Решение № 946 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900011 по описа за 2024 година

Прeдмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Ищците С. И. Н. и А. Д. А. твърдят да са били съдружници в „Д.Е.Е.-М.“ ООД, но да са прекратили участието си с уведомления до дружеството, изпратени съответно на 14.07.2023 г. и на 13.07.2023 г. Твърди се дружеството да не е поискало заличаването им в търговския регистър. Навеждат довод, че фигурирането им по партидата на дружеството сочи на вписано несъществуващо обстоятелство и при отречената им легитимация да поискат заличаването си в регистърното производство отправят искане да бъде признато за установено, че вписването на С. И. Н. и на А. Д. А. като съдружници в „Д.Е.Е.М.“ ООД са несъществуващи обстоятелства.

В указания срок на ответника – уведомен при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не се установява да е постъпил отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д. от САК, поддържа иска.

Ответникът не изпраща представител, нито изразява становище и по съществото на исковете.

Съгласно дефинитивната норма на 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) името на физическите лица е обект на специална защита, произтичаща от конкретно прогласени принципи на обработка на личните данни – чл. 5 от Общия регламент. Нормата на чл. 17 1 параграф 1 буква А предписва задължение за администратора да изтрие личните данни, които повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Администратор на лични данни се явява както ответното дружество, пряко ангажирано да предприеме без особено забавяне необходимите действия за съобразяване използването на тези данни според нормативно очертаните правила, така и регистърната администрация, събираща и обработваща тези данни, но при нормативно предопределени възможности за въздействие върху вече огласени лични данни. Нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ легитимира всяко трето лице да оспори съществуването на вписано в процеса обстоятелство, ако има интерес за това. Националният закон не държи сметка за естеството на този интерес. Общият регламент овластява държавите членки да детайлизират правилата по обработка на данните, когато това е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора, Нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ регламентира нарочен ред за разрешаване на колизията между частния и обществения интерес, обезпечен с института на вписванията в търговския регистър и овластяване на публичния орган, ангажиран да поддържа търговския регистър, да коригира.неообосновано разгласени данни.

По тези съображения настоящият състав приема ищците за заинтересовани по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и легитимирани да потърсят защита срещу твърдяното неправомерно използване на техните имена. Като обсъди по същество наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От вписаните обстоятелства по партидата на „Д.Е.Е.-М.“ ООД за съдружници са вписани Й.Г.С., С. И. Н. и А. Д. А..

На 13.07.2023 г. А. А. е адресирала до ответното дружество изявление, че считано от 1 ноември 2023 г. прекратява участието си като съдружник.

На 25.07.2023 г. от пощенския оператор е удостоверено, че Й.С. е получил пощенска пратка с указание да съдържа уведомление за прекратяване на участието на ищцата в дружеството, за което и по делото не е повдигнат спор. Видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства към датата на получаване на писмото Й.С. е управител на ответното дружество.

На 14.07.2023 г. С. И. е адресирал до ответното дружество изявление, че считано от 1 ноември 2023 г. прекратява участието си като съдружник.

На 25.07.2023 г. управителят е удостоверил писмено получаване и на пощенска пратка с указание да съдържа уведомление за прекратяване на участие в дружеството и от страна на ищеца С. И.. Досежно това обстоятелство също не е повдигнат спор.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Ищците твърдят, че участието им в ответното дружество е прекратено, от което извеждат и несъществуване на отразеното в търговския регистър, че те са сред съдружниците в дружеството. Това предполага да бъде установено в процеса, че 2 оспорваните обстоятелства са вписани по партидата на ответното дружество, както и прекратено участие в дружество с ограничена отговорност – получено от дружеството изявление за освобождаване и изтекъл период от три месеца (чл. 125 ал. 2 ТЗ).

Съгласно чл. 119 ал. 2 вр. чл. 115 т. 3 ТЗ в Търговския регистър се вписва името на физическото лице – съдружник.

Участието в дружество с ограничена отговорност почива на съгласие, поради което и обективираната в предписаната от закона воля за прекратяването му и при изтичане на предвидения срок на предизвестие води до желания ефект. В случая дружественият договор не регламентира подобно основание, но и не е в състояние да осуети пряко произтичащата от закона възможност. Нормата на чл. 125 ал. 2 ТЗ свързва прекратяване на участието в дружеството с изтичане на срок не по малък от 3 месеца. Оттук следва, че съдружникът е в правото си да определи и по-дълъг срок. Нормативно предписаният срок на предизвестието е изтекъл преди указаната в уведомлението дата, поради което съдът приема участието на ищците за прекратено, считано от 01.11.2023 г. Следователно, законоустановената причина за огласяване имената на ищците, идентифицирайки ги като съдружници в „Д.Е.Е.М.“ ООД, е отпаднала, от което неизбежно следва извод, че вписаното обстоятелство – че те са съдружници, не съществува.

