Определение № 133 от 05.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Перник, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу разпореждане № 180/ 06.01.2026 г. по ч.гр.д. № 9039/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 ГПК срещу Р. Ж. М. по отношение на сумите 97,15 евро – разходи за уведомяване за период от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г. във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост чрез ЧСИ и 18,14 евро – такси, съгласно раздел XV, б. В, т. 8 от Тарифата за таксите и комисионните и представляваща такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие за период от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г. В нея са изложени съображения, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на своята компетентност в рамките на заповедното производство, доколкото се произнесъл дали процесните разходи за уведомяване са дължими, при условие че следвало да извърши единствено проверка дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Отделно от това се сочи, с атакуваното разпореждане съдът се позовал на решение № 345/ 09.01.2019 г. по т.д.

№ 1768/ 2018 г., по описа на ВКС, II ТО, което според жалбоподателя не е относимо към процесния спор и в него не били отчетени най-новите решения на СЕС, според които потребителската защита не е абсолютна и не могат да се предоставят неограничен брой права на потребителите, а същите са длъжни да изпълняват своите задължения, поети въз основа на ясни, точни и разбираемо формулирани клаузи. В жалбата се твърди, че претенцията за таксите в общ размер 18,14 евро била отхвърлена на базата на направени от съда предположения, което било недопустимо. Неправилно било прието, че начисляването им е в противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Изложено е, че таксите от 18,14 евро са дължими за допълнителни услуги, за които страните са се договорили изрично. Жалбоподателят уточнява, че с чл. 2, ал. 2 от договора за кредит било уговорено, че освен посочените такси по чл. 5 кредитополучателят дължи и такива, предвидени в общите условия и Тарифата на банката, действащи към момента на предоставяне на съответната услуга и извършване на съответната операция. Поддържа, че тази клауза е индивидуално договорена между страните на ясен и разбираем начин. Конкретизира, че таксите са следните: 2,56 евро, 3,58 евро, 4 евро и 8 евро, осчетоводени на 24.03.2025 г., на 23.04.2025 г., на 22.05.2025 и на 06.10.2025 г.

1 на основание т. 8 от раздел X V, б. „В“ от Тарифата за таксите и комисионните, които „Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица. По отношение на сумата 97,15 евро жалбоподателят сочи, че представлява разходи за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, а не е за допълнителна услуга, нито е такса, свързана с управлението на кредита. Твърди, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. За да обоснове вземането си за сумата 97,15 евро, жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Сочи, че разходните документи са представени по делото, а сумите са включени в извлечението от счетоводни книги.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че се касае за разходи, попадащи в забраната на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Въз основа на тези доводи „Юробанк България“ АД моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на молителя и материалите по делото, приема за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 9039/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „Юробанк България“ АД срещу Р. Ж. М. за сумите 16 183,48 лева – непогасена главница по договор за кредит № ***, ведно със законната лихва, договорна лихва в размер на 439,42 лева за периода от 21.03.2025 г. до 09.08.2025 г., мораторна лихва от 1109,20 лева за периода от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г., както и такса в размер на 225,47 лева за периода от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г. С допълнително подадено заявление „Юробанк България“ АД е уточнило, че претендира такса от 35,47 лева за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие за периода от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г., начислена 4 пъти - на 24.03.2025 г., на 23.04.2025 г., на 22.05.2025 г. и на 06.10.2025 г. на основание Раздел XV, б. В, т. 8 от Тарифата за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица, приложима по договора за кредит. Посочило е също, че претендира и 190 лева – разходи за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

С разпореждане № 180/ 06.01.2026 г. Районен съд – Перник е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите 8 274,48 евро главница по договор за потребителски кредит № *** от 21.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 224,67 евро договорна лихва за периода от 21.03.2025 г. до 09.08.2025 г., 567,12 евро - мораторна лихва за периода от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г., както и 154,13 евро - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 725,73 евро, като е отхвърлил заявлението по отношение на вземанията за сумите 97,15 евро – разходи за уведомяване за период от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г. във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост и 18,14 евро – такси, съгласно раздел XV, б. В, т. 8 от Тарифата за таксите и комисионните и представляваща такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие за период от 21.03.2025 г. до 08.12.2025 г. За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, първоинстанционният съд е приел, че е задължен да следи служебно дали претендираното вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/ 2019 г.) – дали не се основава на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, или има обоснована вероятност за това. Посочил е, че предвид естеството на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит, следва да се приеме, че са дължими поради забава на длъжника да изпълни задължението си, обусловила изменението на съглашението чрез промяна на падежа на задължението, и е препратил към забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Позовал се е на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е изложил, че вземането за сумата 97,15 евро не представлява възнаграждение за допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а 2 дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението. Посочил е, че дори да се приеме, че се касае за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, а претендирането им от потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Добавил е, че в договора липсва клауза, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, уреждаща задължение за заплащане на това вземане. Относно таксата, възлизаща на 18,14 евро, първоинстанционният съд е обосновал извод, че противоречи на забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/ 2019 г. по т.д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, а служебно проверява всички правнорелевантни факти, за да извърши контрол за правилност на акта. В случая, като извърши такава проверка на всички относими обстоятелства, настоящият състав намира, че разгледана по същество, частаната жалба е неоснователна.

При подадено заявление по чл. 417 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да констатира, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК (чл. 410, ал.

2 ГПК), че към него е приложен документ по чл. 417 ГПК, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 2 ГПК), както и че не е налице някоя от посочените в чл. 411, ал. 2 ГПК хипотези. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая с допълнително подаденото заявление „Юробанк България“ АД е конкретизирало, че в претендираната сума за такси са включени разходи за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост за задълженията по договора за кредит в размер на 190 лева и 35,47 лева – сбор от такси, дължими на основание Раздел XV, б. В, т. 8 от Тарифата за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица, приложима по договора за кредит. По отношение на вземането за разходи за уведомяване настоящият състав приема на първо място, че заявителят не е посочил нито в първоинстанционното производство, нито с частната жалба конкретна клауза от договора за кредит, общите условия към него или тарифите, на които се позовава, чрез която длъжниците да са поели задължението да заплатят тези разходи. Поради това не може да бъде извършена и преценка дали същата не противоречи на закона или добрите нрави, както и дали не се касае за неравноправна клауза от потребителския договор. Действително в извлечението от сметки на банката, представляващо документ по чл. 417, т. 2 ГПК, е посочена сума, описана като такси, но съгласно същата норма към него следва да бъде представен и документът, от който произтича вземането, заедно с приложенията и приложимите общи условия, като целта е осъществяването на проверка дали клаузите, въз основа на които се твърди, че произтичат претендираните задължения не обосноват извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 ГПК. Освен това следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на 3 потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни.