Решение № 8989 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8989 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110175060 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 срещу „ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 282,25 евро (552,03 лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0306/23/727/502008 от 15.11.2023 г. по застраховка „Каско”, за причинени вреди на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № *********в резултат на ПТП настъпило на 15.11.2023 г. в гр. София, на АДРЕС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.

Между ищцовото застрахователно дружество и Ч. В. бил сключен застрахователен договор „Каско“ на МПС, обективиран в Застрахователна полица № BG-01-122003347518, със застрахователно покритие от 00:0 0 часа на 21.11.2022 г. до 24:0 0 часа на 20.11.2023 г. относно лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № ********* В срока на застрахователното покритие – на 14.11.2023 г. около 16:30 часа на територията на гр. София било 1 настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на посочения лек автомобил. За ПТП бил съставен Констативен протокол № 189151764/15.11.2023 г. от младши автоконтрольор при СДВР. Съгласно съставения протокол се установявало, че в посочения времеви диапазон товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № *******, при движение по бАДРЕС ударил в лявата част застрахования в ищцовото дружество автомобил, след което водачът на л. а. „Рено Мастер“ напуснал местопроизшествието. От реализирания удар по л. а. „Шкода Руумстер“ настъпили повреди, за които била образувана щета № 0306- 23-727-502008. За получените повреди по лекия автомобил на застрахованото лице било определено и изплатено на 20.11.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 537,03 лева. Били реализирани и ликвидационни разноски в размер от 15,00 лева. Ищецът излага твърдения, че водачът на лек автомобил марка „Рено“ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. Като в тази връзка след встъпване на правата на застрахования ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по посочената щета, като ответникът отказал плащане на претенцията. Предвид изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва иска по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице, настъпването на застрахователно събитие, наличието на виновно противоправно поведение на водача на л. а. „Рено Мастер“, посочения в исковата молба механизъм на пътно-транспортното произшествие, както и причинно-следствената връзка между получените увреждания на лекия автомобил „Шкода“ и застрахователното събитие. Прави възражение за съпричиняване, като се посочва, че водачът на лек автомобил „Шкода“ е допринесъл значително за настъпилите вреди, като бил паркирал автомобила си на забранено за това място в нарушение на Закона за движение по пътищата. По реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК се прави оспорване на съдържанието на представения Протокол № 1891764 от 14.11.2023 г., като се посочва, че документът е съставен на следващия ден въз основа на твърденията единствено на водача на л. а. „Шкода“. Ответникът възразява и относно размера на платеното обезщетение, като посочва, че същият е 2 завишен по размер. Оспорва се претенцията за обезщетение за забавено изпълнение, както и размера на адвокатското възнаграждение, в тази връзка се навеждат доводи за прекомерното му завишаване.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, положителния факт на плащането, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № ********* респ. че последният с поведението си е допринесъл за настъпването на щетите по посоченото МПС.

3

От представената по делото застрахователна полица за автомобилна застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет „Макс“ от 15.11.2022 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № ********* е сключен договор за застраховка, вкл. „Каско“, с покрит риск ПТП, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 4600,00 лв. и застрахователна премия от 306,00 лв., валидна в периода от 00:00 часа на 21.11.2022 г. до 24:00 часа на 20.11.2023 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени и гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите Ч. Т. В. и Е. В.

Н., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 15.11.2023 г., около 13:00 часа, товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ******* се движи по ул. „Дойран“ от бул. „Гоце Делчев“ към ул. „Кюстендил“ и в района на № 2, водачът предприема маневра за паркиране на товарния автомобил, напуснал МПС, върнал се след 10 мин и видял, че товарният автомобил бил от другата страна на улицата, на около 10 м от мястото, където бил на паркиран, като се бил спрял в лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № ********* паркиран от другата страна на улицата. По описания начин е настъпило съприкосновение между двете МПС.

Съдът намира, че водачът на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ******* с поведението си, изразяващо се в това, че не е упражнил достатъчно контрол върху управляваното от него МПС, като е паркирал същото и го е напуснал без да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само, е наруши разпоредбата на чл. 96 ЗДвП и е станал причина за реализирането на процесното ПТП. Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие 4 поведението на водача на товарния автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка между деянието и описаните материални щети по лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № *********

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 0306/23/727/502008 от 15.11.2023 г. относно материалните щети по процесния лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № ********* както и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение на свидетеля Ч. Т. В. в размер на 537,03 лв. на 20.11.2023 г., а и това се установи от представеното платежно нареждане.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ******* е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП, който е дори по-голям от претендирания, предвид което следва да се присъди именно претендирания размер. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а. е в размер на 1298,90 лв., но доколкото ищецът претендира по-малка стойност, в съответствие с диспозитивното начало следва да се приеме за релевантна именно последната – 282,25 евро (552,03 лева), равен на сбора от изплатеното застрахователно обезщетение от 537,03 лв. и размера на ликвидационните разноски от 15,00 лв.

По отношение на възражението за съпричиняване:

За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването 5 на това обстоятелство е било в тежест на ответника. По делото от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че настъпването на процесното ПТП се дължи на изключително на поведението на водача на процесния товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № *******, като не е упражнил достатъчно контрол върху управляваното от него МПС, като е паркирал същото и го е напуснал без да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В частност не се установи водачът на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Руумстер“, с рег. № *********да е нарушил правилата за движение по пътищата, като е паркирал л. а. на забранено за това място. Напротив, от ангажираните по делото доказателства и заключението на САТЕ се извежда извод, че именно водачът на процесния т. а. „Рено Мастър“ е нарушил правилото, регламентирано в разпоредбата на чл.

196 ЗДвП, респ. с описаното поведение е станал причина за настъпване на ПТП, а оттам и за настъпилите от ПТП материални щети.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

При това положение исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в размер на 376,01 евро (735,40 лева), от които 28,33 евро за ДТ, 102,26 евро за депозит за вещо лице, 245,42 евро за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК тези разноски следва да му се присъдят изцяло.