Решение № 91 от 05.03.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2280/2025
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Плевен, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20254430202280 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-2500240 от 06.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен на „***“ ЕООД-гр.
Плевен с ЕИК ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, представляващи равностойността на 1022,58 (хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента) за нарушение по чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 128, т.2 от КТ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление изцяло поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган и поради допуснато неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно жалбоподателят се представлява от пълномощника си – адв.
Е. М. от АК-Плевен, която поддържа релевираните в жалбата оплаквания.
Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна – Директора на Дирекция „ИТ“-Плевен не се явява и 1 не се представлява в съдебно заседание по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
При извършена проверка на място на 14.10.2025 година в 15:20 часа в обект: цех за панировки, намиращ се в гр. Плевен, ***, ***, стопанисван от „***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***" ***, с ЕИК: ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН: ********** и документална проверка, извършена в периода 20.10.-22.10.2025 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Плевен, служители на Д „ИТ“ – Плевен констатирали нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно, че „***" ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН: **********, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание на Дирекция „ИТ" със седалище Плевен, дадено в т. 9 на Протокол за извършена проверка № ПР2533068/16.09.2025 година, съставен от И. М. Д. на длъжност главен инспектор в Дирекция „ИТ' със седалище Плевен. Неизпълненото предписание било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда, като с него е предписано на работодателя „***" ЕООД да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025 година на П.В.М. с ЕГН: **********, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ.
Като краен срок за изпълнение на предписанието била определена дата:
19.09.2025 година. До 22.10.2025 година не били представени от работодателя документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025 година на П.В.М..
Горната фактическа обстановка е отразена в АУАН № 15-2500240 от 22.10.2025г., възпроизведена е в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление и се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
Наказателно постановление №15-2500240/06.11.2025г., Акт за установяване на административно нарушение №15-2500240/22.10.2025г., Известие за доставяне, Заповед №3-0693/18.08.2022г., Длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен, Длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен, Обяснение от В. Ц., Протокол за извършена проверка №ПР2533068/19.09.2025г., Призовка до „***“ ЕООД, Ведомост за заплати за месец юли 2025г., молби от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен с вх.№1153/14.01.2026г. и молба с вх.
№1672/20.01.2026г. ведно с приложените към същите заверено копие от сигнал за нарушение на трудовото законодателство от П.М. и писмо с изх.№ 2
26001854/12.01.2026г. ведно с приложено към същия заверено копие от сигнал за нарушение на трудовото законодателство от П.М., копие от товарителница, заверено копие на молба от П.В.М., Заповед №5/01.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение, заверено копие на квитанция, заверено копие на два броя разходни ордера, заверено копие на протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1,2 и 3 към чл.8, 2 броя заверени копия на разходни ордера.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и показанията на актосъставителя Г. И. Д. и свидетелката И. М. Д., които съдът приема с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло съответстващи с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства. От същите се изяснява, че на 14.10.2025 година в 15:20 часа била извършена проверка на място в обект: цех за панировки, намиращ се в гр. Плевен, ***, ***, стопанисван от „***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***" ***, с ЕИК: ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН: **********, както и че била извършена и документална проверка в периода 20.10.-22.10.2025 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Плевен, служители на Д „ИТ“ – Плевен, в резулатат от които проверяващите констатирали нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно, че „***" ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН: **********, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание на Дирекция „ИТ" със седалище Плевен, дадено в т. 9 на Протокол за извършена проверка № ПР2533068/16.09.2025 година, съставен от И. М. Д. на длъжност главен инспектор в Дирекция „ИТ' със седалище Плевен. Установява се също така, че неизпълненото предписание било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т.
12 от Кодекса на труда, като с него било предписано на работодателя „***" ЕООД да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025 година на П.В.М. с ЕГН: **********, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ. Като краен срок за изпълнение на предписанието била определена дата: 19.09.2025 година. До 22.10.2025 година не били представени от работодателя документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025 година на П.В.М..
Видно от приобщените по делото писмени доказателства, и поконкретно РКО (приложен на стр. 68 в делото) е че трудовото възнаграждение на П.В.М. е изплатено на 01.12.2025 година, т. е. след период от около два месеца и половина след дадения с предписанието срок (19.09.2025г.) и в значителен период от време след установяване на нарушението с АУАН №152500240 от 22.10.2025г., поради което съдът приема, че в случая не се касае до нарушение, което да е отстранено веднага след установяването му по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ. Съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя, че в случая била налице „злоупотреба с права“ от страна на лицето П.М., който се „укривал“ от работодателя с цел трудовото му 3 правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие и това обусловило извършване на нарушението, тъй като сочените обстоятелства касаят неуредени взаимоотношения между работодателя и работника/служителя относно прекратяване на трудово правоотношение и са ирелавтни за настоящия случай.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят - „***" ЕООД –гр. Плевен като работодател по смисъла на КТ, чрез своите органи на управление е извършил нарушението за което е издадено и процесното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция, тъй като съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева, т.е. от 766,94 евро до 5112,92 евро.
„***“ ЕООД-гр. Плевен с ЕИК ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН ********** е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, защото в качеството му на работодател не бил изпълнил задължително предписание дадено с Протокол за извършена проверка №
ПР2533068/16.09.2025 година, съставен от И. М. Д. на длъжност главен инспектор в Дирекция „ИТ' със седалище Плевен за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025г. от П.В.М..
При определяне размера на наложеното наказание, административнонаказващият орган е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл. 27 ал.
2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, поради което е наложил санкцията к ъ м предвидения минимален размер, а именно от 2000,00 лева, представляващи равностойността на 1022,58 евро. Така наложеното наказание е справедливо и подходящо, и ще способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.
В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона (чл.42 от ЗАНН), нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е предоставена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения, свързани с гарантираното от законодателя право но работника и/или служителя да получава своевременно възнаграждение за положения труд по трудово правоотношение и произтичащите от това вредни последици, 4 съдът намира, че не са налице предпоставките за маловажност на нарушението, предвидени в чл. 28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 15-2500240 от 06.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен следва да бъде потвърдено като законосъобразно на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.
2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 15-2500240 от 06.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, с което на „***“ ЕООД-гр. Плевен с ЕИК ***, представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, представляващи равностойността на 1022,58 (хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента) за нарушение по чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 128, т.2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5