Определение № 70 от 20.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. К., 20.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20265100600103 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 7/15.01.2026 г. от проведено на 13.01.2026 г. разпоредително заседание по НОХД № 59/2024 г., М. районен съд е прекратил производството по делото и го е върнал на Районна прокуратура – К. ТО - М. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Против така постановеното определение е постъпил протест от прокурор в Районна прокуратура – К., ТО – М., в който се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на държавното обвинение счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че входната врата на къщата била заключена. Същата била разбита и в предверието на къщата влезли обвиняемите М. Ю., Т. Ю., А. Х., С. Ю. и Г. Х..

След това петимата обвиняеми разбили и дървената врата и влезли във всекидневната. От частта от изречението „петимата обвиняеми разбили и дървената врата и влезли във всекидневната“ ставало ясно, че и петимата обвиняеми са разбили както входната врата на къщата, така и дървената врата.

Досежно изпълнителното деяние на чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

20, ал. 2 от НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт били посочени и двата акта, които били функционално свързани и били включени в състава на изпълнителното деяние на соченото престъпление. И това били: първият, 1 улесняващият акт - използвана била сила от страна на обв. М. Х. Ю. и останалите четирима обвиняеми за проникването им в чуждото жилище; вторият, улесняващия акт се свеждал до влизане, проникване в чуждото жилище. И двата акта били извършени чрез действие, в резултат на което е настъпил престъпния резултат - отзоваването на петимата обвиняеми в жилището. Според прокурора, по начина, по който били описани фактите в обвинителния акт, обв. М. Ю. разбрал в както точно е обвинен, както и за начина на извършване на деянието, което било реализирано в съучастие.

Относно престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК извършено в съучастие, в обстоятелствената част на обвинителният акт било посочено, че петимата обвиняеми са разбили както входната врата на къщата, която била алуминиева, така и дървената врата на къщата. И петимата обвиняеми били унищожили вещите описани в диспозитива на обвиненията им, за което всички те, в т. ч. и обв. М. Ю. били разбрали в какво точно се състои обвинението и като начин на извършването на деянието.

В протеста се сочи, че съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език. Внесеният обвинителен акт, с който били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и о чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК спрямо М. Х. Ю. от ********** съдържал изискуемата информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъпленията, както от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът счита връщането на делото за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия за неоснователно. Предлага да се отмени протоколно определение постановено по НОХД № 59/2024 г. на Районен съд – М., като неправилно и незаконосъобразно.

За подадения частен протест са уведомени подсъдимият, защитника му, частните обвинители и граждански ищци и поверениците им, като от същите 2 няма постъпили възражения срещу него.

Въззивният съд, след като се запозна с обжалвания съдебен акт, с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт и с материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден в срок от страна, която разполага с право на такъв, срещу акт, подлежащ на протестиране и подаден пред компетентния съд.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

В Районен съд – М. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – К. Териториално отделение - М. по обвинение срещу М. Х. Ю., Т. М. Ю., А. Х.

Х., С. Х. Ю. и Г. С. Х. за извършено от всеки от тях в съучастие като съизвършител с останалите престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Във връзка с внесения обвинителен акт в Районен съд – М. е образувано НОХД № 155/2023 г., като след внесено и ободрено от съда споразумение по реда на чл.381 от НПК, производството по делото е прекратено по отношение на подсъдимите Т. М. Ю., А. Х. Х., С. Х. Ю. и Г. С.

Х., и съответно е продължило срещу подсъдимия М. Х. Ю., като е било образувано НОХД № 59/2024г. по описа на РС - М..

При проведеното разпоредително заседание по последно цитираното дело, тъй като е започнало с нов съдебен състав, с протоколно определение съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на Районна прокуратура – К. ТО - М. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Така, съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права на един от подсъдимите, което се изразява в следното: Такова по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, когато е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Така, съдът е приел, че в обстоятелствената част прокурорът първоначално сочил, че входната врата на къщата, в която е обвинен да е влязъл противозаконно деецът е била заключена и същата била разбита, но без да е описано кой точно е сторил това.

