нов граждански брак със св. Н. на 07.07.2022г. видно от удостовение за граждански брак, издаден от Община Видин /лист 11 от делото/.

Видно от заключението на приетия по делото социален доклад, изготвен от Д”СП” Видин, след раздялата между страните, детето се отглежда от майката с помощта на нейния съжител и понастоящем съпруг – свидетелят К.Н.; че са задоволени базовите и индивидуални потребности на малолетната от подслон, храна, дрехи и обувки според възрастта, пола и сезона, и навременни здравни грижи; има самостоятелна детска стая; домът е уютен и поддържан, обзаведен с всички необходими мебели, вещи и уреди за бита, като условията са много добри за отлеждане на дете; че детето е привързано към майка си, съпругът на майката и членовете на разширеното семейство на майката, както и че детето не познава и не поддържа контакт с разширеното семейство на бащата. Майката и съпругът й работят, като майката към настоящия момент е по майчинство за отглеждане на дете.

Ответникът е бил поканен в Отдел «Закрила на детето» - гр.Видин, но до изготвяне на доклада не се е отзовал на поканата и не е съдействал на социалните работници за изготвяне на необходимата информация. Докладът е със заключение, че условията, при които се отглежда детето са много добри и подходящи за отглеждане на дете, както и че между майката, детето и г-н Н. има изградена силна емоционална връзка.

С Решение № 339/21.09.2017г., постановено по гр.Д № 241/2017г. по описа на ВРС, родителските права върху детето са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и последният е осъден да му заплаща издръжка, като решението е влязло в сила на 20.10.2017г.

В хода на делото, при отстраняване наредовности на исковата молба, ищцата е заявила, че не претендира издръжка за детето от ответника.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: предявеният иск е основателен и доказан. Установи се безпорно обстоятелството, че след раздялата между родителите на детето М.

В. Р.а, ЕГН **********, ответникът, като негов баща не е полагал никакви грижи за детето и не му е давал издръжка. Липсата на грижи е продължила 3 трайно във времето – непрекъснато за период повече от 7 години от живота на детето, което е на 8 – годишна възраст. Същевременно този период е започнал само една година след раждането на детето, тоест почти през целия му жизнен път, до предявяване на иска. Не се установи наличието на обстоятелство по делото, което да е попречило на ответника да започне да полага грижи за детето и да му дава издръжка, съобразно задължението си на родител, тоест не е налице основателна причина за трайното неполагане на грижи и за не даване на издръжка. Установи се, че ответникът се е дезинтересирал напълно от детето, като същевременно и детето не го познава като свой баща, а припознава като такъв настоящия съпруг на майката г-н Н..

За трайното неполагане на грижи за детето сочат липсата на каквито и да са фактически действия от негова страна – да вижда детето, да го взема при себе си съобразно постановения с решението на съда режим на лични отношения, да се интересува от неговото развитие, отглеждане и възпитание.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали могат да се издържат от имуществото си и дали са работоспособни. Не се установи липса на работоспособност у ответника, а досежно издръжката – тя е определена с Решение № 339/21.09.2017г., постановено по гр.Д № 241/2017г. по описа на ВРС, но въпреки това не е заплащана от ответника – обстоятелство, което ако е налице е в негова тежест да установи. От социалния доклад се установи, че детето е обгрижено и се чувства добре в семейна среда – на ищцата и съпруга й г-н Н., както и че между тримата има изградена силна емоционална връзка. Установи се, че детето не общува и не е търсено и от разширеното семейство на биологичния баща.

Педвид изложеното, налице е фактическия състав на чл.132, ал.1, т.2 от СК – родителят В. В. Р., ЕГН **********, без основателна причина трайно не полага грижи за детето си М. В. Р.а, ЕГН ********** и не му дава издръжка.

Предвид уважаване на иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК, съдът не дължи разглеждане на останалите евентуално предявени искове.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе заплатените и претендирани от ищцата разноски – 90 лева за платена държавна такса и 988.50 лева за особен представител. Разноски за адвокатскатско възнаграждение не следва да се пресъждат, тъй като няма данни да са платени 4 в брой или по банков път.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, ж.к.”Химик”, бл.24, вх.Б, ет.7, ап.93, по отношение на детето М. В. Р.а, ЕГН **********.

ОС Ъ Ж Д А В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, ж.к.”Химик”, бл.24, вх.Б, ет.7, ап.93, да заплати на А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с.Буковец, общ. Видин, обл.Видин, ул.“Десета” № 1, със съдебен адрес: гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 3, ет.1, офис 13, направените разноски по делото: 90 лева за платена държавна такса и съдебно удостоверение и 988.50 лева за особен представител.

Да се изпрати препис от решението след влизането му в сила на Община Видин за вписване на лишаването от родителски права.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Видински Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5