Решение № 333 от 27.11.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 591/2023
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. гр. Добрич, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500591 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№9506/30.05.2023г. на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД ЕИК 204219357 гр.Добрич , бул.”Трети март” N 59, представлявано от изп.директор С.К., срещу решение №345/09.05.2023г. по гр.д. №2024/2022г.на РС-Добрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП Ю.Г.М. Булстат *** село О., че НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД сумата от 891,66 лв. по фактура 1120069765/15.03.2022г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба, както и сумата от 16,37 лв. лихви за забава върху главни задължения, както следва: 1,22 лв. по фактура № 1320024872/29.04.2022г., 7,82лв. по фактура
№
1320025168/01.06.2022г. и
7,33 лв. по фактура
№1320025456/30.06.2022г.; ОСЪЖДА се „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД ДА ЗАПЛАТИ на ЗП Ю.Г.М. сумата от 214,82 лв., получена без основание и представляваща стойността по фактура
№1120069760/14.03.2022г. заедно със законната лихва върху главното задължение от датата на иска – 13.07.2022г. до окончателното плащане;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че не 1 съществува право на ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД да преустанови предоставянето на ВиК услуги до обект в село О., кл. № *** поради липса на предпоставките на чл.50, ал.2 ОУ.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и недопустимо, поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон към установените факти и неправилна преценка на доказателствата за тях, и постановяване на ново за отхвърляне на исковете. Аргументира се с доводи по същество относно констатациите от извършена на 11.03.2022г. проверка - водомерът бил без държавна пломба и със следи от дърводелска тяга. Подробно анализира разпоредби относно определяне количеството на потребление и отговорността на потребителя, които счита приложими с оглед повредата на водомера като вид незаконно присъединяване. Като не изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка, съдът постановил немотивирано решение, доколкото лаконично посочил, че не е спазено изискването на чл.50, ал.3 от ОУ. Решението в частта, в която е признато, че за оператора не съществува право да преустанови предоставяне на ВиК услуги поради липсата на предпоставките на чл.50, ал.2 от ОУ било недопустимо, съставлявало нерегламентирана съдебна намеса в облигационните отношения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна - Ю.Г.М., чрез пълномощника му адв. М. Г..
Фактическата обстановка била правилно установено, ответникът не доказал как е формирана стойността на фактурата от 15.03.2022г. Жалбата не съдържала конкретни основания за незаконосъобразност, а разсъждения и обяснения. Иска потвърждаване на решението.
Съединена за общо разглеждане е и подадената частна жалба вх. № 13219/26.07.2023г. от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД срещу определение №1644/14.07.2023г. по гр.д. №2024/2022г. за осъждането на дружеството да заплати по сметка на РС-Добрич сумата от 30 лева държавна такса по уважения неоценяем иск на ищеца Ю.Г.М..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 16.05.2023г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 30.05.2023г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на 2 изискванията на чл.260-чл.261 от ГПК/след проведено производство по отстраняване на нередовности относно дължимата държавна такса,за провеждане на което жалбата е била върната на администриращия съд/, и е процесуално допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№2024/2022г.на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№12099/13.07.2022г. на ЗП Ю.Г.М. Булстат *** село О., с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД с ЕИК 204219357, гр.Добрич, бул.“Трети март“№59, са предявени кумулативно съединени искове, както следва: за установяване, че не дължи сумата от 891,66лева по фактура №1120069765/15.03.2022г.; за установяване, че не дължи сумата от 16,37лева лихви за забава върху главното задължение от 891.66лева/1,22лева по фактура
№
1320024872/29.04.2022г.,
7,82лева по фактура
№
1320025168/01.06.2022г. и 7,33лева по фактура №1320025456/30.06.2022г./; за установяване ,че не съществува право на ответника да преустанови предоставянето на ВиК услуги за обект в село О., с кл.№*** поради липсата на основание за това предвид липсата на задължения на ищеца към ответното дружество по фактура №1120069765/15.03.2022г.; за осъждане на ответника да му заплати сумата от 214,82 лева получена без основание стойност по фактура №1120069760/14.03.2022г.
С атакуваното решение исковете са изцяло уважени. Въззивната инстанция намира решението за правилно, по следните съображения:
Не е спорен фактът, че ищецът, заел позицията на въззиваем, е потребител на В и К услуги за обект в с в с.О. , кл.№ ***. Доставяната от ответника като ВиК-оператор вода в обекта на ищцата до 11.03.2022г. се е отчитала с водомер с фабричен №20017387 с ВиК пломба на холендър с №0955403, на която датата същият е демонтиран и е монтиран водомер №2182097197 с ВиК пломба на холендър №1380929, за което е съставен констативен протокол №52153/л.49от делото на ДРС/. В констативния протокол като причина за демонтажа на стария водомер е отразено „липса на 3 пломба по БДС“. Отразено е в протокола отчетено при демонтажа показание на водомера от 289куб..
