Определение № 6 от 09.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500571 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. И. Г. против Определение № 3104/ 12.11.2024 г. по гр. д. № 2789/ 2024 г. на ОС - Пловдив, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, като поддържа, че дадените указания са неправилни, а претенцията се основава на чл. 45 ЗЗД, за което е изложил подробни фактически твърдения. Предвид изложеното иска да се отмени определението, вместо което се постанови ново, с което да се отвени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 2789/ 2024 г. на ОС – Пловдив е образувано след изпращането му по подсъдност от РС – Пловдив. В исковата молба са изложени многобройни фактически и правни твърдения, от които с оглед предявените претенции за защита следва да се изведат следните относими обстоятелства: Ищецът П. И. Г. твърди, че с НА №**, т.**, д. № ****/ 1984 г. придобил чрез дарение лозе от 1000 кв. м. в землището на гр. В., м. „К.“. През 2006 г. по повод снабдяването с документи за продажба на имота, представляващ имот пл. №*** по плана на СО „С.“ ва гр. В., узнал, че с НА 1

№**, т.*, н.д. №**/ 2002 г. същият бил дарен на ответницата М.В.Д. от нейния баща въз основа на нищожни документи – удостоверение за наследници, скица и данъчна оценка. В продължение на години водел дела срещу М.В.Д. за признаване правото му на собственост върху дарения му поземлен имот, вследствие на които било признато, че е собственик на съседния имот пл.

№**, който впоследствие бил продаден по реда на принудителното изпълнение за изплащане вземането на М.В.Д. за разноски. Независимо от изложеното ищецът продължава за поддържа, че е собственик на имот пл.

№***, понастоящем представляващ имот с идентификатор ************* по КККР на гр. В., който неправомерно му е отнет от ответницата. Въз основа на така изложените фактически обстоятелства счита, че ответницата М.В.Д. се е обогатила неправомерно със стойността на имота в размер на данъчната му оценка от 25 988. 70 лв., която сума следва да компенсира и причинените му неимуществени вреди от неправомерното й поведение.

В уточняваща молба от 24.06.2024 г. посочва, че изчислява претенцията си на 26 400 лв., с която сума се е обеднил поради невъзможността да ползва имота си за времето от 2006 до 2024 г., като наред с това поддържа и че се е обеднил и със сумата от 25 988. 70 лв., представляваща данъчната оценка на имота, който неправомерно е получен от ответницата. В крайна сметка в молбата е формулиран петитум за сумата от 25 988. 70 лв. за компенсация на причинените му вреди, пропуснати ползи и за неоснователното обогатяване на ответницата за 18 години.

С Разпореждане № 4304/ 16.10.2024 г. по гр. д. № 2789/ 2024 г. на ОС – Пловдив исковата молба отново е оставена без движение с подробни указания да отстрани нередовностите на исковата молба - да изложи кратко и ясно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск; да отстрани противоречивите твърдения в първоначалната искова молба и последващите уточняващи молби относно основанието на иска - че е понесъл вреди и търси тяхната репарация и че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка и пр.

В депозираната в изпълнение на дадените указания молба ищецът отново заявява, че е придобил процесния имот – имот ************* по КККР на гр. В., площ от 1119 кв. м., м. „К.“– по дарение през 1984, че през 2002 г. бащата на ответницата й дарил имота, както и че към настоящия момент продължава да плаща данък за имота, въпреки че не може да го ползва по вина на ответницата. Формулирал е петитум за осъждане на М.В.Д. да му заплати сумата от 30 600 лв., която претендира поради невъзможността да ползва имота за срок от 17 години.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна. Най – съществената част от съдържанието на исковата молба е изложението на обстоятелствата, на които се основава иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) и в какво се състои искането за защита (т. 5). Посочените реквизити предполагат наличието на логическо единство между наведените в исковата 2 фактически твърдения, включени в хипотезата на правната норма, и претендираното субективно гражданско право като правна последица на твърдяните факти. В разглеждания случай твърдените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава иска си, не могат да обосноват предявените претенции за защита по чл. 45 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД. Вземането за обезвреда по чл. 45 ЗЗД възниква при неправомерно поведение (действие или бездействие) на ответника, данни за което не се съдържат в исковата молба. Придобиването на недвижим имот по дарение дори и от несобственик не е противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което да обоснове имуществената отговорност на приобритателя. В този смисъл дори ответницата М.В.Д. да е придобила чрез правна сделка имота на ищеца, тя не може да отговаря пред него по реда на чл. 45 ЗЗД.

От друга страна сочените обстоятелства не могат да оправдаят и квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД. Доколкото ищецът твърди, че с придобиването по дарение на процесния имот с идентификатор ************* по КККР на гр. В., той е бил неоснователно лишен от ползването му, възникването на вземането по чл. 59 ЗЗД е обусловено от притежанието на имота от ищеца, а в случая, видно от исковата молба, по този въпрос са водени дела между тях, които са завършили в полза на ответницата и в крайна сметка с публичната продан на реално притежавания от ищеца имот с идентификатор ************ за удовлетворяване вземането на последната за разноски. Липсват твърдения (или поне е налице неяснота) относно съществен елемент от фактическия състав на вземането по чл. 59 ЗЗД, което обуславя нередовността на исковата молба на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Въпреки неколкократно предоставената му възможност ищецът не е отстранил констатираната нередовност, изискваща точно и ясно посочване на обстоятелствата, поради което правилно на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК окръжният съд е прекратил производството по делото. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3104/ 12.11.2024 г. по гр. д. № 2789/ 2024 г. на ОС - Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4