Присъда № 138 от 27.06.2022, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 138 от 27.06.2022 г. по НОХД № 20225330200104 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, НО, XXI н. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против Г. П. Г., ЕГН: ********** по обвинение в това, че на 29.01.2020 г. в гр.

Пловдив, на бул. „България“ при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Д. Д., ЕГН:**********, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятен ход на оздравителните и рехабилитационни процеси, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2-ро вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК, като съдът на основание чл. 372, ал. 3 от НПК одобри изразеното от страните по делото съгласие да не се провежда разпит в хода на съдебното следствие на следните разпитани на досъдебното производство свидетели: М. З. Д., Д.Х.Д., Н.И.Ф., В.С.П. и Г. З.

П., както и на всички вещи лице, изготвили експертни заключения на досъдебното производство, а именно на ** С.С.С., изготвил заключение по съдебномедицинска експертиза по писмени данни, на П.Й.В., изготвил заключение по съдебно-химическа експертиза и на *** С.К.М., изготвил заключения по автотехническа и допълнителната автотехническа експертиза, като при постановяването на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите от разпитите на тези свидетели и експертните заключения от досъдебното производство.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано. Пледира да не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл. 343а от НК независимо от наличието на 1 смекчаващи обстоятелства и оказана помощ на пострадалата след деянието от страна на подсъдимия. Поддържа намалената наказателна отговорност по полеко наказуемия състав да е приложима само в една хипотеза на чл. 343, ал. 3 от НК – при причиняване на смърт или телесни повреди на повече от едно лице. В тази връзка намира, че процесният случай остава извън приложното поле на чл. 343а от НК. Позовава се на съдебна практика. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден размер от 1 година. Счита, че изпълнението на същото следва да бъде отложено с определен изпитателен срок. Моли кумулативно да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС, което да бъде определено отново за срок от 1 година.

Повереникът на частния обвинител адв. Г.К. пледира, че поддържа изцяло становището на прокурора и моли да бъде постановено справедливо наказание.

Частният обвинител Г. Д. Д. в хода на съдебните прения заявява, че е съгласна с повереника си.

Защитникът на подсъдимия адв. Т.А. взема становище, че фактическата обстановка е правилно установена в обвинителния акт, като моли съда да приеме, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, вместо да стои пасивно. Счита, че по този начин Г. е предотвратил настъпването на по-тежки последици за здравето на частния обвинител Д.. Поддържа деянието да е непредпазливо и спрямо подсъдимия да не са налице ограниченията по чл.78а, ал.7 от НК. Навежда доводи деянието да не е виновно извършено, като обосновава хипотеза на случайно деяние по чл. 15 от НК. Сочи да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли деянието да бъде преквалифицирано с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Подсъдимият Г. П. Г. се възползва от правото си да даде обяснения, в които твърди, че е валяло дъжд по времето, когато е настъпило произшествието. В хода на съдебните прения заявява, че е съгласен със становището на защитника си, а с последната си дума моли за справедливо и по-ниско наказание, като заявява и че съжалява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. П. Г. е роден на *** в гр. П., б.,б.г., живущ в ***, със средно-специално образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН:

**********.

Подсъдимият Г.Г. бил правоспособен водач на моторно превозно средство с придобити категории В, М и АМ и притежавал СУМПС с № ***, валидно до ***. От няколко години той управлявал лек автомобил марка 2

„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ***, собственост на *** Е.С.Г. Подсъдимият нямал издадени административни актове, нито наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

На 29.01.2020 г. подсъдимият Г.Г. не бил на работа, тъй като бил в платен отпуск и решил да отиде на гости на свой приятел в с. Цалапица, обл.

Пловдив. На обяд, около 12:00 часа на същия ден Г. се качил на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *** и потеглил от гр.

Пловдив към с. Цалапица. Пътувал по бул. „България“ в град Пловдив в посока от хотел „Санкт Петербург“ към магазин „Алати“. След кръстовището между бул. „България“ и бул. „Васил Априлов“ подсъдимият продължил движението си по бул. „България“ в средната пътна лента на северното платно за движение. На светофара, на който се правил обратен завой за магазин „Лидл“, Г. спрял на червен сигнал. След като светофарът подал зелен сигнал, подсъдимият отново потеглил, като управлявал лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *** по бул. „България“ в средната лента на северното платно за движение направо, в посока от изток на запад и със скорост от 42 км/ч. В този пътен участък северното платно за движение на бул. „България“ се състояло от три пътни ленти, разделени от единични непрекъснати линии, а движението по тях било еднопосочно и се осъществявало от изток на запад. Северно от северното платно за движение и успоредно на него имало тротоар и велоалея. Северното платно за движение на бул. „България“ било отделено от южното, състоящо се също от три пътни ленти, посредством остров, представляващ затревена площ с ширина 3,20 метра. На около 250 м от светофара, от който потеглил подсъдимият Г.Г., в посока от изток на запад в северното платно за движение на бул. „България“ в гр. Пловдив се намирал участък, където била позиционирана хоризонтална пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека тип „Зебра“.

