Решение № 520 от 24.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100501439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 16554/13.10.2023 г., постановено по гр.д. № 28 520/2023 г. на СРС, ГО, 177 състав, И. К. Д. е осъден да заплати на Б.И. АД сумата от 2 496,91 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № 1910036002 и сумата от 25 лева – обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху сумата от 2 521,91 лева считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен така предявеният иск за сумата от 177,71 лева – разлика между уважения размер от 2 521,91 лева и пълния предявен размер от 2 699,62 лева, като недоказан.

Подадена е въззивна жалба от 13.11.2023 г. от ответника И. К. Д. против решението. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС го е осъдил като ответник по иска по чл. 500, т. 2 КЗ да заплати горепосочените суми на застрахователя – ищец. Оспорва механизма на ПТП, както и да знаел за неизправността на М. Сочи, че задна лява гума от автомобила му се е откъснала по време на движение и той не е могъл да предотврати това.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ищец ЗД Б.И. АД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав 1 намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде потвърдено. При съвпадение на крайните изводи на районния съд и на настоящата инстанция то правилно искът е бил уважен до обжалвания размер. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

По предявения иск по чл. 500, т. 2 КЗ в тежест на ищеца ЗД Б.И. АД е било да докаже, че: към датата на ПТП 02.07.2019 г. гражданската отговорност на водача на М. Ф. П. рег. № С **** ХМ, управлявано от ответника И. К. Д., е била застрахована при ищеца; наличието на виновно противоправно поведение на ответника И. К. Д. - водач на М., относно настъпването на ПТП, при което при движение на М. задна лява гума се откача, изхвърча и удря в предна част насрещно движещото се М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ; размера на причинените във връзка с ПТП имуществени вреди на М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ; че ищецът е заплатил по предявена претенция на ЗД Е. АД, застраховател по Каско на М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ, сумата от 2 659,62 лв. за обезщетение на застрахования по Каско; че е заплатил и ликвидационни разноски по претенцията на ЗД Е. АД; че ответникът е управлявал М. Ф. П. рег. № С **** ХМ, като не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Не е било спорно, а и се установява от полица № БГ *** от 15.06.2019 г., че ГО на водача на М. Ф. П. рег. № С **** ХМ е била застрахована при ищеца ЗД Б.И. АД по застраховка ГО на автомобилистите. ПТП от 02.07.2019 г. е настъпило в периода на покритие и съставлява покрит риск.

Не е било спорно, а и се установява, че на дата 02.07.2019 г. М.

Ф. П. рег. № С **** ХМ се е движило на път II- 21 км 57+800 в района на община Тутракан, а М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ се е движило насрещно по същия път. Ответникът не оспорва, а и се установява соченият от ищеца механизъм на ПТП. Съставен е протокол за ПТП № 1317457/02.07.2019 г. от автоконтрольор, който е възприел състоянието и местоположението на М. непосредствено след инцидента. Също така е разпитана свид. Колева – водач на увреденото М. Ф.

Торнео. Съвкупният анализ на тези доказателства води на извода, а и ответникът не спори, че на сочената дата 02.07.2019 г. докато М. Ф. П. се движело по път II- 21 км 57+800 в района на община Тутракан внезапно се откачила негова задна лява гума, която изхвърчала, преминала в насрещното платно и ударила в предна част насрещно движещото се М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ. Възраженията на ответника са не относно така описания механизъм на ПТП, а относно това, че не е могъл да предотврати инцидента с гумата.

На следващо място, не е спорно, а и се установява, че относно увреденото М. Ф. Т. по валидна застраховка Каско, сключена със ЗД Е. АД полица № 00500100261663/19.07.2018 г., по заведена от постР.лия щета е заплатено обезщетение о т 2 659,62 лв. Това обстоятелство се установява от калкулация *** и от платежно нареждане от 21.10.2019 г. На застрахования по Каско е заплатена сумата от 2 659,62 лв. - обезщетение за имуществени вреди, като са сторени и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Видно от неоспорен протокол за групово плащане ищецът – застраховател по ГО, е признал претенцията на застрахователя по Каско в 2 цялост и е заплатил сумата от 2 659,62 лв.- обезщетение за имуществени вреди, както и ликвидационни разноски.

Относно ликвидационните разноски ищецът с иска претендира сумата от 40 лв. Той претендира сумата от общо 2 699,62 лв., равняваща се на сбора от обезщетение от 2 659,62 лв. и сумата от 40 лв. – разноски по щетата. Районният съд е уважил иска за разноските до размера от 25 лв., като го е отхвърлил за горницата до 40 лв. Напълно се споделят доводите в обжалваното решение, че дължимият размер на ликвидационните разноски, заплатени от ищеца по регреса, е в размер на 25 лв.

Сумата от 40 лв. за ликвидационни разноски в случая е прекомерна по размер.

Спорно между страните и подлежащо на доказване от ищеца е било дали са налице предпоставките по чл. 500, т. 2 КЗ и размера на вредите, нанесени на увреденото М. Ф. Т.

