Решение № 722 от 04.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503288 по описа за 2025 година

Производство е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №873 от 10.07.2025г. на РС гр.Пазарджик, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№432/2025г., с което е допусната да се извърши съдебна делба между Н. Н. М., ЕГН: **********, гр. *** и С. П. К.

ЕГН: **********, гр. ***, на лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, с рег.

№ ***, с рама № ***, двигател № ***, в момента с рег. № ***, който се намира в държане на ответницата С. П. К., ПРИ РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от съделителите.

Жалбоподателката С. П. К., чрез процесуалния и представител адв. Р.

П., обжалва решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционния акт и постанови друг, с който да отхвърли иска за делба на процесния автомобил, поради трансформация на лични средства на С. К., дарени и от родителите, и липсата на какъвто и да е било принос на Н. М. при придобиването на лекия автомобил. Претендират 1 се разноски в минимален размер. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

Въззиваемият Н. Н. М., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адв. В.Д. оспорва жалбата и наведените в нея доводи, като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е допуснал до делба лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, с рег. № ***, с рама № ***, двигател № ***, към настоящия момонт с рег. № ***, при равни права на бившите съпрузи, като е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 21 ал.3 СК за съвместен принос, доколкото не са събрани доказателства, установяващи безспорно обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че процесния автомобил е придобит изцяло с лични средства на ответницата.

Недоволна от постановеният съдебен акт жалбоподателката сочи, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, поради което е и направил погрешни правни изводи, относно трансформация на лични средства на С. К., дарени и от родителите, и липсата на какъвто и да е било принос на Н. М. при придобиването на лекия автомобил Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити 2 и новонастъпили факти. / В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебния си акт на база събраните такива пред първата и въззивната инстанция, като след преценката им направи следните правни изводи:

Предмет на делба е лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, с рег.

№ ***, с рама № ***, двигател № ***, с нов регистрационен номер № ***.

Няма спор по фактите, че съделителите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 28.06.2020г. и е прекратен с влязло в сила Решение на 30.05.2023г. постановено по гр.д.№49948/2022г. по описа на СРС.

Процесният лек автомобил е закупен на 31.08.2021г. по време на брака между страните, на името на съпругата. Ответницата С. М.а е направила възражение за пълна трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака лек автомобил.

При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 23, ал. 1 СК от 2009 г., се цели установяване на влагането на лични на единия съпруг средства, при осъществяване на придобивния способ. В Решение № 35 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2020 г., по реда на чл.290 ГПК, се посочва, че според константната практиката на ВКС, за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, и да се уважи иск по чл. 23, ал. 1 СК или ал. 2 СК, в тежест на съделителя - бивш съпруг, е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: придобивната стойност на имота; размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК; влагането на тези средства за придобиване на имуществото.

В конкретния случай, се установява се от представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 31.08.2021г., че придобивната стойност на лекия автомобил е 4 000лева. Ищецът е навел твърдения, че заплатената цена, е различна от посочената в договора за покупко продажба и е в размер на 10 000лв. В този връзка за прецизност следва да бъде 3 отбелязано, че предвид спецификата на семейните отношения, при решаването на подобен спор, в конкретния случай касаещо на лек автомобил придобит с договор за покупко-продажба, от значение е действителната цена на придобиването и произхода на средствата, с които е заплатен.

Волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързващата съда формална доказателствена сила е само относно авторството. Ето защо наведеното възражението на ищеца – бивш съпруг, че заплатената цена, е различна от посочената в договора за покупко продажба, подлежи на доказване. Уговореният размер на цената и произходът на средствата, с които лекия автомобил е заплатен, са факти, подлежащи на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 86/04.07.2018 г. по гр. д. № 2862/2017 г. на ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г., която изцяло се споделя и от настоящия състав.

В тази връзка, са ангажирани гласни доказателства и от двете страни.

Свидетелят на ищцовата страна – Н. Ц. М. баща на ищеца / с.з. проведено на 24.06.2025г. гр.д.№432/2025г. на РС Пазарджик РС/ сочи, че продажната цена на процесния автомобил е била 10 000лв, а не 4 000лв както е отбелязана в договора за продажба. Свидетелят посочва, че лично е придружил бившата си снаха - ответницата С. К. до банката, за да изтегли сумата от 10 000лв, която сума е следвало да послужи за закупуването на процесния автомобил.