Пешеходната пътека минавала през двете платна за движение на бул.

„България“ – северно и южно, като била ориентирана в посока север-юг срещу входа на Захарна фабрика в гр. Пловдив, находяща се до южното платно на бул. „България“, където в близост имало и автобусна спирка.

Нямало поставена светофарна уредба за регулиране пресичането на пешеходците, като посочената пешеходна пътека била сигнализирана с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. На стълб за улично осветление откъм посоката, от която идвал подсъдимият, управлявайки лекия автомобил, имало поставен пътен знак А18 „Пешеходна пътека“, сигнализиращ наближаващата пешеходна пътека, който пътен знак бил изрисуван и върху трите ленти на северното платно за движение на бул. „България“ в гр. Пловдив. Времето било облачно, с превалявания от дъжд, но при добра видимост на дневна светлина. Пътната настилка в района на пешеходната пътека била асфалтова и мокра, без неравности. Движението на автомобили по пътното платно не било интензивно.

Около 12:10 часа на 29.01.2020 г., управлявайки лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *** със скорост от 42 км/ч подсъдимият Г.Г.

3 постепенно се приближавал към гореописаната пешеходна пътека тип „Зебра“. По същото това време частният обвинител Г. Д. Д. се намирала на тротоара, северно от северното платно за движение на бул. „България“, в района на № 226. Тя била застанала точно пред гореописаната пешеходна пътека тип „Зебра“, като това й местонахождение било вдясно спрямо посоката на движение на подсъдимия Г.. Частният обвинител Г.Д. била облечена със зимно яке в светъл цвят и тъй като валял слаб дъжд, била сложила качулката му върху главата си. Тя възнамерявала да стигне до автобусната спирка, намираща се до Захарна фабрика в гр. Пловдив от другата страна на бул. „България“. Докато стояла пред пешеходната пътека, Г.Д. внимателно се оглеждала за преминаващи автомобили. В момента, в който погледнала в свое ляво, видяла, че в дясната пътна лента на северното платно за движение, която била най-близо до нея, имало спрял лек автомобил, неустановен по делото.

Междувременно подсъдимият Г.Г. се приближавал с автомобила си към същата тази пешеходна пътека, като още от светофара, от който бил потеглил по-рано на зелен сигнал, бил забелязал спрелия автомобил непосредствено преди пешеходната пътека в дясната пътна лента на северното платно за движение на бул. „България“. Въпреки че подсъдимият Г. възприел маркираната пешеходна пътека и спрелия лек автомобил непосредствено преди нея в дясната пътна лента, не съобразил поведението си с пътната обстановка и условията на видимост. Същият не намалил скоростта си на движение, така че да има възможност да спре и да пропусне преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Подсъдимият Г.Г. продължил да управлява лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *** със скорост 42 км/ч в средната пътна лента на северното платно за движение на бул. „България“ в гр. Пловдив. От своя страна частният обвинител Г.Д. изчакала да премине лекият автомобил, който се движил в средната пътна лента, след това се огледала отново и не видяла да идват други автомобили, като спрелият в дясната пътна лента автомобил все още бил там. Тогава частният обвинител Г.Д. предприела пресичане на пешеходната пътека на платното за движение в посока от север на юг, отдясно наляво пред спрелия в дясната пътна лента автомобил и пред управлявания от подсъдимия Г.Г. лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ***. Пешеходката Г.Д. се движила с нормален ход, без да бърза. Когато излязла пред спрелия автомобил в дясната пътна лента на северното платно за движение на бул. „България“ в гр.

Пловдив и станала видима за подсъдимия Г., същият реагирал като екстрено задействал спирачната система на управлявания автомобил. Въпреки това след около 1,86 секунди около средата на пешеходната пътека и в северното платно за движение настъпил удар. С предната си дясна част лекият автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *** ударил частният обвинител Г.Д. в лявата страна на тялото й. След удара управляваният от подсъдимия лек автомобил се установил върху пешеходната пътека в средната лента на северното платно за движение на бул. „България“ в гр.

4

Пловдив в района на № 226, а частният обвинител Г.Д. паднала на платното за движение пред автомобила от дясната му страна и почувствала силна болка в областта на дясното рамо, главата и лявото си коляно.

В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие на частния обвинител Г.Д. били причинени счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятен ход на оздравителните и рехабилитационни процеси, контузия на главата и контузия на лявото коляно, които довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.