Решение № 262968 от 19.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

Гр.

София,19.09.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. Съдия : Десислава Чернева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдията в. гр. д.

№ 3330 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

20277941/16.12.2020 г. на СРС, 128 с-в, е отхвърлен иска предявен от Ю.Б.Х., ЕГН ********** срещу В.С.С., ЕГН: **********, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв., за нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г. коментар във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.05.2019 г. до окончателно плащане.

Решението се оспорва от ищеца Ю.Б.Х. в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 7 000 лв. Сочи изрично, че решението не се оспорва в частта, в която е отхвърлен иска над размер от 7 000 лв. до претендираните 10 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно постановено в оспорената част. Съдът не е направил пълна преценка и анализ на доказателствата и на установените факти по отношение на този размер на вредите. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че в предаването „Господари на ефира“ е имало неистинско отразяване на обстоятелства при изготвяне на репортаж, тъй като по делото не са представени подобни доказателства. Излага доводи, че установяването, че в предаването е имало неистинско отразяване на информация относно упражнено насилие над репортера Д..В., е в тежест на ответника, а не на ищеца. Ако се приеме, че доказването е в тежест на ищеца, такава не му е указана от СРС. Излага множество доводи, че неправилно СРС е приел, че в процесната публикация във Фейсбук не се съдържат обидни изрази, като е изказано само мнение на ответника и се поставят въпроси, които не са персонализирани и насочени конкретно към ищеца, както и че процесната публикация съдържа коментари на ответника, а не изявления. Поддържа, че текстът на публикацията съдържа неверни твърдения, както и обидни изрази и квалификации и позорящи ищеца обстоятелства, които са насочени лично срещу него. Сочи се, че неправилно в решението е прието, че не е доказано обстоятелството, че ищецът е продуцент (ръководител) на предаването „Господари на ефира“, тъй като обстоятелството се установява както от писмените, така и от гласните доказателства по делото, освен това не се оспорва и е общоизвестен факт. Поддържа, че дори да се приеме, че части от публикацията са насочени към целия екип на „Господари на ефира“, това не изключва отговорността на автора персонално към ищеца, които е част от екипа на предаването и негов ръководител. Сочи, се че от контекста на отделните изрази в публикацията става ясна, че са насочени срещу ищеца. Неоснователно съдът приема, че публикациите са израз на допустимо критично отношение към ищеца и приемлив израз на свободното слово, понеже такова поведение е неприемливо от гледна точка на обществения морал. Излага доводи за необоснованост на изводите на СРС, че не е доказано авторството на публикуваното, понеже по делото са ангажирани доказателства, както за съдържанието, така и за авторството на публикациите. Установява се, че са направени от профил на В.С. във Фейсбук и последният е посочен като автор. Това обстоятелство не се оспорва от ответника в отговора на исковата молба. Сочи още, че публикацията от 01.18.2018 г. от профила на ответника е разпространена и обсъждана в множество електронни медии, посочени в жалбата. В нея е посочено името и прякора на ищеца. В жалбата се възпроизвежда съдържанието на публикацията. Излага доводи, че поведението на ответника е противоправно, понеже става въпрос за публично изразяване на обиди и клевети към ищеца, станали достояние на неограничен брой хора.

Изявленията на ответника засягат честта и достойнството на ищеца, като го злепоставят и накърняват доброто му име в професионалните среди и в обществото.

Изразите представляват негативна оценка на личността му и са неприемливи, цинични, неприлични и вулгарни. Те надхвърлят границата на допустимата критика.

Излага доводи, че изразяването на мнение не дава право на никой да засяга други защитени от закона права, според утвърдената практика. Сочи, че изявленията са в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията и попадат в общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД, като съставляват противоправно деяние по смисъла на НК (чл. 148, ал. 1 и 2 НК) и са в нарушение на чл. 8 и чл. 10 от ЕКЗПЧОС.

Вината се предполага до доказване на противното, а презумцията не е опровергана в производството. Излага още, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди от изявленията на ответника, които рушат доброто му име в телевизионния бизнес, в който той е продуцент на редица развлекателни предавания от 16 години и е уважаван професионалист в областта. От показанията на свидетелите се установява, че изявленията на ответника са оказали силно негативно, емоционално и психическо въздействие върху ищеца, както и са се отразили негативно на семейството и социалните му контакти. Изявленията са направени от политик с обществено влияние и са в пряка причинна връзка с търпените от ищеца вреди, които следва да се обезщетят в съответствие с критерия за справедливост по чл.

52 ЗЗД. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението до размер от 7 000 лв. и искът за обезщетение за неимуществени вреди да се уважи за този размер. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ответникът В.С.С., чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е валидно, допустимо и законосъобразно, като първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти и доказателства и е достигнал до правилни правни и фактически изводи по прилагане на материалния закон.