От направеното описание в обвинителния акт не се разбирало кой е разбил 3 входната врата на къщата и дали подсъдимият М. Ю. има участие в това действие. След това прокурорът бил приел, че по така описания начин обвиняемият М. Ю. извършил изпълнителното деяние по чл.170 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК в два акта- първо употребил принуда чрез използване на сила като разбил входната врата на къщата, която била алуминиева, както и посочил други действия от негова страна, но никъде в обвинителният акт нямало такива твърдения от страна на обвинението. Това водело до неяснота относно съставомерни факти на престъплението, в което бил обвинен подсъдимия по отношение на първия акт от деянието по чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК. Това разминаване при изписване на фактите и обвинението водело до невъзможност както за подсъдимия, така и за съда, да разбере в какво точно се състои обвинението като начин на извършването му, за да се покрият минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт заложени в чл.246 ал.2 от НПК. С това описание от прокурора, в което било налице противоречие във фактите и неясноти относно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението, се засягало основното право на подсъдимия на защита, поради което той не знаел срещу какво точно да се защитава, защото той не бил наясно за какво престъпление е привлечен като такъв. Посоченото нарушение съставлявало основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. На следващо място, в протестираното определение е прието, че във внесения обвинителен акт по отношение на обвинението на подсъдимия М. Ю. и за деянието по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, е налице противоречие в изложените факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и такова досежно фактите и обвинението в заключителната част. Така, в обстоятелствената част прокурорът не сочeл обвиняемият М. Х. Ю. да е разбил входната алуминиева врата на къщата, в която е влязъл противозаконно, нито да е упражнил някакво действие по отношение на алуминиев прозорец и стъклопакета към него, но въпреки това е приел, че той е осъществил състава на престъплението по чл.216 ал.1 от НК като противозаконно е унищожил тези вещи- брава за входна врата, каса за алуминиева врата, алуминиев прозорец и двоен стъклопакет. По този начин отново била налице неяснота относно съставомерни факти на престъплението, в което е обвинен подсъдимия М. Х.

Ю.. Това противоречие било пренесено и в заключителната част на обвинителния акт, в който последният бил обвинен в това, че на 05.01.2021г. е 4 унищожил противозаконно други, но и тези описани вещи- брава за входна врата, каса за алуминиева врата и алуминиев прозорец, като тук нямало обвинение за стъклопакета. Това разминаване при изписване на фактите и обвинението водело до невъзможност както за подсъдимия, така и за съда, да разбере в какво точно се състои обвинението като начин на извършването му, за да се покрият минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт заложени в чл.246 ал.2 от НПК. С това описание от прокурора, в което било налице противоречие във фактите и неясноти относно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението, се засягало основното право на подсъдимия на защита, поради което той не знаел срещу какво точно да се защитава, както и не е наясно за какво престъпление е привлечен като такъв. Посочените нарушения били съществени и отстраними и били според съда основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. На основание чл.249 ал.1 и ал.2 вр.чл.248 ал.5 т.1 вр.ал.1 т.3 от НПК, районният съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 59/2024г. по описа на РС- М. и е върнал делото на Районна прокуратура- К.

ТО- М. за отстраняване на описаните допуснати процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, поради следните съображения:

Определението на първоинстанционният съд, с което е прието, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно фактите касаещи предмета на престъплението, е правилно. В алинея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени във вече цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2002 г. по н.д.

№ 2/2002 г. на ОСНК при ВКС, чрез обвинителния акт се развива в пълнота обвинителната теза пред решаващия съдебен орган и главното му значение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието. По този начин се 5 поставят рамките на процеса на доказване, в резултат на което се гарантира правото на дееца да осъществи в пълен обем защитата си.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи коректно фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Когато в съдържанието му не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

Когато обвинението е за престъпление извършено в съучастие, то задължително обвинителният акт следва да съдържа ясно, точно и конкретно описание на участието на всеки обвиняем в съучастието, като се посочат конкретните фактически действия, чрез които е осъществено деянието.