Определение № 282 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. София, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600346 по описа за 2026 година ., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от упълномощения защитник на осъдения В. В. В. срещу определение от 23.02.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 35 състав с рег. № 1044/24.02.2026 г. по ЧНД № 968/2026 г., с което е оставена без уважение молбата на същия осъден за неговото предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД 690/2023 г. по описа на Районен съд Перник.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че вместо да формира собствени изводи за наличието на основанията за предсрочно условно освобождаване на осъдения, първоинстанционният съд безкритично е възприел становищата на затворническата администрация и на представителя на прокуратурата.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на втората от предвидените в закона предпоставки за предсрочно условно освобождаване, като се сочат полаганият от осъдения труд, липсата на налагани спрямо него дисциплинарни наказания и наличие на ресурс за социална реинтеграция.

1

Поддържа се, че от материалите по делото се установява, че изтърпяваното наказание е изпълнило установените в закона цели и се предлага да бъде отменено определението на градския съд и вместо него да бъде постановено ново, с което осъденият В. В. бъде предсрочно условно освободен.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият В.

В. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание четиринадесет месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 690/2023 г. на РС-Перник, което е приведено в изпълнение след 8.05.2025 г. и към датата на провеждане на съдебното заседание на СГС неизтърпеният остатък е бил в размер на четири месеца и два дни .

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първата инстанция е счела, че не е налице другата предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения В. В., а именно той да е дал доказателства, че в резултат на така изтърпяната част от наказанието се е поправил в такава степен, че да не е необходимо да бъде изтърпяван и остатъкът от същото наказание.

Въззивният съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира убедителен и еднозначен извод, че в достатъчна степен са били изпълнени целите на наказанието спрямо осъдения В. В. и най-вече неговото поправяне и превъзпитание, така че да не се налага той да изтърпява и остатъка от наказанието му. Сред приложените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 439а, ал. 1 и следващите от НПК, са 2 налице данни, че ангажираните пряко с надзора върху изпълнението на присъдата служители от затворническата администрация считат, че е необходимо да продължи изпълнението на наказанието за постигането в пълнота на неговите цели. Това становище е надлежно обосновано с конкретно посочени данни за наличие на проблемни зони по отношение на осъдения по време на изтърпяването на наказанието му и нереализирането в пълен обем на принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.

Според настоящия въззивен състав, основно значение за формиране на преценката дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, така че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието, има оценката на риска за рецидив. В процесния случай актуалната оценка на риска от рецидив спрямо осъдения В. В. продължава да е в рамките на средните стойности – 50 т., като са били идентифицирани проблемни зони по отношение на отношението към правонарушението и злоупотребата с алкохол и злоупотребата с наркотични вещества, като рискови фактори след изтърпяване на наказанието.

Първоинстанционният съд обосновано е отчел липсата на промяна на стойността на риска от рецидив спрямо първоначално отчетената в началото на изпълнение на наказанието.

Неоснователно защитата излага доводи в частната жалба за липса на формирани от първоинстанционния съд собствени изводи по предмета на делото и безкритично възприемане на становището на представителите на затворническата администрация. В мотивите на обжалваното определение подробно и в съответствие с изискванията на чл. 439 от НПС са обсъдени доказателствените източници, сред които и становищата и оценките, изготвени от служителите на затвора. Подробно първоинстанционният съд е анализирал сочените в същите източници обстоятелства и формираните въз основа на тях изводи, като е посочил защо ги е кредитирал, като е дал отговор и на всяко едно от възраженията на защитата в тази насока. Обосновано, предвид липсата на доказателства в подкрепа на тезата на защитата на осъдения, че оценката на риска от рецидив му е определена, тъй като той е отказал да доносничи за други лишени от свобода, тази теза е отхвърлена.

Първоинстанционният съд е дал надлежен отговор и на възраженията на защитата срещу определените като проблемни зони злоупотреба за алкохол и 3 наркотични вещества, като е посочил, че същите правилно са отчетени предвид поведението на осъдения, което е дало основание за осъждането му и изразеното от него при изготвянето на оценката отношение към посочените фактори и неговото противоправно поведение.

Въззивният съд счита, че механичното съотнасяне между изтърпяната част от наказанието и остатъка, само по себе си, не е основание за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване, тъй като следва да са налице конкретни доказателства за поправяне на осъдения, така че да не е необходимо да бъде търпян и остатъкът от наказанието. В процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения В. В., независимо от наличието на първата от предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК. В този смисъл и определението на първоинстанционния съд, с което е отказано да бъде приложен този институт се явява правилно и като такова, следва да бъда потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 35 състав с рег. № 1044/24.02.2026 г. по ЧНД № 968/2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4