Решение № 722 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20231110143846 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:

Я. Я. Х.: сумата от 1001.49 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 7, находящ се в гр. София, .............., сумата от 134.55 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 27.07.2023г., сумата от 29.40 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2020г. до м.

04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.60 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 27.07.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 04.08.2023г., до окончателно изплащане на задължението;

Д. Я. Х.: сумата от 333.83 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 7, находящ се в гр. София, .............., сумата от 44.85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 27.07.2023г., сумата от 9.80 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.20 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 27.07.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 04.08.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че между него, от една страна, и Я. Я. Х. и Я. Д. Х., от друга, през исковия период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че 1 съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания. Изяснява, че предявява претенциите си срещу Я. Я. Х. и Д. Я. Х. в качеството им на наследници по закон на починалия Я. Д. Х., съобразявайки извършения от Е. Х. отказ от наследството на последния, а срещу Я. Я. Х.- и като собственик на част от имота през исковия период. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника Д. Х., с който предявените срещу него искове се оспорват с довод за недоказаност в процесния имот действително да е потребявана топлинна енергия през исковия период, като се оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на задълженията по давност.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Я. Я. Х..

С молба от 14.10.2025г. ищецът е заявил, че всички суми, предмет на предявените в настоящото производство претенции, са погасени чрез извършенo в хода на процеса плащане, поради което с тази молба е заявено искане за присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ. негов праводател, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ настъпило на страната на потребителякупувач на топлинната енергия, правоприемство, в случая универсално; 4/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от името на ищеца част от общия дълг.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 39, том I, рег. № 1105, дело № 33/2012г., че на 28.02.2012г. Я. Д. Х. и Е. Я. Х. са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ гараж № 7, находящ се в гр. София, .............., като съобразно изрично посоченото в нотариалния акт всеки от тях е станал собственик на по ½ идеална част от имота. А по силата на договор за дарение от 27.12.2016г., обективиран в приложения към исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том V, рег. № 12799, дело № 856/2016г., Е. Я. Х. е прехвърлила правото си на собственост върху обекта в полза на Я. Я. Х.. С оглед на това и при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме, че през исковия период- от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. собственици на процесния обект при равни квоти са били Я. Д. Х. и Я. Я. Х., поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били потребители на доставяната до имота топлинна енергия и като такива- легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно квотата на всеки от тях в съсобствеността.

А след смъртта на Я. Д. Х. на 22.07.2023г. съобразно представеното по делото негово удостоверение за наследници с изх. № ...................... по описа на Столична община възникналите в правната му сфера задължения за исковия период са преминали при равни части към правните сфери на наследниците му по закон- Д. Я. Х. и Я. Я. Х., при съобразяване на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, както и на заявения и вписан в особената книга за това отказ на дъщерята на Я. Х. от наследството на последния- л. 83 от делото, обусловил уголемяване на дела от наследственото имущество на останалите наследници по закон от същия ред съобразно разпоредбата на чл. 53 ЗН.

В резултат, легитимирани да отговарят за процесните задължения се явяват именно ответниците Я. Я. Х. като собственик на ½ идеална част от имота през исковия период и като наследник на задълженията на Я. Д. Х. за още ¼ идеална част от имота, т. е. общо за ¾ части от дълга, както и Д. Я. Х., придобил по наследство от починалия свой баща останалата ¼ част от задълженията за обекта.

Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи дяловото разпределение в имота, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на 3 топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „Далсия“ ООД в качеството му на универсален правоприемник на „Топлоконтрол“ ООД.

Реално потребеното през исковия период в имота количество топлинна енергия не е оспорено от името на ответниците, а и се установява от заключението на съдебнотехническата експертиза.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало един брой радиатор с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), като за втория включен в процесния период отчетен такъв2021/2022г. уредът е сменен с такъв с дистанционно отчитане, по чиито показания е отчитано потребеното в имота количество топлинна енергия за отопление. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, от друга страна, е отчитана по показанията на един брой водомер за топла вода в имота, а наред с това, на потребителя е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от дружеството за дялово разпределение между абонатите, пропорционално на отопляемите обеми на имотите и м . Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на дружеството за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция, са преминавали периодични метрологични проверки, но е констатирал, че един от тях за периода от изтичане на метрологичната му проверка- 12.06.2020г., до датата на демонтажа и замяната му с нов20.10.2020г., е бил с неясна експлоатационна годност (доколкото не е представен документ за метрологична проверка след демонтирането му), поради което е изяснил, че е в невъзможност да потвърди обосноваността на начисленото на абоната за този период количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, чиято стойност възлиза на сумата от 159.96 лева. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1414.45 лева, в случай че не бъде съобразено констатираното от него необосновано начисляване на суми за топлинна енергия за посочения период- от 12.06.2020г. до 20.10.2020г., респ. на сумата от 1259.49 лева, в случай че същото бъде съобразено от съда, като и в двата случая експертът е отчел и издаваните през исковия период изравнителни сметки.