В тази връзка е изслушана експертиза, която настоящият състав напълно кредитира. Следва да се посочи, че протоколът за ПТП не съдържа информация относно точните причини, поради които задна лява гума на М. Ф. П. се е откачила внезапно по време на движение. Показанията на свид. Колева в тази връзка също са неинформативни - тя е възприела единствено, че се отделя гума от насрещно движещ се автомобил и се опитала да спре, но била застигната от летящата гума, която ударила управляваното от нея М. в предната част силно.

От заключението на САТЕ и разпита на вещото лице се установява следното.

М. Ф. П. е с година на производство 1991 г., а ПТП настъпва 2019 г.

Според заключението на САТЕ пряка причина за нанасянето на щети по М. Ф.

Торнео е откачането по време на движение на задна лява гума от М. Ф.

П., която гума излита и се забива силно в предната част на М. Ф. Т., който се движи в своята лента за движение по позволен начин.

Вещото лице дава заключение, че възможна причина за внезапното откачане на гумата от М. Ф. П. би могла да бъде на първо място постепенното и невнезапно развиване на болтовете, придържащи джантата на колелото към главината.

Сочи в тази връзка, че в случая главината има пет гайки, които не се развиват едновременно, а постепенно. При управление на автомобила с развиващи се или незатегнати гайки се усеща ясно занасяне, неустойчивост, люлеене или „сеене“ на задната част на купето. Това е непривично поведение на автомобила, което водачът би могъл да възприеме, да спре и да отстрани повредата. Втората възможна причина за откачане на гумата е умора на материала или овехтяване, които при събитие на удар на гумата /като попадане в дупка или друго/ могат да доведат до непредвидимо за водача „откъсване“ на колелото. В този случай гумата се откъсва от заден ляв шенкел ведно с главината и болтовете. Събитието е непредвидимо. Дължи се на овехтяване на материала и последвало сътресение на гумата.

Според Решение № 46/19.05.2022 г. по к.д. № 408/2021 г. по описа на ВКС, Първо ТО, Решение № 170 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1938/2023 г., I т. о., ТК и Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК за уважаване на иска по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ отм./чл. 500, т. 2 КЗ актуален е необходимо да се докаже, че водачът на неизправното М. съзнава, че управлява неизправно М. и въпреки това не спира и не взима мерки за отстраняване на неизправността, във връзка с което настъпва ПТП. Текстът на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ отм. И чл. 500, т. 2 КЗ е идентичен, поради което цитираното решение съставлява задължителна и приложима практика на върховната инстанция. Според тези решения в хипотезата на 3 чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ за да бъде ангажирана отговорността на водача на М. по регресния иск на застрахователя, делинквентът трябва да съзнава, че управлява неизправно М. и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправност, като същите застрашават безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес, когато повредата или техническата неизправност на М. са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

Настоящият състав споделя решаващия извод на СРС, че в случая са налице предпоставките по чл. 500, т. 2 КЗ. По време на движението на М. Ф. П. се е разкачила задна лява гума, което събитие съдът намира, че се дължи на постепенното и поетапно развиване на болтовете, придържащи джантата на колелото към главината. Този процес на развиване на болтовете е бил плавен, невнезапен и добросъвестният водач е могъл да предотврати настъпването на общественоопасните последици, като натегне обратно болтовете. Вещото лице е категорично, че при управлението на М. с развиващи се или хлабави болтове се усеща ясно едно специфично „сеене“, люлеене и нестабилност на колата, което е знак за водача, че има проблем. Съдът намира, че управлението на М., на което гумата не е добре прикрепена към джантата и болтовете са хлабави, застрашава безопасността на движението. ПТП е настъпило именно във връзка с откачането на гумата от М. и водачът на това М. е съзнавал това или е могъл да възприеме специфичното люлеене на колата, подсказващо, че едно от колелата е нестабилно.

Ответникът не се защитава с конкретни доводи във връзка с гореизложените предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 500, т. 2 КЗ. По този начин дори да се приеме, че в случая откачането на гумата има някаква връзка с овехтяване на материала, то ответникът не доказа, а и не твърди, гумата да се е откъснала поради попадането й в дупка или друг удар по нея, който да доведе до „откъсване“ на гумата ведно с главината и петте болта.

Така, доказано се явява, че ответникът е управлявал неизправно М., но не е спрял и не е взел мерки да отстрани повредата, като е съзнавал това.

Правилно искът по чл. 500, т. 2 КЗ е уважен до размера от 2 496,91 лв. – стойност на ремонта според заключението на експертизата, ведно с 25 лв. ликвидационни разноски.

Решението не е обжалвано в отхвърлителната част, в тази част е влязло е сила. Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16554/13.10.2023 г., постановено по гр.д. № 28 520/2023 г. на СРС, ГО, 177 състав В ЧАСТТА, с която по предявен от Б.И. АД против И. К. Д. иск по чл. 500, т. 2 КЗ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 496,91 лева – заплатена от ищеца сума на ЗД Е. АД като застраховател по Каско на увреденото М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ за поправяне на вреди, нанесени на М. Ф. Т. рег. № СА **** ВМ във връзка с ПТП от 02.07.2019 г. на път II- 21 4 км 57+800 в района на община Тутракан, при което при движение на управляваното от ответника М. Ф. П. рег. № С **** ХМ задна лява гума се откача от него, изхвърча и удря в предна част насрещно движещото се М. Ф. Т., както и сумата от 25 лева – обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху сумата от 2 521,91 лева считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.