С ТР 1/2022 г. на ОСГК на ВКС несъществуващо обстоятелство е дефинирано като липсващо и то към момента на регистърното решение било поради неосъществяването му, било поради погрешното му отразяване в регистърната процедура. Настоящият състав обаче приема, че последващо утвърдените правила за защита на личните данни повдигат въпрос за меродавността на очертаното ограничение при вменен на държавата членка ангажимент да осигури ефективна защита на личните данни.

Правилото на чл. 6 параграф 1 буква „д“ от Общия регламент допуска обработката на личните данни и без съгласие на субекта на данни доколкото е налице обществен интерес Съгласно чл. 5 параграф 1 б. „г“ трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“). Правилото на чл. 21 параграф първо вр. член 4 точка 4) от Общия регламент утвърждава правото на субекта на данни да възрази срещу използването им в това число и за анализиране на професионалните му задължения. Обявената в регистъра връзка на физическо лице с конкретно търговско дружество без такава да съществува създава невярна представа. Като принцип на обработка на лични данни е утвърдено ограничени до неизбежно нужното за постигане на обществено приемлива цел – чл. 5 параграф 1 буква в). Съществувалата връзка не губи своето правно значение, което изисква поддържане на тези данни, но при обезпечаване на изискуемата от правилата точност – еднозначно указание, че съществувалите професионални задължения са прекратени.

Нормата на чл. 89 параграф 1 от Общия регламент изрично регламентира подхода за посрещане на обществения интерес от архивиране на личните данни, какъвто пряко произтича от настъпилата промяна и предписва начина за това – използване на технически 3 или организационни мерки. Установената структура на публичния регистър предвижда различен режим на обработка на името в зависимост от връзката на съдружника с дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 66 ал. 3 т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2007 Г. ЗА ВОДЕНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И ДОСТЪП ДО ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И ДО

РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, част „Вписани обстоятелства“, раздел „Общ статус“ включва подлежащи на вписване в търговския регистър обстоятелства относно търговец, а група „Основни обстоятелства“, поле № 19 „Съдружници“ предпоставя обявяване на лица, притежаващи такова качество.

Нормата на чл. 65 ал. 4 от Наредбата предписва техническа възможност за проследяване историята на вписванията, заличаванията и обявяванията, при което достъпът до името на бившия съдружник е в зависимост от изрично проявен интерес. Следователно, техническото изпълнение позволява ограничаване на неоправданото използване на лични данни чрез поддържане на несъществуваща връзка с търговско дружество, без да засяга легитимния обществен интерес от проследяване на относими към дружество с ограничена отговорност лични данни за физическите лица, непосредствено ползващи се от неговата дейност.

С Тълкувателно решение № 1/20 г. на ОСТК на ВКС е утвърдена нормативно предписаната гаранция за достоверност на данните в търговския регистър, произтичаща от лимитативно очертания кръг на лица, овластени да инициират процедурата. Според 59-то съображение администраторът на данни следва да обезпечи гарантираната от правилата защита без ненужно забавяне и най-късно в рамките на един месец. Бездействието на субекта на правното задължение – в случая дружеството, да стори това овластява държавата да го изиска със съдействието на контролния орган – Комисия за защита на личните данни.

Това обаче не гарантира дължимата корекция, която регистърният орган сам не е оправомощен да предприеме, а законодателят не овластява заинтересованият бивш съдружник да го поиска. Следователно, Агенцията по вписванията като администратор на лични данни е обективно възпрепятствана да съобрази обработката им в контекста на чл. 89 параграф 1 от Общия регламент. Същевременно налице е легитимен интерес у бившия съдружник да се противопостави на използване на името му в отклонение от реално съществуващ и нормативно обоснован обществен интерес. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че изискуемата защита може и следва да бъде осигурена именно по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

За разлика от охранителното производство, чието развитие предпоставя инициатива от лимитативно овластени лица, дружеството е страна в състезателното исково производство. Оттук произтича и гарантираната му възможност да противопостави всички основания за поддържане на вписаното обстоятелство. Както бе посочено вече нормата на чл. 21 ал. 1 от Общия регламент пряко ангажира дружеството като администратор на данни и по отношение на съдружниците, да предприеме необходимото, за да овласти регистърния орган да съобрази обработката на тези данни с легитимната цел.

Предписаният от законодателя минимален срок на предизвестие гарантира 4 възможност след оттегляне на част от съдружниците дружеството да реорганизира дейността си като вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ.

Вмененото задължение за оповестяване на промяната изключва наличието на легитимен интерес за дружеството, който да бъде противопоставен на нежеланието на ищците за използване на имената им по очертания начин.

Настоящият състав не намира да е налице легитимен интерес и за третите лица, противостоящ на легитимното желание на ищците за ограничаване използването на личните им данни до обществено необходимото. Законът не предписва възможност кредиторите да наложат членствено правоотношение, нито пък извежда такова от вписаното обстоятелство.

Легитимният интерес на кредиторите на дружеството е ограничен до гарантираната от правилата възможност да се възползват от неговото имущество, за да съберат евентуални свои вземания. Участието в капитала на дружеството е от вътрешноорганизационно значение - влияе върху относителната тежест на волята на съдружника при решаване на вътрешноорганизационни въпроси.