Сумата била изтеглена от сметка на бившата му снаха, като тези пари били получени от съпрузите от сватбата им. Свидетелят сочи, че лично е съхранявал изтеглените от бившата му снаха пари, но „…. не съм видял сумата и вида на банкнотите…“ Допуска, че най – вероятно с тези пари бившите съпрузи са заплатили колата. / л.49 от гр.д.№432/2025г. на РС Пазарджик/ .Във връзка с тези депозирани гласни доказателства, пред настоящата инстанция са представени извлечения от банковата сметка на С.

К., касаещи периода 19.07.2021 до 02.11.2021г., съгласно които в посочения период, липсват данни за теглена от К. сума както от 10 000лв, така и от 4 000лв.

От друга страна, съгласно депозираните показания на свидетеля П. С. К.

/ баща на С. К./, когато са се родили децата на страните - близнаци, които били недоносени и със здравословни проблеми, дъщеря им споделила, че 4 ползвания от нея автомобил до този момент Пежо 307 е вече малък и неудобен, поради което се налага да закупи по-голям, за да може да превозва в него децата. В тази връзка свидетелят сочи, че към онзи момент с неговата съпруга взели решение, да направят дарение на дъщеря им със сумата от 5 000лв. С 4 000лв от тази сума, волята на родителите била дъщеря им да закупи избрания от нея автомобил, който струвал 4 000лв, а с остатъка от 1 000лв, да покрие част от нуждите на близнаците, във връзка с констатираните им здравословни проблеми.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелят Н. Ц. М. – баща на ищеца, доколкото същите противоречат на представените пред въззивната инстанция писмени доказателства - извлечения от банковата сметка на С. К., касаеща релевантния период. Въпреки родствената връзка настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелят П. С. К. / баща на С. К./, като обективни, основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с представения по делото договор за покупко – продажба на процесния лек автомобил, с оглед на което приема, че придобивната стойност на лекия автомобил е в размер на 4 000лв – тази отбелязана и в писмения договор. Размерът на вложените средства, са дарени от П. К. и съпругата му на дъщеря им С. К., поради което тези средства които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и тази сума от 4000лв е вложена в придобиването на процесния лек автомобил. Ето защо съдът приема, че жалбоподателката – бивша съпруга, в чиято е доказателствената тежест, установи при условията на пълно и главно доказване, както наличието на лични средства в размер на придобивната стойност на процесния автомобил, така и тяхното влагане в придобиването му.

Гореизложеното обосновава извода, че произходът на средствата в размер на 4000лв не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства през време на брака лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, с рег. № ***, с рама № ***, двигател № ***, в момента с рег. № ***. Процесния лек автомобил е лична собственост придобита от единия съпруг, поради което предявения иск за делба следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до различни

5 от горните правни изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това искът за делба на процесния автомобил отхвърлен.

Предвид изхода на спора в полза на Адвокатско дружество „д-р П. и Партньори“ Булстат 177009251 следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 552.20 евро с ДДС., за осъществено процесуално представителство на С. П. К. пред въззивната инстанция.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №873 от 10.07.2025г. на РС гр.Пазарджик, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№432/2025г., с което е допусната да се извърши съдебна делба между Н. Н. М., ЕГН: **********, гр. *** и С. П. К.

ЕГН: **********, гр. ***, на лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, с рег.

№ ***, с рама № ***, двигател № ***, в момента с рег. № ***, който се намира в държане на ответницата С. П. К., ПРИ РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от съделителите. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Н. М., ЕГН: **********, гр. *** против С. П. К. ЕГН: **********, гр. ***, иск за делба на лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, с рег. № ***, с рама № ***, двигател № ***, в момента с рег. № ***.

ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН: **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „д-р П. и Партньори“ Булстат 177009251 сумата в размер на 552.20 евро с ДДС., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА, за осъществено процесуално представителство на С.