Решение № 5009 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5009 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100512899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. ГПК

С Решение № 14011/16.07.2024г. по гр.д. № 31697 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 153-ти състав е: са отхвърлени исковете на С. Ц. М., ЕГН ********** срещу Б. Ц. М., ЕГН ********** за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 85, том І, рег. № 2646, дело № 61/19.10.2016г. на нотариус Б.а Н. на идеални части от съсобствен недвижим имот-апартамент № 97 в гр. София, ж.к. **** с площ от 56,48 кв.м. , състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, бА., тоалетна, килер и два балкона с идентификатор ***. на главно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и евентуално основание – чл. 26, ал.2, пр.

5 вр. с чл. 17, ал.2 от ЗЗД – като симулативен, прикриващ договор за дарение, както и прилагане на правилата на прикритата сделка, оставен е без разглеждане евентуалния иск по чл. 30 от ЗН;

2. е допуснато извършването на съдебна делба на основание на чл. 34 от ЗС

1

- между С. Ц. М., ЕГН ********** с квота от 1/6 ид.ч. и Б. Ц. М., ЕГН ********** с квота от 5/6 ид.ч. на апартамент № 97 в гр. София, ж.к. **** с площ от 56,48 кв.м. , състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, бА., тоалетна, килер и два балкона с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1827/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори ***;

*** ; при съседи под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***; при съседи над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***; заедно с прилежащо избено помещение № 6 и заедно с 0,720% ид.ч. от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор *** като е отхвърлен иска за делба по отношение на И. И. К., ЕГН **********,

- между С. Ц. М., ЕГН ********** с квота от 1/2 ид.ч. и Б. Ц. М., ЕГН ********** с квота от 1/2 ид.ч. на дворно място с площ от 625 кв.м. по документ за собственост, находящо се в с.Владо Тричков, обл. София, влизащо в границите на околовръстен полигон „Солица-Чиста поляна“ , ведно с построената в него едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 33,20 кв.м. при съседи на мястото : от север- Н.С.; от изток-С.М., Н.Д. и Г.Ц.; от юг- дере; от запад – дере.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№260651/13.08.2024г. по регистъра на СРС от ищеца С. Ц. М., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени исковете й за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави евентуално като привиден и прикриващ договор за дарение, и е оставен без разглеждане съединения с евентуалния иск за симулация иск по чл. 30 от ЗН , както и в частта за квотите, при която е допусната съдебна делба на апартамент 97 в ж.к. ****. Посочила е, че в тази част решението е неправилно. Продажбата от 2016г. на 4/6 ид.ч. от имота била нищожна. Целта на този договор бил да бъде обезнаследена ищцата и това се установявало от събраните доказателства, следвало да се кредитират показанията на свидетеля, заявила, че е виждала дядо си през 2016г. и той бил казал, че иска да обезнаследи ищцата.

Представените доказателства от банка ДСК“ЕАД установявали, че банковата сметка на продавача била открита ден преди сделката, една от сумите изтеглена няколко дни преди плащането на втората вноска, втората вноска 2 била изтеглена лично от купувача. Не било установено част от сумата да е била за ремонт, такъв бил установено че е извършен само на една от стаите и то през 2018г. Не следвало да се кредитират показанията на св. Л., защото той се оказал свидетел на всяко събитие, а и му били споделяни факти, които са лични и не се споделят с външни хора, а това будело съмнение, още повече с точност си спомнял събития от преди 8 години, без да има връзка с важно за него събитие. Така установено било че целта на сделката била да бъде обезнаследена ищцата. Сделката от 2016г. била нищожна защото престациите по нея не били еквивалентни. Пазарната стойност на продаваните права била 40 000лв., продавачът имал нужда от средства поради здравословни и финансови затруднения, сумите били изтеглени от купувача и не били достигнали до продавача. Последиците от сделката били несъвместими с общоприети житейски норми за справедливост и добросъвестност, накърнени били добрите нрави. Мотивът за сделката бил ищцата да бъде лишена от възможността да наследи баща си, който мотив бил противен на добрите нрави. Евентуално тази сделка прикривала дарение. При съобразяване на родствените връзки, размер на уговорена цена и действителното намерение , посочено от свидетелите, се установявало дарственото намерение на прехвърлителя. Като се приемело че договорът прикрива дарение, то основателен се явявал иска по чл. 30 от ЗН. Правото й на запазена част било 1/ 3, с дарението била накърнена същата със сумата от 15378лв. Имотът бил съсобствен, но квотите при уважаване на исковете по чл. 26, ал.2 вр. с чл. 17 от ЗЗД и по чл. 30 от ЗН били други-равни квоти, ако се приеме че продажбата е нищожна поради накърняване на добрите нрави и 7/18 ид.ч. за въззивника и 11/18 ид.ч. на въззиваемия, ако се приеме че продажбата е симулативна и прикрива дарение, като се уважи иска по чл. 30 от ЗН. Претендирал е разноски.

Въззиваемият - Б. Ц. М., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно.

Целта на договора от 2016г. била продажба, сумата била платена, същото се установявало от доказателствата, вкл. И от показанията на св. М.. Желанието на праводателя да прехвърли имота на въззиваемия се установявало и от показанията на на внучката на праводоталея, тя обаче не живеела с него и не се виждала с него, поради което и не можело показанията й да установят мотивите за това желание. Цената била определена от праводателя и той 3 получил сумата. Тя не била явно неизгодна, запазено било вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.

Пред нотариуса праводателят декларирал, че сделката не е симулативна, цената била платена.