По данни от констативен протокол №011371/11.03.2022г./л.48 от делото на ДРС/ на същата дата 11.03.2022г. е извършена проверка от служители на „ВиК Добрич“АД З.С.М.-р.звено инспектори, Б.И.-инспектор, М.Д.-техник. В протокола е отразена констатация, че водомер №20017387 с пломба ВиК №0955403 е разположен в шахта тип 5куб.м., 3/4цола; отчетено е показание 289куб.м.; констатирано е, че липсва държавна пломба и има следи от дърводелска стяга.
На същата дата 11.03.2022г. е издадена фактура №1120069747 за начислени 12куб.м. вода на стойност 27.42лева с ДДС при единична цена 1.925лева, за отчетен период 04.02.2022г.-10.03.2022г.
На датата 14.03.2022г. от ответното дружество е издало №1120069760/14.03.2022г. за начислени 93куб.м вода на обща стойност 214.82лева с ДДС, при единична цена от 1.925лева, за отчетен период 10.03.2023г.-11.03.2022г., т.е. за един ден.
На датата 15.03.2022г. е издадена фактура №1120069765/15.03.2022г. за начислени 386куб.м. вода на стойност 891.66лева с ДДС, при единична цена 1.925лева. Като основание за начисляване във фактурата е посочено „по реда на чл.49, чл.50 и чл.51 от Общите условия на ВиК оператора“.
На 30.05.2022г. до абоната е отправена покана за доброволно плащане на сумата по фактура №1120069765/15.03.2022г. в срок от 14дни дни с предупреждението за предприемане на мерки за защита на правата на оператора при липса на доброволно плащане, вкл.преустановяване на водоподаването.
На датата 30.05.2022г. е подадена жалба вх.№Ж-35/30.05.2022г., обективираща несъгласие на абоната Ю.М. с начислената сума, с констатациите от проверката относно състоянието на водомера, с факта на поредна смяна на водомера, който по твърдения в жалбата е монтиран в имота му преди година, с факта, че както предишния, така и този водомер са иззети от служителите на ВиК.
На жалбата е отговорено с писмо от 08.06.2022г. , с което абоната е информиран за факта на извършената проверка на 11.03.2022г., 4 установяването, че водомера е без държавна пломба и със следи от физическо въздействие и , че в тази връзка е издадената фактура от 15.03.2022г. по реда на чл.49, 50 и 51 от ОУ, че същата е законосъобразна и следва да бъде заплатена. Абоната е информиран, че възражение срещу плащането може да се прави в срока по чл.40, ал.2 от Наредба №4 на МРРБ от 2004г., която разпоредба е цитирана, както и, че смяната на водомера е на основание чл.16, ал.3 от ОУ, която разпоредба също е цитирана. Предложено му е споразумение за разсрочено плащане, предупреден е , че при неплащане или не сключване на споразумение, ще бъде прекъснато водоподаването.
С предписание №101303/10.07.2022г. на абоната е предписано в 14дневен срок да погаси задължението си от 908лева, при липса на каквото погасяване ще бъде прекъснато водоподаването съгласно ОУ.
Няма спор, че сумата от
891,66лева по фактура
№1120069765/15.03.2022г. и сумата от 16,37лева лихви за забава върху главното задължение от
891.66лева/1,22лева по фактура
№
1320024872/29.04.2022г., 7,82лева по фактура № 1320025168/01.06.2022г. и 7,33лева по фактура №1320025456/30.06.2022г./не са платени или погасени по друг начин, както и, че е платена сумата от 214,82 лева по фактура №1120069760/14.03.2022г..
Касае се за отношения регулирани от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „ В и К” ЕООД, град Добрич, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -09 от 11.08.2014 г. и правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел /Чл. 7 от Наредба № 4/14.09.2004 г./. С разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. са уредени последиците от установяването на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи- съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 /по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа 5 потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. По същия ред ,според цитираната разпоредба, се определя и количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. Идентично разрешение е дадено и с разпоредбите на чл. 50 и чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 50 от Общи условия при незаконно присъединяване, изразходваното количество вода се определя по реда на чл.49 от ОУ/по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Аналогична на отговорността за незаконно присъединяване е отговорността по чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл.51 от ОУ, при нарушаване на целостта на пломбите/с изключения на случаите, когато нарушението не е породено от действия на потребителя/ и когато чрез физически действия върху водомерите потребителя причини тяхната повреда или неточност на показанията им, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.49 от общите условия, т.е. по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Отговорността възниква при констатация за такива нарушения, извършени виновно/умишлено или по небрежност/, като вината се предполага до доказване на противното. При установяване на повреда на водомера извън визираните хипотези на чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се определя по друг ред, а именно по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ.