Определение № 28443 от 02.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28443 гр. София, 02.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110145244 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 178396/31.05.2025 г. от ответника С. С., чрез назначен от съда особен представител – адв. Б., с която се иска изменение на Решение № 7641 от 25.04.2024 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по разноските присъдени на особения представител.

Във въззивната жалба, инкорпорираща искането по чл.248 ГПК се твърди, че съдът неоснователно и незаконосъобразно е определил адвокатското възнаграждение на назначения особен представител. От съда се иска да бъде изменено постановеното решение като бъде допълнено в частта за разноските, като се присъдят разноски в съответствие с НМРАВ в размер на 597 лева.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна постъпило становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството по настоящото гр.д. № 45244/2022 г. е образувано положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2974,31 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45244/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав. В постановеното решение, имащо характер на определение в частта за разноските, съдът подробно е обсъдил защо намира искането на адв. Б. за увеличаване на определения адвокатски хонорар в размер на 400 лв. за неоснователно.

На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил, 1 че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ. Освен това изрично чл.47, ал.6 от ГПК оправомощава съда при определяне на възнаграждението на особения представител да съобрази фактическата и правната сложност на делото, като предвижда, че размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и характера и броя на извършените процесуални действия.

Настоящият състав намира, че делото не се характеризира с висока фактическа или правна сложност. Процесуалният представител на ищеца се е явявал в две открити съдебни заседания и е депозирал писмена защита. Като съобразява особеностите на производството и на предоставената услуга по осъществяване на процесуално представителство, съдът намира че определеното възнаграждение на особения представител на ответника е справедливо и не се налага увеличаването му.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 178396/31.05.2025 г. от ответника С. С., чрез назначен от съда особен представител – адв. Б., с която се иска изменение на Решение № 7641 от 25.04.2024 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по разноските присъдени на особения представител.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2