Обосновано съдът е приел, че в процесната публикация във Фейсбук не са използвани обидни и позорящи ищеца изрази, съобразно утвърдените в обществото морално-етични норми на общуване. Поддържа, че ищецът не е провел доказване на авторството на публикациите, което не може да се презумира единствено с публикуване на т. н. „стена“ в социалната мрежа. Не са ангажирани доказателства, че ответникът е автор на изявленията или че е притежател, администратор и редактор на страницата. Сочи, че в Констативния протокол от 16.11.2018 г. от нотариус И.Ж.е посочено, че разпечатката е от един от наличните профили. Поддържа още, че изразите, на които се позовава ищеца в жалбата, нямат обиден и неприличен характер и не са отправени директно срещу ищеца. Касае се до изразяване на мнение по въпроси от обществено значение, засягащи предаването „Господари на ефира“, във връзка с бития в гр. Велико Търново репортер на предаванетоД..В., като в публикацията няма персонални обиди или нецензурен език срещу ищеца - въззивник. Поддържа, че дори да се приеме, че публикацията има критичен характер, той не е отправен лично към ищеца, а става въпрос за разпространяване на лично мнение на ответника. Това е основно право, прогласено в чл. 38 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПЧОС и касае свободното изразяване на мнение и идеи, независимо от начина за това. Дори да се приеме, че ответникът е автор на публикацията, се поддържа, че тя е израз на негово лично оценъчно съждение и не съставлява противоправно поведение, нито има клеветнически или обиден характер спрямо въззивника. Сочи още, че не се установява както противоправност на деянието, така и вредата и причинната връзка между нея и деянието. Моли да се потвърди решението на СРС в оспорената част. Претендира разноски пред настоящата инстанция, съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо.

В случая в исковата молба се претендират претърпени имуществени вреди от изнесени неверни и клеветнически твърдения и квалификации в публикация във фейсбук страницата на ищеца на 01.10.2018 г., която впоследствие била възпроизведена, разпростанявана и обсъждана и съдържала обиден и клеветнически характер по адрес на ищеца, която го засегнала и му причинила сериозни неимуществени вреди. Ищецът е поддържал, че публикацията била достъпна и посочвала имената, псевдонима и други изрази, които безспорно идентифицрали ищеца като „продуцентът на предаването Ю.Х.“, „Д.“, „Ю." и т. н.

В уводната част В.С. направил встъпление, касаещо бившия репортерД..В., но по - нататък били направени и изявления, подробно описани в исковата молба, като например :

„Нямаше да взема отношение към случая, ако в обширно интервю продуцентът на предаването Ю.Х. (с нежния прякор „Д.“) нагло и арогантно не се беше обяснил, упреквайки за гафа всички други, само не себе си.“; „Задължително изискване при подбора ли е нестандартна сексуална ориентация, природна наглост и амбициозност, да си подлец и манипулатор..?“; „Защо не е „освободен“ и операторът?"; „Освобождава се човек, който не е на трудов договор, което подсказва за укриване на данъци и осигуровки“; „При такъв екип колко души е „изгорило“ „Господари на ефира“ със скалъпени пошли обвинения и очерняне на лични и фирмени репутации, включително и на политици?"; „Става въпрос за разпространение на лъжа и манипулация в милиони български домове“; „Къде е СЕМ? Или „Господари на ефира не е лъжица за техните устни“ и „Докога с манипулации, крясъци, подвиквания, дебелашки шеги и порно балет ще ни внушават ежедневен нихилизъм, че България е „уникална държава“ и едва ли най - доброто, което човек може да направи е да я напусне“, „Докога нагло и самодоволно хора, без грам морал, ще претендират да са единствени блюстители на истината и кръстоносци за справедливост? В интервюто си Ю. казва : „нашата философия е една, на повечето медии - друга“. Не, Ю., вашата философия е „друга“, Философията на скункса. Философия на подлостта, безсрамието и лъжата“.

Наличието на подобна публикация в социалната мрежа Фейсбук и нейното съдържание, се установяват от съставения на 16.11.2018 г. констативен протокол от нотариус И.И.-Ж., рег. № 701 от РНК. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, публикацията е била разпространена от редица електронни издания - bliz.bg, novinite.bg, blagoevgrad24.bg, olitikavplovdiv.com, zovzaistina.com, slivensega.wordpress.com, radiovox.bg, dnes.bg, actualno.com, pik.bg, news.bg, big5.bg.

По делото се спори по въпроса дали изявленията, на които се позовава ищеца, са направени от ответника, съставляват ли неправомерно поведение, нанесло неимуществени вреди на ищеца, чието обезщетяване се цели по реда на чл. 45 ЗЗД.

По съществото на спора, във връзка с доводите на страните във въззивното производство и в допълнение към изложеното от СРС, съдът намира следното :

Както е приел и СРС, вреда, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване за вреди следва от страна на ищеца да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието (която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Закона изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно.

Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.

По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения.

Във връзка с доводите, изложени и във въззивното производство, настоящият състав приема, че във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали определено изказване, освен оценка и мнение по обществен въпрос свързан със засегнатото лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти.