Определение № 2219 от 01.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2219 гр. София, 27.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Й. Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603350 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл.

341, ал. 2 от НПК.

Същото е образувано по постъпил в срок частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с който се оспорва определение, инкорпорирано в съдебен протокол от 05.04.2023 г. на Софийски районен съд (СРС), НО, 93 състав, постановено по НОХД № 2851/2023 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено съдебното производство, а делото е върнато на прокурора с оглед констатираните съществени остраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

В протеста се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че обвинителният акт отговарял на изискванията на процесуалния закон, установени в чл. 246 НПК, както по отношение на обстоятелствената му част, така и касателно диспозитива. Не се съгласява с извода на първостепенния съд досежно наличие на неяснота в обвинението и по-специално в темпоралното му уточняване. В този смисъл подчертава, че времето на извършване на инкриминираното престъпно посегателство е достатъчно надлежно отбелязано, а именно: „на неустановена дата в периода от 08.11.2015 г. до края на месец януари 2016 г.“. По-нататък обяснява, че както от водещия разследването, така и от наблюдаващия прокурор са отправяни писмени запитвания до СРС – ГО относно обстоятелството на коя дата подсъдимият е върнал в съда писмените документи, удостоверяващи извършеното от него връчване на съдебните книжа на страната по делото.

Изясняването на горното е било необходимо с цел установяване на времевия период от датата на получаване на съдебните книжа от дееца до момента, в който ги е върнал в съда. Тъй като отговор не е получен, СРП е приела, че 1 крайният момент на извършване на деянието е в края на месец януари, тъй като според показанията на свидетел по делото отразяването на неверни обстоятелства е станало в края на месец януари 2016г. Намира, че именно в този период подсъдимият е отразил в писмените документи неверни факти, които са за постигане на неправомерна цел. Поддържа, че липсва съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, ограничаващо правото на защита на обвиняемия, а констатацията на районния съд в противен смисъл, предполага отмяната на обжалваното определение. В този смисъл е отправена молба до въззивната инстанция за отмяна на постановеното съдебно определение.

За така постъпилия частен протест по реда на чл. 342, ал. 2 НПК е съобщено на подсъдимия и неговия защитник, които в предоставения им по закон 7-дневен срок не са направили възражение.

Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че частният протест е депозиран в законоустановения седем дневен срок от произнасянето в открито разпоредително съдебно заседание на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния протест, съдът пристъпи и към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съдебното производство по НОХД № 2851/2023 г. по описа на СРС – НО, 93-ти състав, е образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт по досъдебно производство № 15115/2019 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр.

№ 22904/2016 г. по описа на СРП, срещу В. В. С., за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия В. С. е повдигнато обвинение за това, че:

„в периода от 08.11.2015г. до края на месец януари 2016г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – призовкар в Софийски районен съд , в кръга на службата си е съставил официален докумнет – разписка за връчване на съобщение по гр. Д. № 63228/2015г., СРС – ГО, 88 състав, в който е удостоверил неверни обстоятелства – че съобщението е връчено на сина на ответника Б.К.Е., като изписал в разписката думата „Син“ в графа „2 Получател“ и че връчването е бло извършено на 10.12.2015г., като саморъчно е преправил първоначалното съдържание на ръкописния текст в графа „Днес“ на процесната разписка, в която се удостоверява датата на връчване на разписката от дата 09.12.2015г. го е преправил на дата 10.12.2015г. с цел инкриминирания документ да бъде използван пред СРС, ГО, 88 състав по гр.

Дело №63228/2015г. като доказателство за посочените в него обстоятелства– 2 престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.“

В хода на откритото разпоредително заседание на дата 05.04.2023г., защитата е претендирала наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, изразяващо се в липса на яснота за времето на инкриминираното от прокуратурата деяние. Конкретно е визирала използвания от прокуратурата способ за очертаване на приетото от нея време на извършване на твърдяното престъпление като „на неустановена дата в периода от 08.11.2015г. до края на месец януари 2016г“, като характерът на обвинението не давал възможност на защитата да ангажира доказателства за определена дата, тъй като се твърди, че деянието е извършено в период от време. В рамките на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК, обсъждайки въпросите по ал. 1, в частност този по т. 3, а именно допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на посочените в разпоредбата на чл.

