Решение № 556 от 31.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100507420 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца срещу решение от 06.04.2022г. на СРС, 68 с-в по гр.д. № 45272/2019г., с което са отхвърлени изцяло предявените от „А. за с. на в.“ АД срещу К. В. С. обективно съединени главни искове по чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

21 179. 93 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 2091168/15.12.2015г., сумата 1846. 91 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 07.11.2017г. – 20.07.2018г. и 509. 88 лв. – обезщетение за забава за периода 07.11.2017г. – 31.03.2019г., заедно със законната лихва от 01.04.2019г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18638/2019г. на СРС, 68 с-в; отхвърлени са обективно съединени евентуални осъдителни искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 286 за същите суми за главница и лихви и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът „А. за с. на в.“ ЕАД обжалва изцяло решението като неправилно и необосновано. Поддържа, че изводите в обжалвания акт, че процесният договор не е подписан от страна на кредитора, са неправилни.

Сочи, че на стр. 6 от договора са налице подписи на двете страни, като кредитополучателят е декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приема написаното на всяка от страниците на договора. Поддържа, че ответникът не е легитимиран да оспорва подписа на кредитополучателя с оглед 1 представителната власт на лицето, положило подписа, а легитимиран да прави такова оспорване е само търговецът, от чието име е направено волеизявлението. Отделно излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ, поради липса на оспорване на договора от „У.к.Ф.“ ЕАД. С оглед изложеното, моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.

Въззиваемият К. В. С. оспорва жалбата по подробно изложени съображения в депозиран писмен. Твърди, че е налице нарушение на писмената форма за действителност на процесния договор за кредит съгласно императивната норма на чл. 10 ЗПК. Сочи, че е недопустимо потвърждаване действия на мним представител чрез конклудентни действия – под формата на фактическо отпускане на кредита и последващото му цедиране. Отделно поддържа, че неспазването на установената форма е основание за нищожност на сделката и по чл. 26, ал.2, пр. ЗЗД.Твърди, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. Моли съда да потвърди решението, с присъждането на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.

№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

За да отхвърли изцяло предявените главни и евентуални искове, СРС е приел, че от ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е проведено пълно доказване на сключването и действието на посочения в исковата молба и в заявлението по чл. 410 ГПК договор за кредит.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № 2091168/15.12.2015г., сключен между „У.к.Ф.“ ЕАД и ответника К. С. при Общи условия. На последната стр. 6 от договора са налице положени подписи на 16.12.2015г. от потребителя К. С. и от лице с имена С.И. за кредитен посредник. По този начин – чрез кредитен посредник, са подписани и останалите страници от договора за „У.к.Ф.“ ЕАД.

Съгласно договора, е предоставен на потребителя – ответник кредит в размер на сумата 25 000 лв. /чиста стойност/, като е уговорена такса за разглеждане на кредита в размер на 1250 лв., съответно общ размер на кредита /главница/ от 26 250 лв.; застрахователна премия от 36. 54 лв. и уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 14. 50 %. Посочен е ГПР в размер на 20. 36 % и дължими 84 броя месечни вноски, всяка от 537.10 лв., както и общо дължима сума от потребителя в размер на 45 116. 46 лв.

2 в.та по договора за кредит са прехвърлени на ищеца „А. за с. на в.“ ЕАД, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на в. от 20.12.2016г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на в. от 20.07.2018г. и Приложение № 1 към него, сключени с „У.к.Ф.“ ЕАД.

По отношение формата за валидност на сключване на договора в срока по чл. 131 ГПК е направено бланкетно възражение за нищожност на договора, поради противоречие с нормата на чл. 10 ЗПК, но от ответника не е бил оспорен подписа, положен за търговеца чрез кредитен посредник, включително и неговата автентичност. В обжалваното решение СРС служебно е преценил наличието на представителна власт на лицето, подписало договора за „У.к.Ф.“ ЕАД и приел липса на такава.

Въззивният съд намира мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка за неправилни. Основателно е оплакването в жалбата, че ответникът – потребител не е легитимиран да оспорва представителната власт на лицето, подписало договора за търговеца, а такова позоваване може да прави само търговецът, от чието име е изявлението. Действието по сключването на потребителски договор чрез кредитен посредник касае отношенията между търговците, по арг. и от ТР № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК. В случая такова оспорване не е било направено от потребителя и не са били налице предпоставките за служебна преценка в тази връзка, с оглед обстоятелството, че ищецът с предявяване на исковете се позовава на процесния договор и претендира възникнали права по него. Отделно от изложеното, съгласно § 1, т. 9, б.“в“ от ДР на ЗПК, кредитният посредник е физическо или юридическо лице, което по занятие сключва договори за кредит с потребители от името и за сметка на кредитора.

Извън горното, са основателни доводи в жалбата, че е налице потвърждаване на действията по сключване на договора по смисъла на чл. 301 ТЗ, с оглед предоставянето на сумата по кредита от търговеца.

По изложенитео съображения е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор.

Представеният договор отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК да е в писмена форма и на хартиен носител.

Въззивният съд намира за основателно възражението на въззиваемия – ответник по чл. 22 ЗПК за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, изполвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

Съгласно чл. 4, б.“а“ от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният 3 договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая това изискване не е спазено. В договора са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 20.36 %, респ. кои комоненти са включени в него. Съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящия или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в.т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. С оглед изложеното, е налице нищожност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Отделно следва да се отбележи, че уговорената в договора такса за разглеждане на кредита е разход по кредита, съгласно легалната дефиниция на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По арг. от цитираната норма, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя /така Решения по дело № С-686/19 и С-377/14/. В случая това изискване не е спазено. Таксата за разглеждане на кредита от 1250 лв. е включена към размера на кредита от 25 000 лв., като е посочен общ размер на кредита от 26 250 лв. Тази такса е разход по кредита и следва да бъде включена в общите разходи по кредита, а не към общия размер на кредитната сума, което налага извод, че посоченият ГПР не е реален. Неточният размер на ГПР е отделно основание за недействителност на процесния договор за кредит, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Нарушеното изискване за изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като се касае за съществено условие на договора.

С оглед изложеното, е безпредметно да се обсъждат останалите възражения за недействителност на договора.

4

Съгласно чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Настоящият състав споделя практиката на ВКС, съгласно която при установена от съда недейдствителност на договор за потребителски кредит по предявен иск на договорно основание за установяване или заплащане на дължими суми по договора, съдът следва да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извондоговорно основание.

По делото е безспорно установено от заключението на приетата СТЕ, че заплатените вноски по кредита от потребителя са в размер общо на сумата 12 916. 98 лв., поради което, след приспадане на заплатената сума по кредита от чистата стойност на кредита в размер на 25 000 лв., въззиваемият – ответник остава да дължи главница в размер на 12 083. 02 лв. и до този размер искът е основателен и доказан.

По отношение на поддържаното в отговора на исковата молба възражение на ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца, поради недействителност на цесията, следва да се отбележи, че доводите в тази връзка касаят материалноправната легитимация на ищеца, в качеството му на цесионер, а не процесуалната легитимация по исковете.