Да се приеме, че сделката е нищожна означавало да се приеме за невъзможно родител да прехвърли на детето си свои права. Нямало пречка сделките да се извършват на цена на данъчната им оценка. При възмездна сделка не можело да се приеме, че е накърнена запазената част на ищеца, а и наследодателят им имал и друго имущество. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Ответникът по иска за делба на ап. 97 - И. И. К. , ЕГН ********** не е изразила становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 121196/13.06.2022г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 69126/19.09.2022г, акт 164, том ХІІІ, дело № 52855 на С. Ц. М., ЕГН ********** срещу Б. Ц. М., ЕГН ********** и И. И. К. , ЕГН **********, с която е поискала от съда да : прогласи за нищожен договор за покупко-продажба по нотариален акт № 85, том І, рег. № 2646, дело № 61/19.10.2016г. на нотариус Б.а Н. на идеални части от недвижим имот-апартамент № 97 в гр. София, ж.к. **** с площ от 56,48 кв.м. , състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, бА., тоалетна, килер и два балкона с идентификатор ***. на главно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на евентуално основание – чл. 26, ал.2, пр. 5 вр. с чл. 17, ал.2 от ЗЗД – като симулативен, прикриващ договор за дарение, като се приложат правилата на прикритата сделка и ако този евентуален иск бъде уважен – то на основание на чл. 30 от ЗН да бъде възстановена запазената й част от наследството на баща й Ц.Б., накърнен с договора за дарение и бъде допусната на съдебна делба на апартамент № 97 при квота от ½ за ищеца, евентуално – при квота от 7/18 ид.ч. за ищеца, евентуално при квота от 1/6 ид.ч. за ищеца, бъде допусната делба между С. Ц. М., ЕГН ********** срещу Б. Ц. М., 4

ЕГН ********** при равни квоти и на съсобственото им по наследство дворно място дворно място с площ от 625 кв.м. по документ за собственост, находящо се в с.Владо Тричков, обл. София, влизащо в границите на околовръстен полигон „Солица-Чиста поляна“ , ведно с построената в него едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 33,20 кв.м.

Навела е твърдения, че Ц.Б. и Б.Б. били съпрузи, , през време на брака им придобили апартамент № 97, Б.Б. била призната за собственик през 1991г. на имота в село Владо Тричков п давност. Б.Б. починала на 06.08.2016г. и оставила за наследници по закон съпруга си и децата им - ищцата и ответника М.. Ц.Б. починал през 2018г. и оставил за наследници по закон децата си – ищцата и ответника М.. Приживе Ц.Б. на 19.10.2016г. по време на брака на ответника М. с И. К., сключил с М. договор за продажба на собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 97. Този договор бил нищожен на главно основание – противоречие с добрите нрави и евентуално основание – като привиден, прикриващ дарение . Договорът бил сключен при нееквивалентност на престациите, като основанието било избрано за да не може да се проведе иск по чл. 30 от ЗН. Продажната цена била 18 000лв., което било в пъти по-ниско от пазарната стойност. Уговорката за поетапно плащане не позволявало установяване на пълното й плащане, а и дори да е имало такова купувачът имал генерално пълномощно от продавача и вероятно той изтеглил парите, които не били достигнали до продавача. Целта била дъщерята да бъде лишена от наследство и да не може да оспори сделката, като имуществото бъде получено безвъзмездно от купувача. Действителната воля на страните била по договор за дарение. С тази безвъзмездна сделка се накърнявала запазената част на ищеца от наследството на баща й, която била 1/3 и тя следвало да бъде възстановена .

Ответникът Б. Ц. М., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че с ищеца били съсобственици на двата имота при равни квоти за имота в с.

Владо Тричков и при квоти от 5/6 ид.ч. за ответника и 1/6 ид.ч. за ищеца от ап.

97 в гр. София. Сделката за продажба от 2016г. била валидна Целта на тази сделка била ответникът да получи собствеността, а баща му да има сума, с която да разполага на старини. Цената била определена от праводателя и била платена от ответника на две вноски, праводателят сам я изтеглил от банковата сметка. Цената била съобразена със запазеното пожизнено и безвъзмездно 5 право на ползване върху имота за праводателя. С договора декларирали пред нотариуса , че не е привиден . Възмездната сделка не можела да накърни запазена част от наследство, а и в наследството имало и други активи.

Поискал е от съда да допусне делбата при равни квоти за имота в с. Владо Тричков и при квота от 1/6 ид.ч. за ищеца. Сделката от 2016г. била сключена по време на брака му с И. К., тя притежавала 2/6 ид.ч. от апартамента и си плащала данъчите за тази част.

Ответникът И. И. К. , ЕГН ********** е посочила, че договора от 2016г. е валиден, че на 14.06.2023г. продала на бившия си съпруг Б. М. своите 1/3 ид.ч. от апартамент № 97 в ж.к. Дружба“. Бившият й свекър искал да прехвърлил своите идеални части от апартамента на бившия й съпруг, сам определил цената за същото и тя му била платена . Прехвърлила своите части във връзка със споразумение с ответника М..

По делото е прието неоспорено от страните писмо от 12.12.1972г. на Председател на ИК на РНС „В.Левски“ до І-ви нотариус при СРС съгласно което въз основа на решение одобрено от Председателя на ИК на СГННС и писмо, на Ц.М.Б. се продава апартамент № 97 в гр. **** ж.к. Гара Искър“ с площ от 56,48 кв.м. , ссътоящ се от две стаи, кухня, клозет, бА., антре, заедно с мазе № 6 и 0,720% ид.ч. от общите части на сграда и местото.