249, ал. 4 от НПК, СРС е приел за основателен довода на защитата за налична неяснота по повдигнатото обвинение относно времето на извършване на престъпното деяние. Мотивирайки произнасянето си, е посочил, че естеството на материалноправния състав на чл.311, ал. 1 от НК като изпълнителна форма на деянието предвижда съставянето на официален документ – в случая разписка за връчване на съобщение по гражданско дело №63228/2015г., в която са удостоверени неверни обстоятелства. Изтъкнал е, че липсата на конкретика в кой момент инкриминираният документ е бил съставен от подсъдимия, се явява пречка съобразно правната квалификация на деянието, тъй като юридическата конструкция на повдигнатото обвинение предпоставя извършване на еднократно действие при реализиране на престъпното деяние като еднократен акт на изявление върху един документ.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Предметът на инициираното по реда на Глава 22 от НПК въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, респективно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно новелата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в 3 процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество протестът е основателен, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – неправилно.

Според настоящия съдебен състав районният съд неправилно е прекратил съдебното производство по НОХД №2851/2023г. по описа на СРС и е върнал делото на СРП поради допуснато процесуално нарушение, от категорията на съществените, но отстранимо такова, посочени в чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, изразяващо се в неяснота по основен съставомерен признак на твърдяната престъпна проява, а именно времето на извършване на престъпното деяние.

За да е гарантирано пълноценното осъществяване на правото на защита на обвиняемия, респективно подсъдимия, в частност правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, неизискващо тълкуване и/или предположения, времето на извършване на твърдяната престъпна деятелност не е задължително да бъде визирано като точно определена дата и/или час.

Допустимо е това да бъде сторено и поставяйки това време в някакъв обособен времеви интервал, чиито граници обаче да дават възможност за сравнително конкретна определяемост. Като такива сравнително определяеми хронологични параметри са възприети рамките на посочен месец, дори няколко месеца или конкретен сезон. Онова, което е важно обаче, за да бъде обезпечено правото на ясно, точно и разбираемо обвинение, е хронологичните времеви рамки на обвинението да дават възможност за изграждането на сравнително конкретна, ако не определена, то поне определяема, представа за момента на консумиране на твърдяното престъпно деяние.

В светлината на посоченото, използването в заключителната част на обвинението на израза „в периода от 08.11.2015г. до края на месец януари 2016г.“ не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, тъй като в обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В конкретния случай, налага се убеждението, че прокурорът е изложил всички известни на обвинението факти, като е внесъл обвинителен акт при неяснота относно точна дата на извършване на деянието, като заявява, че с това се изчерпва фактологическата основа, на която предявява и поддържа обвинението срещу подсъдимия. При това положение, СГС намира, че обективната липса на повече конкретика касае доказаността и обосноваността на внесения обвинителен акт.

По същество, съдът в първата инстанция се е обосновал за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за изготвяне на нов обвинителен акт, с доводи, свързани с липсата на достатъчно яснота относно конкретен факт, свързан с вмененото на подсъдимия деяние - липса на конкретна дата на съставяне на документ с невярно съдържание. В съдебната 4 практика трайно се възприема, че е процесуално допустимо да се насочва обвинение за извършване на престъпление на неустановена дата в рамките на изрично посочен период. Това, в настоящия казус е сторено в съдържанието на обвинителния акт. Последователно се твърди в ОА, че съставянето на официален документ с невярно съдържание е напълно установим в хода на следствието и не се създава неяснота за защитата на подсъдимото лице.

Внасянето на обвинителен акт с това конкретно съдържание очертава кръга от фактите, срещу които подсъдимият следва да се защитава. Отделен е въпросът че в принципен план представителят на държавното обвинение носи процесуалния риск при поддържане на необосновано или недоказано обвинение, но този въпрос е недопустимо да се обсъжда в настоящото производство и следва да намери отговор в съдебния акт по същество. В подкрепа на горното са и постановките на ТР № 2 от 07. 10. 2002 г. на ОСНК на ВКС и ТР № 6 от 19.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, в които е развита тезата, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в него, като по този начин постави основните рамки на процеса на доказване и на правото на защита.